АБВ бута кабинета, но Борисов е непоклатим

сн. „Капитал“

Екип на BG VOICE

АБВ на бившия президент Георги Първанов най-сетне се събуди от летаргията и уплашена, че съвсем ще се изгуби в политическото блато реши да се оттегли от управляващата коалиция. Нейното участие в кабинета „Борисов" винаги е изглеждало нелепо и по-скоро част от старите български политически традиции на политическо нагаждачество и използване на държавната софра. Представяща се за лява партия, дори алтернатива на БСП, АБВ на Георги Първанов съвсем загуби лицето си, което така и не успя да изгради нацяло, с включването на Ивайло Калфин като социален министър в сегашното дясно правителство. Като добавка е и факта, че самото правителство прилича на миш-маш, в който са забъркани всякакви съставки - леви, десни, центристи, либерали, консерватори... Такава бъркотия от идеологии, че не е ясно що за програма може да има подобен буламач. Логично в тази ситуация бе партия, която иска да оцелее, да излезе от управлението, за да заяви опозиционност в търсене на варианти да набере наново електорат.

Калфин всъщност напусна властта превантивно, а също толкова набързо и Бойко Борисов прие оставката му. Ръководството на АБВ обяви, че решението дали да прекрати участието си в правителството ще бъде взето на партийния конгрес в неделя. Зам.-председателят на АБВ Румен Петков уточни, че причината е несъгласие с политиката, водена от ГЕРБ, като „порочния подход при приемането на Изборния кодекс". Но наблюдателите смятат, че не Изборният кодекс е бил основната причина за напускането на властта, а катастрофалните прогнози за АБВ при евентуалн избори. Очаква се тази партия, тотално провалила се в очите на избирателя с безпринципната си подкрепа подкрепата и участие във властта да не събере дори 2% при бъдещо гласуване.

Не е ясно защо Калфин е избързал и не е дочакал партийния конгрес, още повече, че според Петков имало мнения както „за", така и „против" напускането на властта. Много е вероятно решението на АБВ да е предварително замислен ход за ефектен старт на президентска кампания и сглобяване на единен ляв опозиционен фронт на правителството. Излизането на АБВ в опозиция съвпада с промяната в ръководството на БСП, чийто нов лидер Корнелия Нинова даде заявка за сближаване с отцепниците на Георги Първанов. Идеята е двете партии, около които гравитират едни от големите олигарси в България, да се завърнат във властта, може би отново в коалиция с ГЕРБ, след едни предсрочни избори, чийто резултат да е широка коалиция по германски модел. Източници от ГЕРБ потвърдиха, че премиерът е заподозрял сценарий между БСП и АБВ и не бил особено изненадан от оставката на Калфин. Той бил предварително уведомен за нея и не се е поколебал да я приеме.

Оттук нататък вариантите за Бойко Борисов са или да тръгне незабавно на предсрочни избори, или да продължи да управлява с подкрепата на три формации - ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, като и занапред ползва услугите на БДЦ, чиито 14 депутати са повече от 11-те на АБВ. В същото време обаче рязко се покачват акциите на 10-те депутати от ДСБ и гражданската квота на РБ, които още през декември оттеглиха подкрепата си за управлението. Ходът на АБВ дава поле за евентуално предоговаряне на отношенията между Борисов и лидера на ДСБ Радан Кънев.

След като десетимата депутати около Кънев се обявиха за опозиция, управляващите запазиха комфортно мнозинство от 125 гласа при необходимост от 121. ГЕРБ има 83 депутати, ПФ - 18, РБ - 13 депутати от управляващото крило и 11 от АБВ. С оттеглянето на АБВ обаче коалицията с мандатоносител ГЕРБ се оказва едва със 114 гласа: 83-те на ГЕРБ, 18-те на ПФ и едва 13 от РБ.

