Хората са единственият жив вид хоминини, племе от примати, което включва и нашите по-ниски, но по-набити, по-силни братовчеди, но и вече изчезнали – неандерталците. Тези праисторически роднини са се появили в Европа, колонизирали са Азия и са процъфтявали почти 250,000 години. Но само 10,000 години след появата на „анатомично съвременните хора” в Евразия след последната ни миграция от Африка преди 50,000 години неандерталците измрели. Причината за изчезването остава спорна, но мнозина учени смятат, че нашите предшественици са се наложили над неандерталците, тъй като са били по-умни. Археологическите свидетелства разкриват, че ние сме имали погребални ритуали, пещерно изкуство и инструменти, които били по-съвършени от всичко, създадено от неандерталците, като това се дължи на способността ни да бъдем иновативни. „По-добре сме се справяли с разрешаването на нови проблеми” – казва проф. Фред Кулидж, психолог в Университета на Колорадо в Колорадо спрингс. За жалост няма как да се върнем назад във времето, да се срещнем с неандерталци и да разберем как са мислили. Но нови лабораторни техники ни позволяват да направим доскоро немислимото –

да пресъздадем ума на неандерталците

Дали това няма да е най-добрият ни шанс да открием защо Homo sapiens е оцелял, а хомо неандерталенсис е изчезнал? Водещата теория защо естественият отбор е фаворизирал интелигентността е хипотезата за „социалния мозък” – да си интелигентен е адаптация за справяне със сложните взаимоотношения при живот в група. Хората например всекидневно се срещат със 150-200 души, докато средната група шимпанзета е от около 50 индивида. „Неандерталците не са можели да образуват групи от повече от 20-30 индивида” – казва Кулидж. По-големият брой взаимоотношения изисква по-мощен ум, а при бозайниците размерът на социалната група е свързан с размера на мозъчната кора, нагънатата покривка на мозъчните полукълба, свързана с висшите мисловни процеси като език и вземане на решения.

По-големите групи подпомагат разпространяването на идеите. „Ние можем да си сътрудничим, да си помагаме и да споделяме технологии на недостъпно за други видове ниво – казва д-р Алисон Муотри от Калифорнийския университет в Сан Диего. – Това се дължи отчасти на способността ни да комуникираме и да поддържаме взаимоотношения, а повечето такива способности са се развили в мозъчната кора.” За да разбере повече за мозъците на съвременните хора и на неандерталците, Муотри отглежда подобни на органи структури, съставени от клетки от мозъчната кора. Възможно ли е тези органоиди или „мини мозъци” да ни помогнат да разберем защо хората са уникални?

Нова генетика, старо ДНК

Отглеждането на органоиди на базата на изчезнали видове е възможно заради пробив в няколко технологии: генериране на стволови клетки, извличане на ДНК от вкаменили се кости и редактиране на гени. Муотри създава органоидите чрез процес, който нарича „неандертализация”. При него той редактира гени в човешки клетки, заменя една от буквите в ДНК с друга – генетичния вариант на неандерталците – и оставя клетките да образуват топченца мозъчна тъкан колкото грахче. Генетичният вариант на неандерталците се открива чрез сравняване на човешка ДНК с неандерталския геном. Един от първите човешки гени, който Муотри редактирал, е NOVA1, „главен регулатор”, кодиращ протеин, който контролира кога другите гени се включват и изключват. Знае се, че NOVA1 участва в ранното развитие на мозъка, тъй като мутациите му се свързват с аутизъм и шизофрения. Докато органоидите с неандерталския вариант на NOVA1 съзряват, те развиват дефекти в синаптичните връзки между клетките и объркват невралните мрежи. Неандертализираните клетки в органоида мигрират така, че накрая се получава неочаквана допълнителна гънка, обяснява Муотри. Някои учени обаче са скептични, че органоидите биха могли да ни разкрият нещо кой знае какво за изчезналите ни братовчеди. „Човешкото поведение, като включвам и неандерталците, далеч не се определя само от мозъчната кора – казва Кулидж и изтъква, че много всекидневни дейности като вървене и говорене се асоциират с „процедурната памет”. Това обхваща и неосъзнати процеси, възникващи в областите под мозъчната кора като малкия мозък. Той отговаря за координацията на движенията и също има връзка с аутизма. Муотри признава, че изучаването единствено на мозъчната кора поставя ограничения, но се надява

