Американски граничари газят мигранти. В един от случаите пострадалите са от Гватемала, в други – от Мексико. Националността на следващата жертва все още не e ясна. Няма яснота и точно колко са попаднали под гумите на джиповете на граничните власти. Знае се, че само един служител е изправен пред съда. Това е агент Матю Боуен. През 2017 година той минава с пикапа си през мигрант от Гватемала. Бърза и да се похвали на приятел. 39-годишният Боуен изпраща съобщение, което гласи, че е
“сгазих един дивак, от когото няма смисъл“
„Дивакът“ е 23-годишният Антолин Лопез Агилар от Гватемала. Това става ясно от документи по делото, заведено срещу Боуен през 2018 година. Процесът започна преди дни в Тусон и по време на него изплуваха шокиращи подробности за действията на граничните власти. Но не сгазването на Агилар е предмет на делото, а „проявата на расъзим на Боуен“, за която той може да получи година затвор и глоба от $100 000. Боуен е само един от примерите, който обаче е доста красноречив. Той бил на смяна зад волана на своя „Форд F-150“, когато получил сигнал, че гвателамец се опитва мине границата с Америка. Боуен не се замислил и натиснал педала. След минути пред очите му вече бил нелегалният. Той тичал, а Матю просто го догонил и го прегазвил в гръб. „Само го подпрях леко с бронята“, оправдал се Боуен пред журито и се признал за виновен именно за „подпирането“. Той обаче не знаел какво да каже за фалшивия си доклад, който написал след инцидента на 3 декември 2017 година. Вместо него отговор дават от Бюрото за митническа и гранична защита на САЩ. Оттам поясняват, че „ценят професионализма на своите служители и са сигурни в честта и почтеността на всеки свой агент. Всичките мъже и жени, които са се клели в службата, били всеотдайни и изпълнявали своите задължения с най-високите стандарти на професионализма“. В пълният отговор все пак има и изречение, което гласи, че дискриминация и тормоз
няма да бъдат толерирани
До края на процеса обаче не могат да са категорични, че такъв е имало. Притеснението на Боуен обаче не е в това, че е прегазил невинен човек, и то в гръб. Тревогите са му, че се е похвалил в няколко текстови съобщения на същите тези свои колеги, които са се „клели да поддържат най-високите стандарти и професионализъм на службата си“. Едно от съобщенията гласи, че „е недоволен от това, че не може да гази хора, които не могат и един огън да запалят“. И че били „абсолютни диваци и точно така трябвало да се процедира“. „Те са отвратителни нечовеци. С тях не може да си любезен“, казва още Боуен в кореспонденцията с колегите си. Те изразяват същото мнение и дори се хвалят, че също „прегазвали по някой и друг нелегален“. Матю обаче нямал техния късмет и го разкрили. Адвокатите му все пак се опитали да го оправдаят. И показали кореспонденция на други гранични служители. „Това е техният жаргон. Така си говорят и така действат“, била тезата на защитниците. Именно оттам станало ясно, че случат на Матю не е единственият. За голяма част от служителите нелегалните били просто диваци, незаслужаващи уважение. „Паразити“, които идвали да смучат от социалната система на САЩ и от благата на страната им. В „побутването с бронята“ пък нямало нищо нередно. Дори било похвално, тъй като никой не си е изцапал ръцете с Агилар. Нямало да си цапат и ръцете с останалите. „По-добре е да си цапаме гумите.“
