Кина Бъговска
Никога не знаеш накъде ще те заведе пътят на творческата ти същност... Започвайки веднъж като танцьор, вграждаш тръпката на традицията и настройваш струните на сърцето си към ритъма на ритуалите, които предците предават с много любов от поколение на поколение. Това става национално богатство, което трябва да се пази. От тази любов се ражда ансамбъл „Хоро“ в Чикаго, на Иринка и Тодор Гочеви, които са професионални танцьори и хореографи от професионалния ансамбъл „Сливен“. Идват в Чикаго през 1997...Идват с най-ценното - децата и вагон танци, и ритми в главата.
„Първата изява пред публика през 2003 ще я помня цял живот,
когато за месец-два 14 човека научихме няколко фолклорни танца и на тържеството в църквата „Св. Иван Рилски-Чудотворец“ около 300 българи се изправиха на крака да ни аплодират. Стартирахме от тази църква през 2002 г. с 5-6 човека, бяхме като възрожденци, нямахме носии, сами ги шиехме. Купихме си бели блузи и нашихме дантелки по тях. Даже знамето за Райна Княгиня си ушихме, за да танцуваме“, спомня си Албена Даскалова, една от първите танцьорки, заедно с двете си дъщери.
През годините групата набъбва и расте, репертоарът и костюмите –също. Вече няма български празник или фолклорно събитие без участието на „Хоро“. Те танцуват на „Дейли плаза“ при вдигане на знамето, при Мария Папас в Чикагското кметство, училища, църкви. Танцьорите от „Хоро“ са винаги желани гости – ежегодният фестивал в Университета на Чикаго, воден от Джон Куо, фестивалът на Константин Маринов, 4 поредни години - на сцената пред американска публика в Музея за наука и индустрия, интернационален танцов фестивал в Олд Таун Скул, Интернешънъл Балкан Ортодокс фестивал, който предстои на 12 ноември, Концертните изяви на сцената на Ирландския културен център, сръбската църква, по сцените на Сент Луис, Питсбърг, Детроит, Торонто и Монтреал, Ню Йорк, Бостон и много др. Годината е 2008...
Препълнената зала в „Света София“ смълчано гледа в екрана,
от където се носи народна музика и се виждат танцьори. На екрана се разпознават Иринка и Тодор, тя - като балетмайстор и солист на ансамбъл „Сливен“. Филмът е заснет от Мартин Кьониг през 1977 година в Сливен, етнолог и културолог, приятел на България, записал и изпратил гласът на Валя Балканска в космоса. Минути след това започва най-голямото надиграване, вече на живо: Тодор Гочев, Джон Куо и Мартин Кьониг. Българин, китаец и американец, тропат с крака, хванати за ръце в български ритъм, на българско хоро.
Повече от 50 години Иринка и Тодор Гочеви танцуват като представят българските традиции и фолклор в България и в Америка. След като завършва хореографско училище в София и висша хореографска педагогика и режисура в Пловдив, родената в Стара Загора бъдеща хореографка започва артистичната си кариера в Сливен. Там свързва съдбата си с Тодор и двамата се посвещават на танца. Танцуват заедно в професионалния ансамбъл „Сливен“, където са хореографи, а тя - и балетмайстор, сега пак заедно - в „Хоро“. Иринка влага умение и душа, за да изгради професионален ансамбъл от самодейни танцьори в Чикаго и нейният пример е заразителен. „Никой не говореше за липса на свободно време, огромни пропътувани разстояния, ежедневна борба за оцеляване и социален статут, нямахме зала за репетиции и костюми – шиехме ги сами, но живеехме като едно семейство, с фолклорната музика и танците. Публиката не жалеше аплодисменти, българските бизнеси ни подкрепяха, според силите си, но уверени, че „ Хоро“ значи много за българската общност“.
Любовта към танца и българския фолкор все повече се засилва тук, в чужбина, предава се от майка на дъщеря или на син. Иринка и Тодор танцуват с децата и внуците си - ръка за ръка. Децата са горди с постиженията им, оценени и от България. Иринка е наградена с престижната награда, Златна лира на Съюза на музикалните и танцови дейци и с голямата награда - „Българка на годината“, на Изпълнителната Агенция за българите в чужбина. През танцовата школа на Иринка са минали и много деца, вече около 30-40. Подготовката им започва на 4-годишна възраст до осем. В преходната група – от 8 до 13 години се шлайфа попълнението, за да се влее в сериозния състав на „Хоро“. Първата детска школа „Хорце“ започват от училище „Джон Атанасов“. Школата се премества в център „ Магура“ и няколко години двете групи на „Хоро“ репетират там.
„ Тук умората е смазваща понякога, но се съживявам от откраднатите мигове, когато танцувам,сякаш не на сцена, а на нестинарска жарава!
