сн. архив BG VOICE

Алтернативният синод, който бе сформиран около покойния Неврокопски митрополит Пимен, заведе ново дело срещу България. То е депозирано на 17 юли в секретариата на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Хората на Пимен се представляват от адвокат Тодор Тодоров. Жалбата е насочена срещу отказа на Дирекцията по вероизповеданията да ги регистрира като алтернативно православно вероизповедание. Групата свещеници бяха насилствено разгонени с полиция през 2004 година от около 250 църковни хра­ма и манастири, които те управляваха.

Според посочените в жал­бата мотиви, ,,щом отказва регистрация на алтернатив­ния синод на БПЦ, държава­та показва ясно,че Законът за вероизповеданията й не е в ред, в него няма адекватни механизми за регистрация на автономни юридически лица с еднаква верска основа и духовна практика. Законът за вероизповеданията не е ясен в случаите, когато група пос­ледователи на дадено ве­роизповедание желаят да се разделят с него заради ръко­водството, което не одо­бряват, и да регистрират за целите и нуждите си отделно юридическо лице. Той е не­пълен и по отношение на то­ва как две и повече юриди­чески лица на вероизповеда­ния могат да се слеят и обе­динят", пише Тодоров в исковата молба.

В депозираната жалба се припомня още, че ЕСПЧ вече е осъдил през 2009 г. Бълга­рия и е препоръчал на стра­ната да промени Закона за вероизповеданията, който е от 2002 г. Другата препоръ­ка в осъдителното решение бе на алтернативните свеще­ници да се предоставят по­мещения и места, за да про­веждат религиозните си служби. От цялото решение тога­ва България изпълни само финансовата част и плати 100,000 лева за ,,неимуществени вреди" на жалбоподателите, които бяха тогавашният Со­фийски митрополит Инокентий и още 4-5 духовници. Глобата бе наложена конкретно за нарушение на член 9 на Ев­ропейската конвенция за правата на човека (свобода на религията) поради това, че с прогонването преди 10 години от църквите държавата неправомерно е заставила православните вярващи в България да бъдат под едно- единствено ръководство. България тогава плати и 16,000 лева на жалбоподателите, за да покрият разходите си по делото. Искането на алтер­нативния синод за имущес­твени вреди в размер на 1.4 милиона лева не бе уважено. Сегашният иск е отново за 1.4 милиона лева.

През изминалите 10 годи­ни алтернативният синод се стопи от 250 души на не по­вече от 20. Сред най-известните му активисти е и поп Димитър от Бараково, който от известно време пристигна в Америка и сега работи като бояджия по небостъргачи, но продължава живо да се интересува от случващото се в БПЦ. Много от по-известните бунта­ри в расо, които останаха без хляб заради верността си към Пимен, почти без изключе­ние подадоха молби да влязат обратно в лоното на БПЦ още докато беше жив патриарх Максим.

Светият синод не отхвърли ни­то една молба, но и не пред­ложи на покаялите се някой от многото празни храмове и манастири в страната, къде­то да могат да продължат службите си. Единственото изключение беше Инокентий, който в размките на няколко дни след подаването на мол­бата му за покаяние бе приютен в Старозагорската митрополия.

 

Лятото на 2004 г. Прокуратурата разпореди на полицията силово да извади от храмовете свещениците от алтернативния синод

Инокентий, който след смъртта на Пимен стана за кратко глава на алтернативния синод, впоследствие се разкая и поиска прошка от БПЦ

Алтернативният синод атакува и социалните мрежи, но популярността му е слаба