сн. архив BG VOICE
Алтернативният синод, който бе сформиран около покойния Неврокопски митрополит Пимен, заведе ново дело срещу България. То е депозирано на 17 юли в секретариата на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Хората на Пимен се представляват от адвокат Тодор Тодоров. Жалбата е насочена срещу отказа на Дирекцията по вероизповеданията да ги регистрира като алтернативно православно вероизповедание. Групата свещеници бяха насилствено разгонени с полиция през 2004 година от около 250 църковни храма и манастири, които те управляваха.
Според посочените в жалбата мотиви, ,,щом отказва регистрация на алтернативния синод на БПЦ, държавата показва ясно,че Законът за вероизповеданията й не е в ред, в него няма адекватни механизми за регистрация на автономни юридически лица с еднаква верска основа и духовна практика. Законът за вероизповеданията не е ясен в случаите, когато група последователи на дадено вероизповедание желаят да се разделят с него заради ръководството, което не одобряват, и да регистрират за целите и нуждите си отделно юридическо лице. Той е непълен и по отношение на това как две и повече юридически лица на вероизповедания могат да се слеят и обединят", пише Тодоров в исковата молба.
В депозираната жалба се припомня още, че ЕСПЧ вече е осъдил през 2009 г. България и е препоръчал на страната да промени Закона за вероизповеданията, който е от 2002 г. Другата препоръка в осъдителното решение бе на алтернативните свещеници да се предоставят помещения и места, за да провеждат религиозните си служби. От цялото решение тогава България изпълни само финансовата част и плати 100,000 лева за ,,неимуществени вреди" на жалбоподателите, които бяха тогавашният Софийски митрополит Инокентий и още 4-5 духовници. Глобата бе наложена конкретно за нарушение на член 9 на Европейската конвенция за правата на човека (свобода на религията) поради това, че с прогонването преди 10 години от църквите държавата неправомерно е заставила православните вярващи в България да бъдат под едно- единствено ръководство. България тогава плати и 16,000 лева на жалбоподателите, за да покрият разходите си по делото. Искането на алтернативния синод за имуществени вреди в размер на 1.4 милиона лева не бе уважено. Сегашният иск е отново за 1.4 милиона лева.
През изминалите 10 години алтернативният синод се стопи от 250 души на не повече от 20. Сред най-известните му активисти е и поп Димитър от Бараково, който от известно време пристигна в Америка и сега работи като бояджия по небостъргачи, но продължава живо да се интересува от случващото се в БПЦ. Много от по-известните бунтари в расо, които останаха без хляб заради верността си към Пимен, почти без изключение подадоха молби да влязат обратно в лоното на БПЦ още докато беше жив патриарх Максим.
Светият синод не отхвърли нито една молба, но и не предложи на покаялите се някой от многото празни храмове и манастири в страната, където да могат да продължат службите си. Единственото изключение беше Инокентий, който в размките на няколко дни след подаването на молбата му за покаяние бе приютен в Старозагорската митрополия.
