5 дни, 90 часа, 18 публични дискусии. Това е цифровото измерение на първия кръг от преговорите за правителство на България, които бяха проведени през миналата седмица. В тях участваха експерти на четирите партии, които се готвят да сключат коалиционно споразумение за участие във властта през следващите четири години - „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Разговорите бяха инициирани от първата политическа сила на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. ПП си поставиха да задача да се създаде „А“ отбора на България, който да я направи просперираща. Очакванията са за съставяне на редовен кабинет до Коледа. А след първия кръг преговори кандидатът за премиер на най-голямата партия Кирил Петков обяви, че няма тема, по която да не е постигнато съгласие. Той обясни и че ако всички точки, заложени от партиите бъдат изпълнени, то след четири години България няма да изглежда по този начин.
Без Гешев и спецсъдилищата
Оставка на главния прокурор, закриване на специализираните съд и прокуратура и реформа на КПКОНПИ обедини преговарящите в сектор „Правосъдие“. Те искат и реформа на Висшия съдебен съвет с конституционна промяна. Съгласие имаше и за промяна на правомощията на главния прокурор. Формациите искат и отпадане на кариерните бонуси на членовете на ВСС, каквото предложение направи ИТН. Четирите политически формации се разбраха да започнат процедурна подготовка за избор на членове на Инспектората на ВСС, като сложиха двумесечен срок за представяне на кандидатури.
Мащабна кампания за ваксинация
Четирите партии се обединиха за това ваксинирането срещу COVID-19 да остане доброволен акт, но да се проведе мащабна информационна кампания. Преговарящите партии застанаха зад поетапно въвеждане на диагностично-свързаните групи, е-досие, смяна на статута на болниците.
Безплатни учебници до 12 клас
Връщане на децата в училище, безплатни учебници до 12-ти клас и намаляване на техния брой бяха сред акцентите в мерките, предлагани от участниците в преговорния процес. Служебният просветен министър акад. Николай Денков също участва в дебата по покана на ПП. Той настоя към средната учителска заплата да се добави и оценка на добавената стойност в конкретното училище.
Приоритет е включването на българските университети в европейските университетски мрежи. Предложението за безплатни учебници до 12-и клас дойде от левицата. Те настояха да има по един учебник по предмет. От ИТН поискаха да се намали броят на учебниците и да има по два учебника по предмет за даден клас. От ДБ настояха да има индивидуална програма за всеки ученик, свързана с това как да се преодолеят дефицитите, натрупани по време на пандемията.
Бюджетен дефицит между 3,5 и 4,5%
Четирите партии постигнаха консенсус Бюджет 2022 г. да се изготви до края на януари следващата година. Те се съгласиха да има парламентарен контрол върху изразходването на средства, формирани на базата на излишък или по-висока събираемост, и разглеждане на ролята на централния бюджет. Идеята е и да се премахне практиката с постановления на Министерския съвет да се раздават средства. Постигнато бе съгласие бюджетният дефицит за 2022 г. да бъде между 3,5 и 4,5%. Партньорите се съгласиха да се запазят досегашните COVID мерки в подкрепа на бизнеса, до края на 2022 г.
Изсветляване на сивата икономика
Преговарящите се обединиха около нуждата от разяснителна кампания срещу сивата икономика, НАП и Главна инспекция по труда да глобява не само всеки работодател, който не плаща данъците и осигуровките на пълната работна заплата на служителите си и им дава част от нея в пликче, но и самия работник, както и счетоводителя на компанията, е една от мерките. Мерките 60/40 и другите форми за подпомагане на бизнеса заради пандемията пък ще продължат. Ще бъде подсигурено финансово в Бюджет 2022 пенсионерите да не получават по-малко от 1 януари, когато ще отпадне надбавката от 120 лв., а всички пенсии да следват индексацията по швейцарското правило.
