Необичайни горещини са обхванали България през последната седмица на юли. Очакваните температури са между 35 и 44 градуса. Първите дни на август също ще бъдат белязани от опасни горещини, като тогава се очаква на повече места живакът да надхвърли 40 градуса. Но тези температури са почти ниски на фона на почти 50-градусовата жега, която измъчи миналата седмица Източна Турция. Най-горещо там беше в Джизре, окръг Шърнак, където термометрите показаха 49,1 градуса, най-високата температура, измервана някога в страната. Десетки загубиха живота си и от другата страна на океана в гореща вълна, обхванала източната част на САЩ и Канада преди месец. Жертвите само в Канада се оказаха над 200. Горещата вълна по Тихоокеанското крайбрежие е историческа. В продължение на няколко дни абсолютният температурен рекорд в Канада беше подобрен три пъти. Последните стойности са
наистина невероятни - 49,5 градуса
До миналата седмица в Канада никога не бяха отчитани повече от 45. Всъщност горещините през лятото не са нещо необичайно за Северното полукълбо. Понятието „гореща вълна“ е въведено още през 1900 г. в САЩ. Прието е, че такава е налице, когато има три последователни дни с горещо време над 32 градуса. Този долен праг обаче е различен за различните географски региони и техния климат. В България за „гореща вълна“ се говори, когато температурите в три последователни дни са над 30 градуса.
Горещините са нормални, но климатичните промени правят екстремните явления много по-чести, обясняват учените. В някои региони пороите и наводненията зачестяват, докато в други се наблюдават по-екстремни горещи вълни и суши. Очаква се тези последици да се засилят през идните десетилетия. През последните седмици Европа стана свидетел на подобни необичайни явления. На 25 юни опустошително торнадо премина с около 300 км/ч през Югоизточна Чехия, взе жертви и нанесе значителни щети. По-малко от месец по-късно части от Белгия и Германия бяха потопени от невиждани наводнения. Близо 200 са жертвите, а над 1000 души се водят за изчезнали. Дори учени, които в миналото се колебаеха да обвържат изрично някое екстремно метеорологично събитие с изменението на климата, сега ясно заявяват, че именно то вероятно е изиграло роля в тези събития.
Изследователите изчисляват, че до 2100 г. събитията с екстремен потенциал за дъжд вероятно ще бъдат седем пъти по-чести. В изследване, публикувано в списание Geophysical Research Letters, са разработени компютърни модели и симулации, показващи, че бурите, произвеждащи интензивен дъжд в цяла Европа, може да се движат по-бавно с изменението на климата, увеличавайки продължителността на локалното излагане на тези екстремни събития. Въпреки прогнозите обаче неотдавнашните наводнения в някои части на Европа объркаха учените в областта на климата, които не очакваха те да бъдат толкова опустошителни. Климатолозите от десетилетия предупреждават, че климатичната криза ще предизвика по-екстремни климатични процеси.
Те ще бъдат смъртоносни
и ще се случват често. Повечето от учените обаче са силно изненадани от темповете на промените. Според Майкъл Ман, директор на Центъра за наука за земната система в държавния университет в Пен, последните няколко седмици показват ограниченията на компютърните модели по отношение на климатичните промени. „При много от тези събития, включително горещата вълна в западната част на САЩ, има един важен фактор, който климатичните модели не вземат предвид. Моделите подценяват степента на въздействие на климатичните промени върху екстремните метеорологични явления“, обяснява той. Това означава, че исторически събития като наводненията в Германия или горските пожари в Канада не са били предвидени от моделите. За да се случи това, според учените, са нужни още по-мощни климатични модели. Тим Палмър, професор по физика на климата в Оксфордския университет, е един от няколкото учени, които призовават за създаването на глобален център за моделиране, който да разполага със суперкомпютър „exascale“ – машина, която може да обработва умопомрачително количество данни. Учените използват компютърни симулации на метеорологични събития, за да прогнозират как могат да се променят те в бъдещето. Но тези симулации не са достатъчно подробни – дори до ниво град – за да предвидят най-екстремните събития. Въпреки напредъка на технологиите, компютрите все още не са достатъчно сложни, за да работят с такава висока разделителна способност. Тим Палмър е категоричен, че климатичните модели трябва да постигнат точно това. „Ако в световен мащаб харчим трилиони долари за адаптиране към изменението на климата, трябва да знаем точно към какво се адаптираме – независимо дали става въпрос за наводнения, суши, бури или повишаване на морското равнище“.