да отгледа истински минимозък

или „органоид на малък мозък”. „Може би в бъдеще ще узнаем как да изградим всички участъци на мозъка и как да ги сглобим“ – казва той. Редактирането само на гена NOVA1 технически води до „частично неандертализирани” клетки, така че в момента Муотри работи по създаването на „напълно неандертализиран” органоид, което изисква замяна на ДНК букви в хиляди гени. Ако целта е да проникнем в ума на неандерталец, защо тогава не създадем и цяло тяло чрез клониране?

Клонирането на неандерталец е предложено от известния генетик проф. Джордж Чърч. Създаването на изцяло неандерталски ембрион ще изисква усилено генно редактиране, а след това зародишът трябва да бъде износен от човешка майка. Раждането на здраво неандерталско бебе през XXI в. би означавало възраждане на вида и според Грийли етичните последствия ще са по-сериозни, тъй като той смята, че хората не са достатъчно цивилизовани да се отнасят с уважение към клонингите отчасти заради расистките предразсъдъци, изразени чрез схващането за „глупавия пещерен човек”. „Дори и без този образ осъзнаването, че това не е напълно човек, ще доведе до дискриминация“ – казва той.

Смяна на нагласите

Наскоро гледните точки към нашите изчезнали роднини започнаха да се променят. Това може да се дължи на археологическите находки, които показват, че неандерталците са имали по-сложна култура, отколкото се предполагаше, но циничното обяснение е, че новите нагласи се появиха едва когато съвременните европейци откриха, че двата вида са се кръстосвали в миналото. Днес всеки човек, който не е от африкански произход, има около 2 процента неандерталска ДНК. Анатомията ни носи следи от кръстосването. „Дори и слабият отглас от неандерталската ДНК е активен у съвременните хора”, казва д-р Карън Берман, ръководител на секцията по неврални изображения в Националния институт по умствено здраве на САЩ. През 2017 г. Берман и колегата й д-р Майкъл Грегъри провели ядрено-магнитно сканиране на 221 здрави души, за да създадат триизмерни модели на главите им. Резултатите показали, че хората с по-голям брой древни генетични варианти са с форма на черепа, която е по-сходна до тази на изчезналите ни братовчеди. Те са били с по-издължени черепи в задната част. Ние асоциираме размера на мозъка с интелигентността, но всъщност мозъкът на неандерталците е бил с 10 процента по-голям от нашия. След разчитането на ДНК от кръвните проби на участниците Берман и Грегъри открили, че хората с повече древни генетични варианти имат повече сиво и бяло вещество в мозъчната кора (повече мозъчни клетки и свързващи фибри). Мозъчната кора била по-нагъната, наподобявала „пуканките” на Муотри. Най-засегнати били областите под задната част на черепа – теменният и тилният дял, които отговарят за обработването на визуалната и пространствената информация. Ресурсите на мозъка са ограничени, така че отделянето на повече от тях за визуалната и пространствената информация е на цената на други способности. Генетичните варианти, които влияят на разпределянето на ресурсите, сякаш са дали на неандерталците по-добри визуални и пространствени умения (вероятно за ловуване), понеже те са били подложени на екологичен натиск да откриват висококалорична храна, за да изхранят гладното за енергия тяло в студения климат. От друга страна, при съвременните хора разпределянето на мозъчните ресурси е такова, че сме имали по-голяма „мощ” за развиване на социални умения, а това е допринесло за еволюционния ни успех.