Една седмица преди 31 март 1922 г. фермерът Андреас Грюбер забелязва нещо странно в своя чифлик. Открива непознати стъпки, които водят от гората към неговия дом, но няма никакви стъпки, които да се отдалечават от него. Грюбер така и не казва това на полицията, а и малката ферма се намира на около 100 км от Мюнхен и е известна като тихо и спокойно място, което не привлича толкова много хора.
На 31 март неизвестен извършител убива него и останалите пет души от семейството му. Жертвите са Андреас, неговата съпруга Казилия, дъщеря им Виктория и тяхната по-голяма внучка – също Казилия. Телата им са намерени във фермата, като всички са избити с брадва. Прислужницата Мария и по-малкото дете на Виктория – Йозеф, са убити в дома, докато спят.
Една седмица по-късно, около 4 април, съседи заедно с няколко души от града спират пред фермата. Малката Казилия не е отишла на училище в продължение на два дни, а пощальонът забелязал, че пликовете започнали да пълнят пощата. Телата са открити много бързо, започва разследване и цялата местност е на крак в издирването на злодея. Никой обаче няма отговор защо се е стигнало до толкова кървава разправа. През годините
има над 100 заподозрени
като последният е от 1986 г., и до днес никой няма представа кой е извършил това убийство, пише и webcafe.bg. Отначало се смята, че жертвите са умрели от раните си, но след като се прави аутопсия, става ясно, че малката Казилия е живяла с часове, преди да умре от шока. Липсват й кичури коса, като се вярва, че най-вероятно детето се е скубало само от болка. Разпитани са мнозина, но няма открит виновник или човек, който да даде някакъв отговор какво наистина се е случило - няма причина, няма и мотив за убийството. Съседите си спомнят, че Андреас е чувал стъпки на тавана, при това няколко дни, след като забелязва следите в мократа почва, изгубил си ключовете за бараката, където стои инструментът на убийството. Открива и вестник, който никога не е купувал. Полицията също така установява, че прислужницата, която е работила преди Мария, напуснала фермата около 6 месеца по-рано, защото смятала, че
къщата е обитавана от духове
След като разследването е приключено, телата са изпратени за аутопсия. Главите им са премахнати в Мюнхен, за да се търсят някакви следи. Извикани са дори ясновидци, които могат да помогнат, а за да стане ситуацията още по-лоша, скоро започва Втората световна война. Най-накрая телата от фермата са погребани без глави в близкото градче.
Дълго време се смята, че всичко е опит за обир. Единственият проблем е, че когато полицаите започват разследването, откриват всички спестявания на фамилията недокоснати. Вечерта след убийството минаващият художник Микаел Прекъл забелязва, че някой е запалил пещта. Непознат човек се доближава до него с фенер и го заслепява, като Микаел така и не успява да види кой е. Единственото, което си спомня, е, че
от пещта се носи отвратителна миризма
На 1 април в 3 часа през нощта друг фермер на име Симо Рейбландер минава покрай къщата, забелязва две непознати фигури в началото на гората, които се обръщат, за да не може да види лицата им. През средата на май 1927 г. се появява нов странник в региона. Когато местните жители го питат какво прави там, дали познава някого, бързо го обвиняват за всичко извършено и преди да се усетят, непознатият успява да избяга в гората и никога повече не е открит.
Всичко остава в историята на градските легенди. Твърди се, че съпругът на Виктория – Карл Габриел - е убит на фронта във Франция при артилерийски огън. Тялото му никога не е намерено, но две години след смъртта му неговата съпруга ражда дете. Местните клюки твърдят, че най-вероятно бащата на Виктория – Андреас - има някаква намеса в раждането. След края на Втората световна война, когато някои от войниците са освободени от съветските лагери, започват да разказват за съветски комендант, който говорил брилянтно на немски и
се признал за убиеца във фермата
Макар и да няма официална информация, мнозина смятат, че точно Габриел може да се окаже агентът, защото самият често признавал, че иска да отиде в Русия. Другият интересен човек е Лоренц Шитенбайер. Той също се смятал за баща на малкия Йозеф. Когато станало ясно, че нещо не е наред във фермата, той и още няколко души отиват и чупят портата на двора, но когато откриват телата в плевнята и след това се опитват да разбият вратата на дома, Лоренц вади ключ, отключва вратата и влиза сам, защото заявява, че убийците може да са още в дома. Според думите на останалите очевидци той се опитвал да намери сина си Йозеф. Знае се, че Лоренц е пипал телата на жертвите и по този начин възпрепятства разследването. В следващите години именно този човек ще споделя информация, която може да се знае само и
единствено от потенциалния извършител
Често и мнозина го забелязвали да посещава разбитата ферма през 1925 г. Подозренията срещу него не закъсняват, като мотивът е, че Виктория можела да поиска издръжка за сина си. Така и не става ясно какво наистина се случва. Но до смъртта си през 1941 г. Лоренц печели няколко дела, в които отхвърля клеветите си по свой адрес. През лятото на 1919 г. двама души работят във фермата на Андреас. Единият е Петер Вебер, а другият е Йозеф Бетц. Вебер често говорил за фермата и дори знаел, че детето там е било дело на кръвосмешение. Дори е предлагал да нападнат и оберат фермата. Йозеф обаче отказва да приеме тази оферта. Според показанията на Крезенц Ригер – прислужницата, която напуска фермата, след като вярва, че е обитавана от духове, извършителите са Антон и Карл Бичлер. Двамата също работили и помагали за събирането на реколтата, като познавали много добре окръга. Антон често се шегувал, че фамилията си го просела и
един ден ще бъде открита мъртва
Гьорг Сийгл се смята за третия участник, който много добре знаел финансовото състояние на семейството. Смята се, че той е успял да влезе в дома на 20 ноември 1920 г. и е откраднал ценни вещи. Същият отрича всичко, освен факта, че е знаел къде точно се намира брадвата. Прислужницата си спомня и още много други хора, които са я разпитвали за семейството. Слуховете, че собствениците били богати, не е убегнало и на Йозеф Талер, който често заявявал, че знае кой къде спи. Авторът Бил Джеймс прави още едно интересно откритие в книгата си „Човекът от влака“. Той смята, че убиецът се казва Пол Мюлер. Същият извършител прави подобни престъпления в САЩ, като през цялото време избирал семейства, които живеят по-отдалечено от градовете. Джеймс достига до това заключение, след като се запознава със случая в Германия, малко след това започват да се случват подобни престъпления - първо в Колорадо, след това и в Канзас.
Единственото, което се знае до този момент, е, че германската полиция все още не се е отказала от случая. За пореден път се използват по-модерни средства за откриването на извършителя на жестокото престъпление.
