Барбара Пьониш прекарва по-голямата част от времето си в редене на пъзели. По-точно - във възстановяването на планина от документи, унищожени при падането на Берлинската стена от тайната източногерманска полиция ЩАЗИ. Пьониш навремето е била книговезец. Сега тя е част от екип от 10 души, който старателно сглобява разузнавателни доклади, лични писма и политически документи, които ЩАЗИ е трупала, а след това отчаяно е опитала да унищожи преди 30 години, когато комунистическият режим в Източна Германия рухна, пише „Франс прес“. След като Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 г., всяващата страх тайна полиция се е захванала да нарязва на малки парчета всичките си досиета. А когато машините за рязане на хартия се претоварили и спрели да работят, членовете на ЩАЗИ решили да късат документите на ръка, да разбъркат парчетата или да ги изгорят. На 15 януари 1990 г. обаче „граждански комитети“ нахлуха в сградите на ЩАЗИ, включително в централата й в Източен Берлин, изземвайки милиони досиета и около 16 000 чувала с накъсани документи.

„Детективска работа“

Три десетилетия по-късно тайните от тези архиви продължават да излизат наяве благодарение на Барбара Пьониш и колегите й. „Харесва ми да редя пъзели и да проучвам, прилича малко на детективска работа“, обяснява Пьониш. Самата тя е от Източна Германия. „Човек изпитва удовлетворение, когато успее да сглоби това, което е било скъсано преди 30 години. Защото знам, че този материал ще бъде изследван от архивист и това ще ни помогне да се изправим пред миналото.“

Чувалите със скъсани документи на ЩАЗИ

Министерството на държавната сигурност, базирано в Източен Берлин и известно с името ЩАЗИ, бе един от най-ефективните инструменти за репресии през своето близо 40-годишно съществуване. През Студената война то е имало над 270 000 служители, включително много информатори сред населението, заради което източногерманското общество бе едно от най-изкъсо следените в Източния блок. Хиляди шпиони бяха разкрити, когато досиетата на ЩАЗИ станаха общодостъпни след обединението на Германия през 1990 г. Така много източногерманци научиха, че техни приятели и роднини са били „неофициални сътрудници“ на ЩАЗИ. Това, което Пьониш описва като свой „малък принос в изправянето срещу миналото“, всъщност е херкулесова задача, оказваща влияние върху живота на хиляди хора. Пьониш нарежда грижливо късчета хартия, затиска ги поотделно, за да не се разхвърчат, а накрая ги залепва, когато е сглобила целия документ. Тя подчертава, че ключът към успеха на работата й е не само търпението, но и „огромната отговорност“.

Скъсаните архиви

Сред личните документи, които е успяла да възстанови, има писмо, написано от майка, молеща ЩАЗИ да освободи сина й. „Беше преди няколко години и действително ме трогна“, споделя тя.

Технологиите не са достатъчни

От началото на възстановяването на документи на ръка през 1995 г. са били сглобени близо 500 чувала с късчета хартия, или над 1,5 милиона страници. От архивите изскачат гръмки разкрития - например документите, доказващи как държавата е карала източногермански атлети да използват допинг. Други неща може да останат скрити с години. На един човек са му нужни средно 18 месеца, за да сглоби един чувал хартийки, казва ръководителят на екипа Андреас Лодер. Имайки предвид, че всеки чувал съдържа фрагменти, равняващи се на между 2500 и 3500 страници, остават още 55 милиона страници за възстановяване. През 2013 г. въвеждането на нова технология за редене на пъзели, разработена от изследователския институт „Фраунхофер“, събуди надежди. Устройството обаче се оказа неспособно да се справи със стотици хиляди фрагменти. Разработва се нова машина. Архивистите се надяват тя да влезе в употреба до няколко години. Уте Михалски, отговаряща за надзора на работния процес, признава, че не може да предвиди дали всички фрагменти ще бъдат сглобени един ден. Тя е задала като приоритет документите, „съдържащи информации за следени от ЩАЗИ хора“. „За много засегнати хора е изключително важно възстановяването“ на тези документи, казва тя.