Великден е онзи момент в годината, когато домът ухае на прясно изпечен козунак и ароматно агнешко. Това е време за семейство, топлина и радост, но и за изкушения, които могат неусетно да оставят следа върху фигурата ни.
Ако се стремите към здравословен начин на живот или просто се стараете да се храните балансирано, е добре да знаете какво реално поставяте в чинията си по време на празниците.
Едно средно голямо варено яйце съдържа между 70 и 80 калории. То е добър източник на протеин и хранителни вещества, но ако се комбинира с мазни меса, козунак и десерти, калориите бързо се натрупват.
Козунакът, този символ на Великден, не е никак лек. Сто грама класически козунак съдържат между 330 и 370 калории, а ако е с плънка от шоколад, калориите могат да достигнат до 400–450 за 100 грама.
Шоколадовите яйца са любими на малки и големи, но също така са и една от най-калоричните изненади на празничната трапеза. Малко яйце с тегло около 25 грама съдържа около 130 калории, средно яйце около 50 грама може да достигне 280 калории, а големите, празнично опаковани яйца от 100 грама носят със себе си над 500 калории.
Ако към това добавим и пълнежи от крем, лешници или карамел, цифрите растат още повече.
Печеното агнешко е класика на българската великденска маса. Сто грама чисто месо без кожа съдържат около 250 до 300 калории, като по-мазните части като ребрата могат да стигнат и до 400 калории за същото количество. Въпреки че агнешкото е богато на желязо и протеин, то често се приготвя с допълнителна мазнина, което увеличава калорийния му товар.
Можем да се насладим на всеки вкус, без да прекаляваме, и да се чувстваме добре както по време на празника, така и след него. Хапвайте умерено и не забравяйте, че празникът е за да сте с близките си хора.
Кога да багрим яйцата?
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.
Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден.
Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.
Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто.
Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 година.
