На сградата на Народното събрание пише „Съединението прави силата“. Лозунгът се е превърнал в такова клише, че почти е загубило смисъл. Пет поредни пъти избирателите изпращаме едно и също послание на политиците – това, което е изписано на сградата, в която сме ги избрали да работят. Плюс-минус няколко процента, вече две години разпределението на силите в Парламента остава същото. Погледнато отстрани – то представлява сравнително реално разпределение на депутатите спрямо нагласите в обществото. Всички имаме приятели, които са гласували за партия, противници на тази, която сме избрали ние. Но сядаме с тези приятели и говорим, стигаме до консенсус, понякога не, но ако се наложи ще направим компромис, за да вземем решение. Това е и което вече пет пъти казваме на депутатите и партийните лидери да направят (някои от тях отказват да са депутати в няколко парламента, Борисов този път е изключени от това).
За избирателите на ПП-ДБ кошмарният сценарий е управление заедно с ГЕРБ. Но те спечелиха изборите (макар и с по-малко от 50 хиляди гласа). А не е ли странна коалицията между партия в център-ляво – ПП и такава в дясно – ДБ? А няма ли да е още по-ужасяваща коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС?
В коя коалиция ГЕРБ ще бъдат подложени на по-голям контрол да не възстановят корупционните си практики? Кога може да промениш нещо – ако си участник във властта или опозиция? Или в още по-лошия случай – в поредната предизборна кампания?
И ако следваме тенденцията – само една партия увеличава своя резултат – как изглежда коалиция с „Възраждане“ след шести избори?
Коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ ще струва скъпо. И първите ще платят високата политическа цена. Но това е част от играта. Кариерите на Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов не са най-важното в държавата. Те може да останат част от историята като достойни и отговорни политици, платили цената в името на държавата. Или избирателите да им отредят маргинална роля при следващи избори. Защото възход на „Възраждане“ ще доведе и до възход на ДПС. Заедно с ГЕРБ ще бъдат първите три политически сили, а ПП-ДБ четвърта. Това показва математиката. Но тя е всъщност без значение. Важното е държавата да има работещ парламент, който да контролира правителството. Твърде дълго продължава едноличното, неконтролирано управление на Румен Радев, който съвсем открито води про-руска политика, отдалечавайки България от естествените й партньори в демократичния свят.
България има нужда от бюджет, съдебна реформа и още много проблеми за решаване – едва ли ще е перфектно, но ще са важни стъпки в правилната посока. Това е възможно само с работещ парламент и участие във властта. А политиката е изкуството на компромиса. Време е политиците да се научат да го правят. Така както го правим всички ние, всеки ден, независимо от различията, които имаме помежду си.