Велико е, когато между нас и зрителите няма граници и всички играем“- споделя тя. Българската общност в Чикаго постигна с размах и бързина всичко, от което има нужда за краткото време от 20 години. Има училища, театри, българско кино, концерти, както и многобройни фолклорни състави към училища и центрове. Фолклорът не е само в сандъка на бабите, а размахва гиздилата си из милионното, многонационално Чикаго. Но кое е това, което отличава ансамбъл „Хоро“ от останалите фолклорни групи? Днес сякаш всеки може да танцува български танци...Да, ако искаш да поспортуваш, можеш да подскачаш, но ако имаш по-сериозна мисия, професионалистите казват друго. Как се съхранява български фолклор, преминал изпитанията на времето? „Ако след концерта не си запомнил нищо от танца, значи е поп-култура, а не традиция. Много състави залагат на бързината на танца, за да гонят атракция, но монотонността убива фолклора. Фолклорният танц има душа, която диша ту бавно, ту бързо, ръководена от правилната музика. Добрият хореограф трябва да усети диханието на танца и това е вярната посока, за да се запази традицията“, убедена е Иринка, за която българският фолкор е съдба и предизвикателство, жизнена необходимост като дишането. Според нея традицията трябва да се преработва внимателно, за да не те уморява. Тя подбира дълго и прецизно музиката, композиторите и хореографите за спектаклите си.
В заглавието на концерта Иринка търси доброто послание - „Да потъне в дън земя злото - да бъде цар доброто“. Подканя ни да сме добри, да се уважаваме, да правим добро. Декоративните елементи на шевицата с кодираните си послания за плодородие и добро са част от фолклорната магия. Музика, носии и ритъм от всички етнографски области на България стават –танц, който да ни докосне с изживяната приказка и фантазия, където се разказва за любов и сватби, за трагични и героични времена, за плодородие и природа. Битът от фолклорните традиции е поетизиран, митологизиран в прекрасните танци, които ще видим на концерта от всички краища на България - от Рила до Странджа, от Родопите до Дунава и хореография на имена като проф. Кирил Дженев, проф. Даниела Дженева, на Димитър Манов-единствения българин с „Оскар“ за хореография, както и на Иринка и Тодор Гочеви. Ангелският, кадифен глас на Нели Андреева, солистка на ансамбъл „Филип Кутев“, заедно с талантливите си дъщери, като трио „Нуша“ са част от тази фоклорна феерия, събирала заряд 20 години тук в Чикаго. И не на последно място ще ни залее и омагьоса музиката на Георги Андреев, ръководител на ансамбъл „Филип Кутев“ и на цяло съзвездие от композитори: Пейо Пеев, Маргарита Дикова, Йовка Клинкова, Стефан Мутафчиев.
Мартин Кьониг, американецът, прекарал много време в България да изучава българския фолклор твърди, че българският народ е онази велика еманация, която носи в себе си същността и бъдещето на нацията. И каквито и да са властелините над този народ, народът ги надживява и България - не са - те, а той - народът. И наследството на българския народ се знае и е признато в световната история. Това наследство, като дух и душевност, е в повечето българи, то е и с нас, които сме днес в Америка. Виждаме го, преживяваме го всеки път, когато очите ни се напълнят с цветовете на пъстрите носии, когато сърцето ни заиграе с ритъма на танцьорите... Мартин Кьониг сякаш ни казва: „Хей, хора, вие имате достойнства и таланти, вложени във вас още от древното начало на вашата същност, от вашето Възраждане, което е предшествало европейското. Пазете и почитайте всичко добро, направено преди вас.“ Казват ни го и танцьорите на Ансамбъл „Хоро“, начело с талантливите Иринка и Тодор Гочеви: Хайде на хорото, за „ Да потъне в дън земя злото - да бъде цар доброто!“
Танцовият ансамбъл „Хоро“ е създаден през 2002 г.в Чикаго от професионалните танцьори Иринка и Тодор Гочеви. Първоначално репетират в БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец“, после- в Ирландския център, стават част от културен център Магура, но съставът се разраства и се преместват в по-голяма зала. Сред многобройните им участия в български тържества и благотворителни концерти изпъкват- първи самостоятелен концерт през 2005 г. в Ирландския Културен Център, спектакълът „Легенда за хляба“ през 2006 г. също там, концертът в Монтесори скул в Чикаго през 2007, благотворителни концерти в църквите „Свети Иван Рилски – Чудотворец“ и „Света София“, участията им на Дейли плаза за Трети март, Коледния концерт „Стани, стани Нине“, 2010- Честване на 24 май в съвместен концерт с Фил Симънс в Нортистърн юнивърсити, 2012 – „На мегдана“ с изпълнението на Деси Добрева и компилация между танц и балет, в изпълнение на Абигейл Саймънт, прима- балерина на Джофри Балет, следва- 2013 – „Във времето“, 2018 – „Хоро се вие извива“, Юбилейните концерти, пет, десет, петнасет години продължават вече 20 години. През годините ансамбълът печели много награди и грамоти, както и медалите-„Иван Вазов, „Паисий Хилендарски“, на Изпълнителната агенция на българите в чужбина.
