Графика: “Капитал”
Марк Галеоти*
Русия провежда и подкрепя "активни мероприятия" за дестабилизиране на правителства и общества в Европа. И Европа трябва да се справи със собствените си уязвимости - "да си поправи покрива", а не просто да се надява, че дъждът ще спре.
Изглежда, че Москва няма някакъв генерален план, а по-скоро мащабна стратегия за отслабване на ЕС и НАТО, дистанциране между Европа и САЩ и създаване на политическа и културна среда, по-благоприятна за нейните интереси. Разпръсната до голяма степен кампания отразява относителната слабост на Русия, която не разполага с икономическа, политическа и "мека сила", да предизвика пряко много по-силния (дори и по-малко фокусиран) Запад.
Данните показват различни амбиции в различните европейски страни. Това има важно значение не само за разбирането на руската политика, но и за оформянето на европейските отговори.
Мобилизационна държава
При Владимир Путин традиционната представа за превъзходството на интересите на държавата доведе до създаването не толкова на тоталитарна, колкото на "мобилизационна държава". Както каза самият той: "Само чрез мобилизиране на всички ресурси - административни и финансови, ще можем да постигнем резултати." Заслужава си да се замислим за внушителното множество от различни играчи - постоянни и епизодични, в активните мероприятия на Кремъл.
Путин е крайният източник на авторитет и контрол в тези кампании, а също и активен участник. Руските служби - като Службата за външно разузнаване (СВР), Федералната служба за сигурност (ФСБ) и Военното разузнаване (ГРУ), са тясно свързани с властта и с необичайно широки функции, от които активните мероприятия са регулярна част. Те предприемат хакерски атаки, дезинформационни кампании, подстрекателство към размирици или директен саботаж, както в Украйна сега, така и преди време в Естония и Грузия.
Включени са и много тинк-танкове, като Руския институт за стратегически изследвания например, който стана известен на Балканите не само с лобирането за по-агресивна руска политика в региона, но и като източник на финансиране за местни организации и фасада за агенти.
На Москва болезнено й липсва т.нар. мека сила - способността да влияе чрез положителни примери. Често тя се ограничава до национални лидери, харесващи Путин като решителен автократ. В страни от Югоизточна Европа залага на общата православна религия и на историческата роля на Русия като защитник от Османската империя.
Бизнес лобисти
Държавните или държавно доминирани корпорации като "Внешекономбанк", "Роснефт" и "Газпром" отдавна са използвани като инструменти на руската политика, независимо дали насочват ресурс към проекти, които Кремъл смята за приоритетни, или упражняват натиск чрез ограничаване на енергийни доставки.
Същественият аспект е, че правителството може да поиска от тези компании услуги, които не могат да бъдат отказани. Част от цената на правене на бизнес в Русия е осигуряването на финансиране за политически партии или кампании в чужбина. Някои от богатите руснаци са запалени участници в активни мероприятия. Инвестиционният банкер Константин Малофеев например е смятан от Европейската комисия и САЩ за финансов спонсор на такива действия в Крим, подготвили почвата за анексирането му. Според офицер от българското разузнаване идеята за опита за преврат в Черна гора също е на Малофеев, който от 2014 г. е много активен на Балканите - с икономически придобивания и изграждане на политическа мрежа.
От медии до престъпници
Медиите са ключов инструмент за активни мероприятия в чужди страни. Дезинформацията заедно с потока от алтернативни мнения, които имат за цел да изкривят реалностите, са централни елементи на водената от Русия политическа война.
Москва търси и други помощници за своите цели. Понякога това са публични фигури с антиамерикански и антилиберални възгледи, в други случаи са провокатори, действащи от личен интерес - като платени лобисти или заради друг вид печалба. Разполага и с платени интернет тролове, както и с т.нар. полезни идиоти (погрешно приписан на Ленин термин), които дори не са наясно чия страна вземат.
Русия с охота се възползва и от зловредни структури като терористични, паравоенни и все по-често организирани престъпни групи. Последните дори може да не знаят за кого работят, но подобно на бизнеса от "горния свят" могат да бъдат "помолени" да осъществяват различни мисии.
Различни страни, различни цели
Характерът на руските активни мероприятия зависи от географията, културата и различните точки на уязвимост на отделните европейски държави. В това отношение има ясни различия (виж таблицата).
В Словакия например Москва, от една страна, се стреми да изгради мостове с премиера Роберт Фицо, който има връзки с Русия, а от друга - медийни съюзи, които да улеснят достъпа на руската пропаганда до информационната сфера на страната. В резултат социологическите проучвания показват покачване на евроскептичните, антиамерикански и проруски възгледи. Това създава среда, която в бъдеще може да ограничи всяко правителство, ако реши да приеме по-твърда линия към Русия.
Унгарският Виктор Орбан не е тесен съюзник на Кремъл, но Русия оценява разрушителната му роля в ЕС и го подкрепя. Активните мероприятия в Унгария сработват и със социалния консерватизъм на Орбан.
Превзетата България
Там, където институциите са слаби, Москва дори може да пробва овладяване на държавата, какъвто е случаят с България. Макар и посрещана със силна съпротива от мнозина, изглежда, че амбицията е да се изгради мощна мрежа от съюзници и клиенти в страната, която в същото време да бъде оставена в НАТО и ЕС, за да играе ролята на "троянски кон". Вероятно е прибързано да се твърди, че държавата вече е "в напреднала фаза на овладяване", но е стряскащо до каква степен политически и икономически интереси са обвързани с руската петролна компания "Лукойл" - най-голямата в страната.
Показателно е, че проруските истории в българските медии - за които вече има готов пазар, дават тяга и на политическия процес, което води до порочен кръг, независимо от руските действия.
Къде и защо засича
И обратно - там, където институциите са силни, най-доброто, на което Москва може да се надява, е на подривност чрез насърчаване на вътрешни разделения с надеждата да отслаби силната роля на въпросната нация. Целта на посланията, които представят Запада като лицемерен, враждебен и в криза, е преди всичко да разклатят подкрепата за западните политики и институции, отколкото да предложат смислена алтернатива. В тези страни обаче опитите на Русия за по-активна роля често имат обратен ефект.
Към страните със силни антируски настроения като Естония и Полша, които няма как да бъдат "превъзпитани", подходът на Москва е да бъдат демонизирани. Унгарският Виктор Орбан не е съюзник на
политически предприемачи
Иновативният подход на Кремъл е да мобилизира въображението на различните играчи. Москва определя само общите цели: да се твърди, че Русия е "велика сила"; да се консолидира господството й в самопровъзгласената й сфера на влияние; да се отвлича вниманието на Запада, така че да не изработи смислени контрамерки, да се подкопаят враждебни правителства и структури като НАТО и ЕС. Детайлите са оставени на преценката на изпълнителите. Те внимателно следят публичните изявления на Путин, за да се ориентират за намеренията му.
Но има и експлицитни форми. Президентският прессекретар Дмитрий Песков се среща всеки петък с редактори от основните медии, за да им подскаже темите за новата седмица. Има и тайни писмени указания, известни като "темники". "Тролските ферми" получават и ежедневни, и седмични цели.
В днешната деинституционализирана политическа система в Русия елитът се определя през интересите на Кремъл. Дали са шпиони, дипломати, журналисти, политици или милионери, всички те са "политически предприемачи" в принудителна или доброволна служба на Кремъл. Трансакционната им връзка с Путин и неговия двор се управлява от различни органи, от които най-важният е президентската администрация.
*Марк Галеоти е британски експерт. Публикуваме части от анализа му за Европейския съвет за външна политика на ecfr.eu.