На политическо равнище, борбата с климатичните промени започва с Парижкото споразумение за климата, договорено по време на срещата на ООН през 2015 година. То налага на подписалите го 194 държави да предприемат мерки, които да ограничат повишаването на средната глобална температура с до 2 градуса по Целзий над нивата от прединустриалната епоха. Препоръчително е повишението да не е с повече от 1.5 градуса. Светът вече е опасно близо до тази стойност, като през последните години средните глобални температури устойчиво се запазват с поне 1 градус над нивата от края на 19-и век. През 2020 година те са били с 1.2 градуса по-високи от това равнище. Световната метеорологична организация към ООН прогнозира, че шансът те да се повишат с над 1.5 градуса още през 2024 година е около 20%. По-голямата част от това затопляне се случва след 1975 година с темпове от около 0.15-0.20 градуса по Целзий за десетилетие. Въпросът обаче е какво значение биха имали няколко десетки от градуса в дългосрочен план и как това се отразява на климата на планетата? При повишение с 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива светът ще става свидетел на все по-екстремни метеорологични явления -
силни бури, резки промени
в количествата на валежите, водещи до наводнения на едни места и до засушавания на други. Дори повишението да се стабилизира на това ниво, ефектите ще се усетят навсякъде, предупреждават климатолозите. Вероятността от горещи вълни ще се увеличи от около 5% към момента до 28%. Нивото на океаните ще се вдигне с между 40 и 80 сантиметра заради топенето на ледниците, разрушаването на арктическата ледена шапка и разширяващия се обем на затоплящите се водни басейни. Някои островни държави като Малдивите или държави, в които част от сушата е под морското равнище, например Нидерландия, ще бъдат заплашени от катастрофални наводнения. Пожарите също ще станат по-чести явления. Не навсякъде обаче последствията ще бъдат с еднаква сила. Температурите се повишават най-бързо около полюсите и на висока надморска височина. В тропиците амплитудите ще бъдат по-малки, но пък там промените във влажността и валежите ще бъдат по-осезаеми. За много хора по света тези ефекти вече са реалност. Една пета от населението на Земята живее в региони, където температурите в топлите сезони вече са се повишили с над 1.5 градуса. А една десета от планетата вече регистрира ръст на температурите спрямо прединдустриалната епоха с над 2%, включително Северния полюс, части от Близкия изток, Европа и Северна Азия. Според изследванията на Междуправителствения панел по климатичните промени IPCC разликата между повишение на глобалните температури с 1.5 градуса и с 2 градуса ще бъде значителна. При подобен сценарий
нивото на световния океан
ще се вдигне с допълнителни 10 см до 2100 г. За ниските части на сушата опасността ще стане още по-голяма. Периодите на екстремна жега ще станат още по-често явление, а градове като Карачи в Пакистан и Колката в Индия ще бъдат свидетели на убийствени горещи вълни като тези от 2015 година. Тогава те взеха хиляди жертви.
Евентуалното повишение на глобалните температури с над 2 градуса спрямо прединдустриалните нива ще доведе до спад на световния брутен вътрешен продукт на глава от населението с 13% до 2100 г. според проучване на Оксфордския университет. При ръст с 1.5 градуса спадът ще е с 8 на сто. От затоплянето ще пострадат не само хората - 18% от насекомите ще загубят половината си естествени хабитати. Същото важи за 16% от растенията и 8% от гръбначните животни. Почти всички корали ще изчезнат. Тези промени в биоразнообразието ще се отразят и на хората - насекомите са важни за опрашването на земеделските култури, растенията преработват въглеродния диоксид в атмосферата, а кораловите рифове са важни за рибните пасажи и поддържат риболовната индустрия. Едно от най-мащабните сътресения ще бъде промяната на циркулацията на теченията в океаните, която помага за дистрибуцията на топлината. Гълфстрийм например определя регионалния климат на много места по крайбрежието на Атлантическия океан. Някои учени са песимисти и смятат, че вече е твърде късно за действия и целта няма как да бъде постигната. Други пък са на мнение, че опитите трябва да продължат, защото всяка десета от градуса под или над това ниво е ключова за бъдещето на планетата. Едно обаче е сигурно - независимо дали човечеството успее или се провали в опитите си да противодейства на глобалното затопляне, дори и малките разлики в средните температури ще имат изключително мащабни последствия. От тях ще зависи как ще изглежда животът на Земята през следващите векове, а може би и хилядолетия, пише още The Economist.
