Активността на последните избори за Европейски парламент (ЕП), произведени миналата седмица, е останала стабилна - малко над 50 процента. Наблюдават се обаче големи разлики между отделните държави, обобщава Франс прес, като се позова на последните данни, публикувани днес от ЕП.
Активността на изборите е достигнала 51,01 процента - съвсем малко по-висока отколкото на предишния евровот - през 2019 г., когато беше 50,66 на сто. Картината е много по-положителна спрямо тенденцията от началото на този век, когато гласуваха между 40 и 50 процента от избирателите. Активността все пак е доста по-ниска от тази на първите преки избори за Европейски парламент - през 1979 г., когато е достигнала почти 62 на сто.
Впечатление правят големите разлики между отделните държави. Избирателната активност е била най-висока в Белгия (89,2 процента) и Люксембург (82,3 на сто). Гласуването в тези две държави основателки на Европейския съюз е задължително, но това не е достатъчно, за да бъде обяснено високото равнище на гражданско съзнание. АФП припомня, че гласуването е задължително и в България и Гърция, но там активността е била съответно само 33,8 процента и 41,4 на сто.
Активността е била висока също в Малта (73 процента), Германия (64,8 на сто) и Унгария (59,3 процента). На другия полюс са Хърватия, където са гласували едва 21,3 на сто от избирателите, и Литва (28,4 процента).
Избирателната активност се е увеличила най-много в Унгария (с 15,9 на сто), на фона на политическата поляризация в страната и появата на нов силен играч (Петер Мадяр), следвана от Кипър (с 13,9 процента до 58,9 на сто), където положителното развитие е свързвано най-вече с "фактора Фидиас", по името на популярен ютюбър, и Словения (с 12,6 процента до рекордните 41,4 на сто).
Много повече хора са отишли до избирателните урни и в Словакия - с 11,6 процента повече до 34,4 на сто. Традиционно една от страните с най-ниска активност, тя бе разтърсена миналия месец от покушението срещу премиера Роберт Фицо в условията на дълбока политическа и обществена поляризация. Най-голям спад в дела на гласувалите е отчетен в Литва - цели 25,1 процента. Франс прес прави уговорката, че само 12 държави са предоставили окончателни данни, а тези от останалите 15 все още са временни.