България - ядрена държава
По време на преговорите възника спор „за“ или „против“ развитие на ядрената енергетика и изграждане на нови мощности. Според ПП България трябва да остане държава с ядрена енергетика. Тази позиция бе подкрепена от БСП и ИТН. Експертите от ДБ обаче се противопоставиха на изграждането на седми реактор в АЕЦ „Козлодуй“. По темата с ТЕЦ-овете от Маришкия басейн бе постигнато съгласие за тяхното запазване и максималното удължаване на живота на мощностите след преговори с ЕС. Високите цени на тока също бяха фокус на дискусията. Предложението на БСП за разширяване обхвата на енергийните помощи от януари 2022 г. бе подкрепено единодушно. За целта социалното министерство следва да изработи дефиниция за понятието „енергийна бедност“.
Край на политическите инвеститори
„Време е да прекъснем политическите инвеститори“, заяви Кирил Петков в дискусията за сектор „Икономика“. Разговорите бяха насочени върху намаляване на административната тежест, преодоляването на последствията от COVID кризата чрез ускоряване на ваксинацията по демократичен начин, използване на потенциала на индустриалните зони с функция на предприятия, докарващи добавена стойност, обвързване на науката и бизнеса с ясни стимули. ПП имаха и предложение Министерството на икономиката да се преобразува в Министерството на икономиката и иновациите. От ДБ предложиха ребрандиране на България като инвестиционна дестинация и ускорено подобряване на управлението на държавните предприятия. От ИТН настояха да се осигури възможност за оставане на част от данъците в общините и изграждане на регионална стратегия за хармоничното развитие на регионите. От БСП се обявиха за насърчаване на инвестициите, борбата с корупцията, подкрепата за малките и средните предприятия, подобряването на бизнес средата, насърчаването на износа и иновации и ефективното управление на държавните дружества към МИ.
Нови стандарти за пътищата
По време на дискусията за сектор „Транспорт“ от ДБ настояха за нови стандарти в поддръжката на пътната инфраструктура, въвеждането на автоматизирани измервателни станции по пътищата, които да контролират тежкотоварния трафик, както и електронно връчване и плащане на фишове и актове за нарушенията на пътя. Те искат и законови промени, които да прекратят широко използвана практика на ин-хаус възлагане при изграждането на инфраструктурни обекти. Единен контролен орган да се грижи за пътната маркировка предлагат от ИТН. От партията настояха за търсене на законодателни промени, които да ускорят отчуждаването на имоти, проектирането и строителството на АМ „Хемус". Те искат изграждане на тунел „Петрохан“, с директна жп връзка София - Видин, за тунел под Шипка, както и пътната връзка Истанбул - Бургас - Варна - Констанца. От партията настояха за проверка на концесионния договор за летище София. БСП поиска изцяло нов Закон за движение по пътищата. Те настояха и за одит на съществуващата пътна инфраструктура в страната.
Вицепремиер за климатичните промени
Всички формации бяха единодушни, че трябва да се приложи спешен план по отношение на наказателните процедури срещу България в тази сфера. Вицепремиер за климатичните промени е идеята, около която се обединиха.
Повече пари за култура
Увеличение на бюджета за култура с водещ принцип парите да следват качеството бе консенсусна точка. Запазването на културното ни наследство и това да е приоритет в културната, в туристическа, в образователната стратегия, обедини партиите. Поощряване на любителските дейности в читалищата и актуализиране на учебните програми в училищата по изкуствата, искат формациите. Културните институти в чужбина да са с общо брандиране, са част от обсъдените мерки.
Позицията за Северна Македония
Страните в преговорния процес се разбраха за запазване позицията на България по отношение на членството на Северна Македония в ЕС. Те потвърдиха евроатлантическата ориентация на страната ни като поставиха и акцент върху влизането ни в Еврозоната и Шенген. Очертаха като приоритет работата за приобщаване на българските общности зад граница. Подчертаха важността от партньорството ни със САЩ и Русия. Очаква се четворната коалиция да подпише коалиционно споразумение за управление на страната за следващите четири години.
