"Тази кампания е с очаквания за рекордно ниска избирателна активност и може би рекорден брой купени гласове, което допълнително обезсърчава избирателите, които сякаш не искат да участват в предварително решен избор. Отговорността на избирателите е да спрат да се държат като пасивни зрители на политически театър, а да поемат отговорността като важен участник в демократичния процес, като излязат и гласуват. Защото колкото повече хора гласуват по убеждение и с реална мисъл за последствията от своя избор – за себе си, за семействата си и за България, толкова по-малък ще е делът на контролирания вот (купен, корпоративен, под натиск и т.н.), казват анализаторите от Център за анализ и кризисни комуникации пред Mediapool.
За съжаление, спадането на доверието на хората към целия политически процес, има за резултат
спадащо доверие към самата система
Това сякаш се харесва на някои от съществуващите политически сили и на някои от новопоявилите се, чието влизане в новия парламент ще зависи от ниската изборна активност. Всъщност, за пореден път разпределението на местата в 51-то Народно събрание ще зависи не от реално състезание на идеи и програми за развитието на държавата, а от това колко души са намерили мотивация – гражданска или стимулирана, за да отидат и да гласуват. Тази кампания е с очаквания за рекордно ниска избирателна активност и може би рекорден брой купени гласове, което допълнително обезсърчава избирателите, които сякаш не искат да участват в предварително решен избор. Именно данните за масово купуване на гласове в определени региони бележат настоящата кампания, като опитите на МВР да ограничи тази практика и да й противодейства само затвържават убеждението у гражданите, че от тяхното участие в изборите няма голямо значение.
Очакванията са за трудни разговори, последващи преговори и евентуалното трудно постигане на резултат, който мнозина очакват – а именно съставяне на коалиционно правителство със среден хоризонт на работа (дори непълен мандат). Причината е във фрагментацията на политическото ни пространство. Продължават да се наблюдават три основни типа политически сили – демократичните, клептократичните и пропутински партии. Клептократичните се опитват да
прикрият под наметалото на "евроатлантизма"
и чрез мимикрия с прозападни и демократични думи и действия, да
продължат да крепят статуквото на застоя, корупцията и преразпределението на
европейски и български фондове и бюджети. На практика те бавят и направо спират всяка реформа, както се случи с проектозаконите срещу корупцията, както и с промените в Конституцията и серия от нужните закони, които са част от пакета с реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Клептократичните партии знаят, че ако направят правителство с пропутинските, това ще е техният край. Затова се опитват да примамят демократичните и да се скрият отново зад тях. Всичко това прави очакванията за след изборите достатъчно мъгливи към този момент.
Демократичните партии, след краха от предходните избори, когато загубиха близо 300
000 гласа и позволиха публичното говорене да се доминира както от клептократичните, така и пропутинските – правят опит за позитивна кампания, но гласовете на водещите им фигури – с малки изключения – не се чуват, потопени в скандалите и
заглушавани от медийните похвати
на другите две групи. Пред тях стоят серия от избори, които варират от това дали ще изберат да са опозиция в 51-я парламент, или ще се коалират (и при какви условия с клептократичните).
Пропутинските партии – те са повече от ясни: провеждат яростна антибългарска, антинационална политика, прокарвайки идеите и тезите на Москва, като сеят разделение сред българските граждани по редица линии (доста умело завладявайки умовете на безкритично мислещите хора у нас). И всичко това го правят прикрити под маската на двойното отрицание от типа "крадецът вика дръжте крадеца".
По-младите избиратели и овладяната държава
Има много опити партиите да се пласират сред по-младите избиратели. Голяма част са нелепи и не постигат ефект. Младите хора са много различни, с други приоритети и други идеи за бъдещето. Трябва сериозна и дългосрочна работа с тях.
Хората сякаш се плашат от тези разкази и се капсулират - скриват се в черупките си. Което ще доведе до още по-голям спад в избирателната активност. А това от своя страна ще засили маргиналните политически сили, купения вот и тоталната фрагментация на следващия парламент. Избирателите трябва да разберат, че не са само зрители, те са участници в политически процес. Ако не гласуват, пак ще има правителство, пак ще има парламент, пак ще има институции, но те няма да им харесат. Без гласуване няма демокрация.
ДПС, Доган и Пеевски
Начинът, по който се разви всичко около разпада на ДПС, само показа колко са овладени институциите, в т.ч. съдебната система, и как могат да бъдат използвани от един или друг човек. Това се предполагаше, но през последните месеци станахме свидетели на това, как реално всичко се случва. В крайна сметка обаче някаква част от хората са на позиция, че най-добре двете части на ДПС да се изтребят взаимно – и съществуването на такова мнение е достатъчно показателно. Като и двете ДПС-та няма положителен герой.
Не точно самото разцепление, а превзетите институции, които могат да действат като бухалки в подкрепа на един или друг политик, спъвайки определени демократични или антикорупционни процеси. Представете си ситуация, в която някой депутат отказва да подкрепи кабинет, но бива заплашен с арест и съсипване на кариерата. Как би реагирал той?
Червените линии
Различията идват от самата същност на партиите, не от изкуствено поставени червени граници. Между трите вида политически сили – демократичните, клептократичните и пропутинските много трудно може да се намерят общи черти. На практика за тези седем парламента за последните три години, демократичните сили се опитваха да загладят различията и да направят редовно правителство. Първият път с пропутински партии, вторият път – с клептократичните. И двата опита продължиха много кратко, като основните губещи сме ние – гражданите на България. Тук вече е отговорността на избирателите да спрат да се държат като пасивни зрители на политически театър, а да поемат отговорността като важен участник в демократичния процес, като излязат и гласуват. Защото колкото повече хора гласуват по убеждение и с реална мисъл за последствията от своя избор – за себе си, за семействата си и за България, толкова по-малък ще е делът на контролирания вот (купен, корпоративен, под натиск и т.н.)
Значимите обществени теми
За съжаление потънаха много теми, затиснати под тежестта на предизборната истерия. Отново потъна темата за въвеждане на еврото. Сега трябваше да има огромна кампания, за да се успокоят хората и да свикнат с очакваната смяна на валутата. Потъна темата за истинска реформа на съдебната система. Потънаха темите за човешките права, за насилието, за разходването на държавен ресурс от частните болници, например. Липсва темата за справедливостта. Липсва и темата за конкурентоспособността на България, за образованието – за това на какво учим и как учат децата, за да готови за бъдещето, за своя бизнес или за професията, която искат да практикуват.
Гласуването зад граница
На седмите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври българите зад граница ще могат да гласуват в 719 секции, разположени в 57 държави. За поредна година най-много ще са те в Турция (168), Великобритания (112) и Испания (64). В САЩ секциите са 35. За да видите точните адреси на секциите може да посетите bgvoice.com, където е поместен пълен списък.
