Сопот е живописен кът от нашата родна страна, в който пристъпяш с вълнение, с трепет, с благоговение. Тук всичко е спомен. Вървиш по калдъръмените улички, взираш се в китни дворове с бухлати чемшири и вити лозници и потъваш в романтиката на миналото. Наблизо издига снага древна крепост. Внушителните останки от калето се намират на тесен хребет, спускащ се на юг от билото на Балкана. Площта на крепостта е 5000 кв. м, а крепостните стени са запазени до 12 м височина. Намерени са останки още от времето на траките, но калето в сегашния си вид е изградено през Втората българска държава. Крепостта се намира на около 3,5 км северно от с. Анево, доскоро квартал на Карлово, на 2 км северозападно от днешния Сопот, в южните склонове на Стара планина. В подножието й тече река Стряма. Останките й се виждат много добре от магистралата София - Бургас и от влака. Може да се стигне и от Сопот, като се мине през сопотския манастир „Възнесение Господне“ и покрай подножието на планината се стигне под крепостта. От тук

има много кози пътечки

по които се преодолява голямата стръмнина до крепостта. Аневското кале е един от най-добре съхранените паметници на средновековната българска архитектура и култура. Запазените и до днес 12-метрови останки от крепостни стени и кули отдавна привличат вниманието на изследователи и любители на старините. През 1882 г. Иван Вазов го споменава в пътеписа си

„Един кът от Стара планина“

Сто години по-късно, през 1983 г., започват археологически разкопки под ръководството на доц. д-р Иван Джамбов. Установено е, че крепостта се е разполагала на три нива - едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия. Самостоятелно е била укрепена само цитаделата. Крепостните стени са затваряли площ от 5 дка. Били са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси.

Аневското кале: Непристъпният страж на Хемус, пазителят на Стрямската котловина

Главният вход към крепостта е бил от юг, снабден с надвратна кула. Във вътрешната площ на цитаделата са разкрити останки на около 15 жилищни постройки. Техниката на градеж е била от

ломени камъни, споени с бял хоросан

и дървени греди с функция на надлъжни и напречни конструктивни възли. Едно водохранилище непосредствено под източната крепостна стена е снабдявало обитателите с вода. Особен интерес представляват откритите черковни сгради. По план две от тях са еднокорабни, едноапсидни, с притвор. Били са богато украсени със стенописи отвътре и с керамопластика отвън. По своята архитектура крепостта Аневско кале се явява близък аналог на замъците на Балканите и Европа. За това свидетелства добре запазената северна кула. В горното подградие, извън крепостните стени, са открити основи на жилища и една

крипта с три християнски погребения

Археологическите проучвания в долното подградие доказват наличието на манастирски комплекс от ХIII-ХIV век, възникнал на мястото на по-ранен, също с по една черква. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. Открити са също много предмети на бита, изкуството, монети на български владетели и десетки надписи на среднобългарски език. Те, както и архитектурата, определят времето на възникване на крепостта - 40-те години на ХIII век, и края на съществуването й през 70-те години на ХIV век.

Аневското кале: Непристъпният страж на Хемус, пазителят на Стрямската котловина

Проучванията дават основание крепостта и подградията да се идентифицират със смятания доскоро

за изчезнал средновековен град Копсис

свидетел на героични събития, отчаяни битки и предателства и седалище на деспот Войсил - брат на българския цар Смилец, за когото споменават средновековните хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин. Смилец e български цар, царувал от 1292 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ - огромните фамилни феодални владения се простирали вероятно от Сливен до Копсис.

Аневското кале: Непристъпният страж на Хемус, пазителят на Стрямската котловина

След абдикирането на цар Георги I Тертер Смилец заема българския престол със съгласието на татарския хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за рашкия Стефан Дечански. Смъртта му се отнася към ноември 1298 г. и представлява истинска загадка пред българската медиевистика.