Още преди израелската армия да е започнала очакваната си сухопътна операция в Газа, за да унищожи Хамас след чудовищните нападения на бойната групировка, целият Близък изток вече изглежда на ръба на катастрофа, пише в свой анализ Корнелиус Адебар за "Политико".

Дали сценариите за всеобхватна регионална война ще се сбъднат, зависи до голяма степен от следващите стъпки на Израел. И тук многократно използваната аналогия, описваща атаките като "11 септември на Израел", става все по-поучителна.

Един от паралелите, разбира се, е очевидният провал на разузнаването, който даде възможност на група терористи да ударят демокрацията в нейното сърце. Израелските власти очевидно не бяха подготвени, което доведе до по-голям брой жертви, отколкото когато и да било от основаването на държавата през 1948 г. насам. Само по себе си тези неотдавнашни нападения се отличават от обичайните "сътресения в Близкия изток".

Времето за политическа равносметка ще дойде по-късно, след като войната, започната от Хамас, приключи с предвидима и предвидимо кървава победа на Израел. Но това води до по-големия въпрос, повдигнат от понятието "11 септември на Израел" – какъв ще е краят на играта? Какво иска да прави Израел с Газа след капитулацията или заличаването на Хамас? И в по-широк план, как Израел вижда себе си и своето съседство, да речем, след 25 години, когато ще празнува своята стогодишнина?

Поглеждайки назад, за част от света 11 септември е преди всичко символ на американската гордост и прекомерна политическа мощ - но това не винаги е било така.

Това, че Съединените щати щяха се защитят от терористичните атаки на Ал Кайда, беше даденост. И правейки това, те можеха да разчитат както на символичната, така и на конкретната подкрепа на много страни по света - дори Иран помогна в борбата срещу талибаните в Афганистан. Но с неоконсервативния проект за "износ на демокрация" и инвазията в Ирак през 2003 г., която противоречеше на международното право, американската звезда започна да угасва. Две десетилетия по-късно, след стотици хиляди жертви, предимно цивилни, и похарчени трилиони долари, САЩ вече са по-малко силен и по-малко уважаван играч в региона.

Така и за Израел предизвикателството е да запази чувството за мярка в непосредствения си отговор и да работи за постигане на междинните цели за сигурност и стабилност.

Това започва на вътрешния фронт, където важни събития са спирането на опита на министър-председателя Бенямин Нетаняху да премахне съдебния контрол, както и присъединяването на опозиционния политик и опитен генерал Бени Ганц към военния кабинет. Подхранван от най-крайните членове на една твърдодясна коалиция - както и от личните амбиции на Нетаняху да избегне наказателно преследване - разривът, който този проект предизвика в израелското общество, е твърде голям.

Ако Израел иска да победи Хамас и да стане по-силен като общество, ще трябва да се обедини отвъд сегашното струпване около знамето след атаките. През септември 2001 г. американците се сплотиха по подобен начин, заставайки зад президент, който дори не беше избран от мнозинството от населението и положи клетва след дълги юридически перипетии. Днес обаче страната е по-разделена от всякога и една от причините за това са "вечните войни", които започнаха в отговор на 11 септември - включително и огромните разходи, които те струват на американските данъкоплатци. И сега призивите за "изолация" отново са на мода, особено сред партията, която преди малко повече от 20 години превърнал демократизирането на Близкия изток в своя мисия.

Това води до друг урок, който трябва да се вземе от 11 септември, тъй като за разлика от САЩ Израел не е заобиколен от двама мирни съседи и два океана. Преодоляването от Хамас на най-страховитата ограда около Газа вече показа, че Израел няма да може да се оттегли сам и в крайна сметка ще трябва да намери баланс с държавите в своя регион.

През последните години израелското правителство всъщност се съсредоточи върху сближаването с арабските държави - макар и предимно икономическо - и палестинските искания бяха умишлено оставени настрана в този процес. Споразумението със Саудитска Арабия, постигнато с посредничеството на Вашингтон, трябваше скоро да завърши тази стратегия, обвързвайки Израел със страната, в която се намират най-светите места на исляма и която традиционно се смята за защитник на палестинците. И все пак споразумението щеше да ограничи трайно правата на палестинците, по-голямата част от които страдат от израелската окупация, както и от некомпетентността и авторитарния характер на тяхното ръководство - независимо дали на Западния бряг или в Газа.

Ако не друго, ужасните атаки на Хамас подчертават, че без пряко разбирателство между Израел и палестинците траен мир е невъзможен. Каквито и икономически стимули да предлага Израел или каквато и защита с висока степен на сигурност да изгражда, страната може само да печели време, преди евентуално споразумение да предостави на палестинците собствена държава. "Земя за мир" все още изглежда единствената формула, която може да проработи.

Днес светът следи Израел и как ще реагира военно, както и политически, на жестоките нападения от страна на Хамас. А единствената демокрация в Близкия изток - която през последната година води яростна вътрешна борба и сега е опасно ранена - за съжаление може да разчита на много по-малко съчувствие, отколкото САЩ през 2001 г. Последните изгубиха голяма част от доверието си поради високомерие, едностранни действия и пренебрегване на международното право. Израел трябва да се стреми да се справи по-добре.