Името на Удроу Уилсън не е сред най-популярните в България. Въпреки че мнозина считат, че той заслужава да се нареди сред героите на Родината. Първата световна война наскоро е приключила. По думите на историци Родината влиза във войната само с една-единствена цел – да освободи поробените ни сънародници. Въпреки че печели битки на всички фронтове, България е на губещата страна. А победителите започват да делят плячката. Родината е на часове от това територията й да бъде разделена между съседите й. Гръцкият премиер Елефтериос Венизелос, чиито дивизии са унищожени от българската войска при Дойран, като премиер на страна победител има план. Той предлага България да бъде унищожена като държава, а територията й да бъде
поделена между победителките
Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) и Румъния. Френският премиер Клемансо приема този план и го предлага за одобрение. Съпротива не се е очаквала от никой, тъй като всяка от победените страни е имала твърде много грижи за собственото си оцеляване. Очаквало се този план да бъде одобрен и от САЩ, и от президента Уилсън. Този път обаче е малко по-различно. Американската делегация, водена от президента, категорично не приема плана на Венизелос и идеята една държава да изчезне от лицето на земята. Уилсън предлага програма за справедлив и траен мир в Европа, известна още като „14-те точки". На предложението на Венизелос Уилсън заявява: „По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало.“ Така „Планът Венизелос“ рухва. Категоричността на американската декларация е шамар в лицето на българските съседи и техния съюзник, френския премиер. Уилсън на практика
спасява съществуването на България
като държава. В днешно време името на този президент говори малко на мнозинството българи. Удроу Уилсън е 28-ият президент на САЩ и е в Белия дом между 1913-1921 г. Той е вторият демократ, който служи два последователни мандата в Белия дом след Ендрю Джаксън. Мандатът му се свързва с влизането на страната в Първата световна война, както и с установяване на нова система на международните отношения след кръвопролитния военен конфликт. Лауреат е на Нобелова награда за мир за 1919 г. Преди да заеме президентския пост, Уилсън е доктор по история и политически науки (от 1883 г.) в университета „Джонс Хопкинс“, гост-лектор в университета „Корнел“, професор по право и политическа икономия в Принстънския университет (от 1890 г.) и от 1902 г. е президент на Принстънския университет, а през 1912 г. е избран за губернатор на щата Ню Джърси (1911-1913). Прави ефективно антитръстово антимонополно законодателство, подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници, укрепва и разширява армията и флота, като събира за това средства чрез нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата. Томас Удроу Уилсън е роден в Стонтън, Вирджиния, през 1856 г. в семейството на преподобния Джоузеф Ръгълс Уилсън и Джанет Удроу и така става първият президент от този щат. Неговите предшественици са от шотландско-ирландски произход. Уилсън израства в Огъста, Джорджия, и винаги е твърдял, че най-ранните му спомени са, когато е чул, че Ейбрахам Линкълн е избран
и че започва война
Бащата и майката на Уилсън произхождат от Охайо, но подкрепят Юга по време на Гражданската война. Те използват църквата си за място, където да оказват първа помощ на ранени войници на Конфедерацията и насърчават сина си да наблюдава прекарването на окования Джеферсън Дейвис от победните войски на Съюза. Уилсън завинаги ще запомни „…момента, когато стоях до генерал Лий и гледах неговото лице.“
Уилсън страда от дислексия, но сам изучава стенография, за да превъзмогне недостатъка си. С дисциплина и отдаденост съумява да получи академично образование. Учи в Дейвидсън колидж, а след това се премества в Принстънския университет, който завършва през 1879 година. След това изучава право в университета на Вирджиния за една година. След завършването и публикуването на дисертацията си „Конгресът като правителство“ през 1886 г. той получава докторска степен от университета „Джонс Хопкинс“ и така става първият американски президент, който има докторска степен. Уилсън среща за първи път бъдещата си съпруга Елън Аксън в презвитерианската църква. Тя е дъщеря на презвитериански свещеник. Двамата се женят през 1885 г. в Савана, Джорджия. Имат три деца. Бъдещият президент смята, че американската конституция е остаряла, неудобна и толерираща корупцията. Той дори смята, че парламентарната система е по-добра за обществото и започва работа върху „Конгресът като правителство“, най-известният си политически труд, за да докаже тезата си за нужда от парламентарно управление. Уилсън смята, че сложната американска политическа система „от проверки и балансираност“ е причината за неуспехите в управлението. Той казва, че разделянето на властите прави невъзможно за гласоподавателите да разберат
