сн. Wikipedia
US военни са подготвяли план да хвърлят ядрена бомба на Луната като демонстрация на сила по време на Студената война. Това става ясно, след като британският вестник „Дейли мейл" се е добрал до един от участниците в тайната операция. Американските военни създали тайния проект, наречен „Изследване на научните полети до Луната", или „Проект А119", с надеждата, че СССР ще бъде сплашен, виждайки от Земята как на естествения спътник избухва ядрен взрив. Очаквало се това „да повдигне духа" на американците и западните им съюзници, след като руснаците успешно извели в орбита първия изкуствен спътник „Спутник 1" през 1957 г, цитира вестникът физика Ленард Райфел, който е бил част от екипа в проекта. По-късно Райфел стана зам.-директор на американската космическа агенция НАСА.
Планът предвиждал да се използва именно атомна, а не водородна бомба. Причината била, че водородната е доста по-тежка и в онези години би било доста трудоемко тя да се изведе в Космоса. Според замисъла ядрената бойна глава трябвало да се изстреля от ракета и да се взриви при контакта си с Луната. Планът включвал изчисления на астронома Карл Сейгън, който по това време току-що завършил университета. Той трябвало да обясни как ще се държи газът, който експлозията ще отприщи, и прахта, която ще се вдигне.
Военните обаче се отказали от идеята, която трябвало да бъде осъществена през 1959 г., заради опасения от евентуални неблагоприятни последици за Земята. Предполагало се е, че ако ракетата не успее да стигне до Луната и падне, може да причини огромни щети върху цялата планета. А ако успее да стигне, от Луната щели да се отделят радиоактивни парчета, които да стигнат и до Земята.
Г-н Райфел твърди, че са разработвани два проекта. Първият е за взривяване на една или две бомби. Вторият - за по-мощен взрив, които би могъл да отмести спътника на Земята от орбитата му и дори да го разцепи на две. Специалисти, цитирани от „Дейли мейл", подчертават, че вторият план звучи доста налудничаво, макар и да не отричат, че в онези години е имало достатъчно луди глави във военните ведомства по цял свят, готови на всякакви авантюри. Те изчисляват, че за да се постигне изместване на Луната от орбита, биха били нужни 600 млрд. бомби, всяка с тротилов еквивалент от 50 мегатона. Ако мощността е по-малка, на лунната повърхност също ще бъдат нанесени поражения - но Луната няма да претърпи сериозни поражения като цяло. Все пак експлозиите биха били доста зрелищни, което би свършило работа за сплашване на идеологическия враг.
Документите по проекта били пазени в тайна близо 45 години. Пентагонът никога не е потвърждавал, че провежда подобно изследване. В крайна сметка US военните хвърлиха усилията си в космическата надпревара със СССР. Юрий Гагарин полетя в Космоса на 12 април 1961 г., а след него астронавтът Нийл Армстронг стана първият човек, стъпил на Луната през юли 1969 г.