Всъщност откакто пое управлението през ноември 2014 г. Бойко Борисов рядко е разчитал единствено и само на официалното си мнозинство. Много по-често е прибягвал до подкрепата на ДПС, БДЦ, независимите депутати, а понякога и на БСП и „Атака". Сега към „коалицията на желаещите" да го подкрепят се добавят и шестимата народни представители на Лютви Местан, които учредиха новата партия ДОСТ и нямат интерес от скорошни избори.

„Най-лесно е да отидем на предсрочни избори, но това не е решение на въпроса, заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. - Ние сме длъжни да продължим напред, а това, че ще има политически спекулации, ще има политическо противопоставяне, ГЕРБ няма да бъде провокатор в подобно поведение. Ние сме длъжни, в името на страната и гражданите да направим това, което се очаква от нас". На въпрос дали ГЕРБ ще се опита да разубеди АБВ да напуска властта той отговори: „Не. Не смятам, че трябва да се месим в политическите решения, които вземат органите на съответните политически партии. Премиерът винаги се съобразява с личните решения на всеки един - когато някой си подаде оставката, премиерът винаги я приема, защото „насила хубост не става", коментира още Цветанов. В същото време той определи Патриотичния фронт като най- коректния партньор във властта. „Когато са имали отрицателна позиция, са си я защитавали и отстоявали. Когато са давали подкрепата си, винаги са я защитавали до край. Не като някои други наши коалиционни партньори, които от 23 народни представители, ние реално можем да разчитаме на 13 и това е видно от последните няколко месеца след ексцентричните изказвания на някои, които решиха да си поставят лични политически цели", каза Цветанов, визирайки разделението в РБ.

Същата оценка даде и вицепремирът и лидер на ДБГ Меглена Кунева. Начинът, по който се държат ПФ показва, че те са готови да търсят компромис и да бъде постигнат консенсус, каза тя. „Надявам се, че излизането на АБВ от правителството ще припомни на някои хора в парламента, определящи себе си като десни и дясноцентристки ориентирани, че правителството е дясноцентристко и да подкрепят именно тези политики", коментира Кунева. Тя добави, че се надява АБВ да продължи да подкрепя социалната политика, част от която досега е бил Ивайло Калфин и да удържат на думата си да подкрепят антикорупционния закон. Кунева отрече да е коментирано кой ще заеме овакантения от Калфин пост. „Едни предсрочни избори биха накъсали политическия процес. Ако ПФ се "врътнат" и не подкрепят правителството, това ще означава абдикация от отговорностите, които си поел. Тази криза в управлението може да бъде и шанс. Но начинът, по който се държат ПФ показва, че те са готови да търсят компромис и да бъде постигнат консенсус. ДСБ обявиха, че излизат в опозиция и ще правят свой десен проект, няма как да коментирам тези намерения. По места, Реформаторският блок е консолидиран. Надявам се, че това ще ни помогнат на едни избори. С колегите от ДСБ имаме работни отношения", каза Кунева. По думите й, ПФ ще издържи предизвикателството и ще прояви политическа зрялост.

Зам.-председателят на ДБГ и съпредседател на РБ Найден Зеленогорски обяви, че „правителството остава и няма да има предсрочни изброи. Няма да тласнем страната към хаос. Имаме сериозни цели и продължаваме напред по управленската програма". По думите му БСП, АБВ и ДПС вървят към единение. „Считам, че има връзка между конгреса на БСП и оставката на Калфин. Започва преструктуриране на политическото пространство с идеята да се върви към лявоцентристко, а не дясноцентристко управление, но това няма да стане", каза още Зеленогорски.

Това е първият случай, в който АБВ изпълнява отправена заплаха за излизане за властта. През изтеклата година и половина от формирането на правителството партията на Първанов редовно и по различни поводи заявява такива намерения, но никога не ги реализира. Досега противоречия между АБВ и ГЕРБ са възниквали по пенсионната, съдебната и здравната реформа, както и други решения, които не са били по-маловажни от Изборния кодекс.

АБВ влезе в управлението по покана на Борисов и има подписано споразумение за подкрепа само с ГЕРБ.