кой е отговорен за неуредиците
В президентските избори през 1912 г. Демократическата партия номинира Уилсън, въпреки че повечето са очаквали кандидат да бъде Чамп Кларк. Избирателното право е един от наболелите проблеми, които Уилсън среща по време на президентството си. Преди да се обяви в подкрепа на правото на жените да гласуват, група активистки, наричащи себе си „мълчаливите часовои“, започват протести пред Белия дом, като носят надписи като „Господин президент, какво ще направите Вие, за да могат жените да гласуват?“. На местна почва опитите му за реформи често се сблъскват със силна опозиция, но често пъти и успяват. Отношението на Уилсън към проблемите на расата се смята за най-голямата слабост на неговото управление, мнозина го държат отговорен за започването на „най-лошия период на расизъм в американската история“. Неговата администрация за първи път след започналия от Ейбрахам Линкълн процес на десегрегация въвежда принципа на сегрегацията, като изискването е при постъпването на работа, въз основа на фотографската снимка, да се определя расата на кандидата за длъжността. Книгата на Уилсън „История на американския народ“ е цитирана многократно в известния расистки филм „Раждането на нацията“, който прославя Ку-Клукс-Клан като противовес на воденето от Републиканската партия Възстановяване. Уилсън гледа филма на специална прожекция в Белия дом и режисьорът Дейвид Уорк Грифит съобщава на пресата, че президентът е възкликнал: „Това е все едно да пишеш историята със светлина и единственото ми съжаление, че тя е ужасна истина.“ Изявлението е разпространено бързо и бързо предизвиква противоречия. В последващата кореспонденция с Грифит президентът ентусиазирано обсъжда създаването на филма, без никога да поставя под съмнение точността на цитата. С малка преднина
Уилсън взема втори мандат
през 1916 г. Той прекарва периода от 1913 до началото на 1917 г. в опити да избегне прякото участие на САЩ във войната в Европа. Външната политика на Уилсън се сблъсква с най-големите предизвикателства от времето на Линкълн насам. Той е за отстояване на традиционния американски неутралитет спрямо конфликтите в Европа. Въпреки растящия натиск върху Америка да влезе във войната, Уилсън успява в периода от 1914 до началото на 1917 г. да запази относително неутрална позиция относно войната в Европа. Той предлага да бъде посредник между воюващите, но Антантата не приема това, защото за нея не е толкова важно да се постигне мир и общоприемливо урегулиране на конфликта, а работи да включи САЩ на своя страна и с тяхна помощ да внесе обрат и да спечели войната. Централните сили също лекомислено подценяват предложението на единствената неутрална Велика страна. Когато Германия възстановява производството на подводници, атакуващи англо-американските конвои в Атлантика, и прави опит да привлече Мексико на своя страна във войната, Уилсън не удържа натиска на Конгреса и вкарва САЩ в световната война като „асоцииран воюващ“ с декларацията от 6 април 1917 г. за обявяване война на Германия, а на 7 декември – и на Австро-Унгария. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.
Речта на Уилсън е също така реакция на Декрета за мир на Ленин от ноември 1917-а, издаден веднага след Октомврийската революция, който предлага
незабавно излизане на Русия
от войната и призовава за справедлив и демократичен мир, който да не е съпроводен с анексия на територии и води до сключването на Брест-Литовски мирен договор на 3 март 1918 г. Американският лидер се надява, че предложените „Четиринадесет точки“ означават край на войната и постигане на справедлив мир. Той отплува за Версай на 4 декември 1918 г., за да участва в Парижката мирна конференция. Това го прави и първият американски президент, посетил Европа по време на мандата си. В Париж той работи неуморно за представяне на своя план. В опита си да спечели на своя страна Франция, Уилсън предлага създаването на Обществото да се включи в текста на Версайския договор, но разумната политическа програма среща късогледия отпор на победилите във войната европейски империалистически сили и по-голямата част от другите четиринадесет точки отпадат. Въпреки този неуспех, спасяването на България от разпокъсване е успешно. Днес пловдивска улица носи името на американския президент, а негов паметник е издигнат в Свети Влас.
