Село Джурково

За едни България е страната, където тоалетните миришат, и това не се променя никога. За други обаче е държава, в която никой не го е грижа за изоставените болни деца. Това бе напомнено отново, след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България заради смъртта на 15 деца и младежи с тежки ментални и физически увреждания.

Всички те са били настанени в нещо като дом в с. Джурково в Родопите. Той обаче се водел дом само от властите. На практика представлявал една клоака, предназначена за бавна и мъчителна смърт на болни деца. Делото бе заведено през 2006 г. от родители на починали подрастващи и от една неправителствена организация - Асоциация за европейска интеграция и права на човека.

Съдът установи, че в повечето случаи медицинските досиета не съдържали информация за лечението им и за събитията, предхождащи смъртта. Актовете за смърт на някои от тях са съставени много дни след кончината. В никой от случаите няма аутопсия, доколкото българското законодателство я предвижда такава само при смърт в болнично заведение, но не и в социалните домове, а и близките на децата не са поискали такава. Едно от нещастните деца се казва Жанета. Актът за смъртта й е съставен неясно кога, защото няма дата. Пише, че е умряла от сърдечна недостатъчност, но съдиите силно се съмняват, че това отговаря на истината. Друго дете - Митко, тежи 12 килограма в началото на 1996 г., после се стопява на 6 кг и издъхва, вероятно от глад. Следващото дете - Мариан, въобще няма документи.

Росица пък е намерена мъртва в леглото си в един мразовит февруари. Не пише от какво е умряла, вероятно от студ. Диана страда от измръзване на краката първа степен, констатирано през февруари 1997 г. Два дни по-късно тя умира от тежка хипотермия, без да е настанена в болница. Васил умира при неизвестни обстоятелства и при неизвестно какви грижи. Трупът е предаден на баща му, увит в одеяло. Актът за смъртта му сочи като причина сърдечна болест. Според наблюдаващия го лекар обаче детето никога не било страдало от такава болест. При неизяснени обстоятелства намират смъртта си още Татяна, Малина, Равие...

Въпросният дом е толкова отдалечен в планината, че през зимата до него няма никакъв достъп с кола. Дневният бюджет за едно дете там е 1,62 лв., с които трябва да се платят храна, отопление, облекло и медицински грижи. Една възпитателка се грижи за 20 деца. Лекар няма. Най-близката болница е на 40 км. Дори персоналът върви пеша 5 километра, за да стигне до работа или да се прибере у дома. Отопление има по един час вечер и сутрин, а температурата е между 12 и 15 градуса.

Децата се хранят основно с подаяния на хората от близко село, защото парите не стигат за храна. Бельо, чаршафи и одеяла не се перат. Неподвижните деца ходят по нужда в леглата си и имат нужда от смяна на бельото много пъти на ден, но това е невъзможно поради липсата на резервно. Вместо завивки понякога ги увиват в парцали. Директорката се обръща за помощ към множество институции, но без успех. Въпреки зачестилите смъртни случаи там продължават да постъпват нови и нови деца. Това са фактите, които установяват европейските съдии. Те се произнасят, че държавата е изменила на задължението си да защити уязвимите деца в "дома", като с това не е защитила и обществения интерес, което е особено трагично. България обаче ще трябва да плати обезщетение само на двама родители на умрели деца - по 10,000 лева. Причината е, че останалите са били сираци, а неправителствените организации не могат да водят дела от тяхно име.

Дават Сидеров на Страсбург заради побой над мюсюлмани

4_300_05
Вели Раиф Караахмед, български гражданин мюсюлманин, подаде жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека заради изцепки на Волен Сидеров. Г-н Караахмед настоява, че е "пряка жертва на агресия от страна на ръководители, членове и симпатизанти на партия "Атака", включително лично на лидера й при нападението над молещите се пред софийската джамия "Баня Башъ" на 20 май 2011 г.". Тогава привържениците на "Атака" скандираха пред джамията: "Турски мекерета!", "Терористи гадни!", "Еничари!", "Резаци!", "Фесове!", "Вън от България!", "Хайде в Анкара!", "Не ни цапайте земята!" Към делото са добавени и видеозаписи, на които се вижда как един от атакистите реже фес с думите: "Чувате ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!" Вижда се и как в присъствието на Сидеров привържениците на "Атака" замеряха молещите се мюсюлмани с яйца и камъни, плюеха по молитвените им килимчета, след което подпалиха част от тях. След като нападението започнало, лидерът Сидеров, заобиколен от активисти на "Атака" и журналисти, се обръща агресивно към полицаите и ги пита защо не задържат никого от мюсюлманите. После сам се опитва да нападне един човек.

Основният мотив за делото е, че българската държава не е оказала никакво съдействие на нападнатите - нито по време на акцията на "Атака", нито след това. "По време на атаката полицията не съумява ефективно да неутрализира агресията и тя се консумира. Впоследствие прокуратурата отказва да конституира г-н Караахмед като пострадал в образуваното досъдебно производство за проповядване на омраза, защото според българската доктрина това престъпление, чийто състав не включва резултат, няма жертви.

Същевременно производство не е образувано за извършеното физическо насилие над хора и вещи", твърдят от Българския хелзингски комитет, който осигурява юридическата помощ за делото в Страсбург. Нито Волен Сидеров, нито който и да е от членовете или активистите на "Атака" е привлечен към наказателна отговорност във връзка с нападението.