Серийните убийци и техните истории не само представляват интерес за много хора, но вдъхновяват и много хитови произведения в киното. Екранните разкази за зловещите постъпки на тези опасни хора привличат вниманието по един по-неустоим начин, ако се знае, че в основата им седи истинска ужасяваща история, в сравнение с измислените злодеи.

Ето и някои от най-добрите и нашумели филми за серийни убийци, базирани на истински истории, които феновете на разкази по истински престъпления са оценили по достойнство.

„Зодиак“ (2007)

The Zodiac Killer е един от най-впечатляващите неразкрити случаи на серийни убийци в Америка. Самонареклият се с това прозвище има пет потвърдени убийства и още двама души доказано са пострадали от него. Зодиак обаче сам си приписва над три дузини убийства.

Първите потвърдени жертви на убиеца са двойка: Дейвид Фарадей (17 г.) и Бети Лу Дженсън (16 г.), убити на 20 декември 1968 г. Зодиак застрелва и двамата тийнейджъри близо до колата им, но полицията не може да установи мотива му. На 1 август 1969 г. изданията San Francisco Examiner, San Francisco Chronicle и Vallejo Times-Herald получават идентично, написано на ръка писмо, претендиращо за авторство на написалия го за двойното убийство. В това писмо убиецът дебютира с предпочитаното си скандално име и символ.

Филмът върши отлична работа в изобразяването на случая от много различни гледни точки, като същевременно подчертава външните фактори, които възпрепятстват разследването на случая, който остава неразкрит.

„Чудовище“ (2003)

„Чудовище“ описва стряскащите престъпления на американската серийна убийца Айлийн Уорнъс. Тя е била проститутка във Флорида и е извършила серия от убийства през 1989 г.

Ранният живот на Уорнъс е трагичен. Тя била малтретирана като дете и по-късно прибягнала до проституция по магистралите на Флорида. Убийствата й започват през 1989 г., когато тя убива един от клиентите си. Този инцидент става повратна точка и води до убийството на още петима мъже преди нейния арест. Случаят става доста известен и тя дори се превръща донякъде култов герой като емблема на силната жена.

Шарлийз Терон изиграва ролята на американската серийна убийца и участва в продуцирането на филма. През 2004 г. актрисата печели и „Оскар“ за ролята си в този филм.

„Мълчанието на агнетата“ (1991)

Историята зад „Мълчанието на агнетата“ е малко по-сложна от тази на всеки отделен сериен убиец. Персонажът на Бъфало Бил е вдъхновен от истинската история на Ед Гейн – американски убиец, извършил поне две престъпления, който използвал части от тялото на своите жертви като дрехи и мебели. 
Има и теории, че прословутият The Lady Killer Тед Бънди може да е бил част от вдъхновението за този филм, въпреки че изглежда, че сценарият черпи идеи от няколко различни убийци, а не само от един.

„Мълчанието на агнетата“ е филм, който съчетава атрибути на повечето от най-известните американски серийни убийци в един емблематичен филм.

„Никой не е Божи човек“ (2021)

No Man of God („Никой не е Божи човек“) описва връзката между профайлъра на ФБР Бил Хагмайер (Илайджа Ууд) и серийния убиец Тед Бънди (Люк Кърби). Филмът e впечатляващ в разкриването на интимните и сложни отношения между двамата, завършили с екзекуцията на Бънди.

„Тексаското клане с моторна резачка“ (1974)

The Texas Chainsaw Massacre, излязъл през 1974 г., е базиран на истинската история на Ед Гейн, за когото стана дума при „Мълчанието на агнетата“. Римейкът, който носи същото име, беше издаден през 2003 г.

Ед Гейн е прочут сериен убиец, известен като „Касапина от Плейнфийлд“. Въпреки че той първоначално признава за убийството на две жени, властите свързаха ексхумирани трупове около Плейнфийлд, Уисконсин с неговите престъпления. Разследването разкри, че убиецът е пазил части от телата на жертвите си за спомен, дори ги е превърнал в мебели.

Гейн е арестуван през 1967 г. и експертите стигат до заключението, че той не е годен да присъства на процеса си поради смутено психологическо състояние. Преместен е в институция за психично здраве до 1968 г.

Съдията го признава за виновен за поредицата от убийства в Плейнфийлд, но е счетен за невменяем. В резултат на това Ед Гейн прекарва остатъка от присъдата си в Института за психично здраве в Мендота, преди да умре от дихателна недостатъчност през 1984 г.

Вдъхновението за филма идва от конкретни действия на „Касапина от Плейнфийлд“, но с екранни изменения. Например Ед Гейн носел кожата на жертвата си, за да изпълни желанията си да стане жена, но във филма Leatherface (главният герой) носи кожата на жертвите, за да прикрие отвратителната си кожна болест. Следователно значителна част от историята, включително героя на Leatherface, е измислена.

Докато The Texas Chainsaw Massacre е приветстван като един от най-успешните филми на ужасите на всички времена, събрал над 30 милиона долара в боксофиса, няколко държави забраняват филма, тъй като е невероятно шокиращ за времето си. Някои кина в САЩ също отказаха да го прожектират поради насилието и гадните гледки в него.

„Моят приятел Дамър“ (2017)

Джефри Дамър е един от най-нашумелите злодеи и канибали, убил и изял седемнадесет мъже за тринадесет години, а филмът „Моят приятел Дамър“ изследва света и престъпленията на своя кръстник.

Джефри Дамър е от най-известните канибали и серийни убийци в историята на САЩ. Той посещавал гей барове, търсейки жертви, и ги примамвал в дома си с обещанието за пари и/или секс.

При пристигането на жертвите си той приготвял напитки за посрещане, примесени с наркотици. Дамър души жертвите си до безсъзнание или смърт, преди да извърши ужасяващи действия върху тях. Той е известен с това, че пази спомени от жертвите си, включително техните черепи и други части от тялото, които следователите открили след ареста му.

Неговите отвратителни престъпления в крайна сметка водят да ареста му през 1991 г. и той получава 15 доживотни присъди. Две години по-късно Дамър е убит в затвора от друг затворник на име Кристофър Скарвър.

Филмът показва постепенния упадък на психическото състояние на Дамър, докато семейството му и повърхностните приятелства, които успява да завърже, се разпадат.