Кога беше последният път, когато анализирахте колко плащате за инвестиционни такси? Те могат да ви струват цяло състояние. Прозрачността е важна, когато инвестирате, защото таксите за управление, оперативните разходи, комисионите и брокерските такси могат да повлияят на потенциала за растеж на вашето портфолио. Някога да сте били примамени в привидно евтина промоция за кабелна телевизия, но по-късно сте съжалили, защото сметката е станала много по-висока, отколкото сте очаквали? Потайните такси за активиране, данъкът върху продажбите, държавните такси и административните разходи могат бързо да се натрупат и да увеличат сметката ви за кабелна телевизия много повече от предвиденото. По подобен начин и инвестиционните такси могат да ви хванат неподготвени и в много по-голяма степен

ако не си „напишете домашното“

Трябва да имате предвид, че редовно направените разходи (като такси за финансови консултантски услуги и такси за поддръжка) се таксуват на месечна, тримесечна или годишна база и са посочени в банковото ви извлечение като „текущи такси“ (ongoing fees). Те могат да се натрупат в големи размери с течение на времето. Не само че губите парите си, за да заплащате тези такси, но и пропускате възможностите за възвръщаемост върху тези суми, които бихте могли да спечелите, ако тези пари бяха останали в сметката ви, а не бяха влезли в джоба на брокера. Плюс това, колкото по-дълго сметката ви остава отворена и колкото повече расте, толкова по-големи текущи такси е вероятно да продължавате да плащате. Не се заблуждавайте от привидно малките проценти. Да речем, че цял живот сте работили здраво и сте спестили $100,000, готови сте да инвестирате $100 000 за 20 години с очакване да получите четири процента годишна възвръщаемост. Трима брокери ви предлагат почти същите продукти, но всеки с различна годишна такса: 0.25, 0.5 и 1%. Тези изглеждат като малки проценти, така че не би трябвало разликата да бъде съществена, нали? Помислете отново. В края на 20-те години разликата между брокер 2 (0.5% годишна такса) и брокер 1 (0.25% годишна такса) е $10,000. Можете да сложите тези $10,000 във вашата сметка за спешни случаи – за непредвидена медицинска помощ, за поправяне на протеклия покрив на дома ви или за плащане на месечните ви разходи, ако, не дай Боже, си загубите работата. Още по-силно изразена е разликата от $30,000 между брокер 1 (0.25% годишна такса) и брокер 3 (1% годишна такса). Не бихте ли си купили по-скоро нова кола или платили за обучението на детето си в колеж, вместо да предадете всички тези пари в джоба на брокера – само за такси? Таксите, които се налагат, когато правите поръчка да купувате, продавате или разменяте дадена инвестиция, са известни като операционни такси (transaction fees).

Най-честият пример са комисионите

Имайте предвид, че по-високи комисиони могат да се налагат, ако направите поръчката по телефона с финансовия професионалист, вместо онлайн чрез платформата за самообслужване на вашата брокерска фирма. Други форми на операционни такси включват увеличенията на цената с цел покриване на разходите и печалбата (mark-ups), челни такси за закупуване на даден продукт (front-end sales loads) и крайни такси за продажба на даден продукт (back-end sales loads). Mark-ups се случват, когато брокерът ви продава продукт, създаден от неговата финансова институция, но с надценка над пазарната цена. Челните или крайните такси, с прости думи, са комисионите и маркетинговите разходи, които се таксуват от много взаимни фондове. Тъй като има близо осем хиляди взаимни фондове и всички те се конкурират за парите на инвеститорите, някои фондове стимулират брокерите с комисионни плащания (sales loads), за да подтикнат финансовите професионалисти да препоръчат техния взаимен фонд на клиентите си. Ако един инвеститор купи взаимен фонд с челна или крайна продажна такса, тази комисиона се взема от джоба на инвеститора и се плаща на брокера. Какъв е изводът? Бъдете информирани къде отиват парите ви и използвайте високо реномирани професионалисти, които ви таксуват минимално за разноските си.