Ако обичате духа на отминали времена, то Родопите са идеалното място за вас. Направете едно пътуване през времето. През хилядолетната история на планината по живописните й пътеки са отеквали стъпките на траки, славяни, прабългари, гърци, римляни. Затова са и толкова многобройни легендите, свързани с историята на Родопите. Местните хора с удоволствие ще ви разкажат преданията за девойката Родопа, за Орфей и Евридика, за Дионисий и неговото светилище. През II в.пр.н.е. Родопите стават дом на много тракийски племена, които обожествяват дивата природа и се прекланят пред нейната сила. В планината се намират много останки от тракийски селища и оброчища, които свидетелстват за изключително високата им култура. Мълчаливи свидетели на многобройните битки на българите с византийци и римляни са руините на крепостните стени и кули, пръснати из планината. Златоград е малко селище с много къщи,
подредени около малките му улички
Жителите му са усмихнати, скромни и сговорчиви. Пословична е тяхната доброта и услужливост. Говори се, че златоградчанки са най-красивите жени сред българките. Старото име на Златоград е Беловидово - в града има запазени около 60 стари възрожденски къщи, отличаващи се с облите бели комини, красиви бели зидове и стени, от които градът е взел и името - Беловидово.
Белите къщи на Златоград впечатляват не само със своята ослепителна белота, но и с интересната архитектура, подредбата на дворовете. Старите къщи са строени преди много години от майстори, дошли от други места. Постройките се отличават с
белите си зидове около дворовете
с широките външни дъбови врати. В повечето дворове има кладенци, оградени с дъбови кошове с „врътки“ за въжето и стрехи от едноолучни керемиди. Построеното тук не оставя и до днес никого равнодушен. Защото всичко най-хубаво, което може да се каже за народната къща от Възраждането, е събрано с рядка щедрост тъкмо в този район. Прекрачването на който и да е било праг изумява с пригодността на родопското жилище да гарантира битието на своите стопани, дарявайки ги с усещане за достойнство и самостоятелност - нещо особено важно за народностното ни оцеляване при едни робски условия, толкова по-безнадеждни, като се знаят жестоките посегателства към тукашното население. По време на Възраждането са се развивали занаятите сарачество, тъкачество, медникарство, ковачество и търговия. В Златоград е построена най-ранната черква в Родопите през 1834 г., според преданието това е станало за 40 дни. В града е запазен етнографски комплекс, който е най-интересната и най-красивата част на Златоград за гостите му. Възстановени са множество къщи, дюкяни, кафенета, занаятчийски работилници и калдъръмени улички, атмосферата на Възраждането е автентична и вълнуваща. Във възстановените работилници на старите майстори може да се наблюдава как майстор кове родопски чан и как
млада родопчанка тъче
пъстро родопско халище. Землището на града и прилежащите му села и махали са осеяни с черкви, манастири, християнски гробища. Християнските паметници на културата свидетелстват, че тук е живяло предимно българско население.
По време на Възраждането през 1834 г. е построена черквата „Успение Богородично". Това е най-ранната черква в Средните Родопи. Тя е вкопана, с наклонен терен, леко разстлана. На иконостаса има ценни икони, като една от тях е на Захари Зограф. От далечни времена Златоград е бил средище на българска просвета и култура. Тук през 1830 г. в една от стаите на Стояновата къща е открито първото килийно училище. След построяването на черквата „Успение Богородично“ то се премества в една от постройките в двора й. На това място се заражда идеята за създаване на българско светско училище. В него гръцкият език е бил заменен с български. Новопостроената сграда на черквата „Свети Георги“ приема в себе си новото училище.
Девета симфония на Бетовен и Златоград
Какво е общото между тази световноизвестна класическа мелодия и малкия родопски град, би се зачудил човек? Златоградската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, избрана за песен на столетието в България, възпява народния герой и защитник на родопчани Дельо войвода. Тя е избрана да представи световната култура пред непознати цивилизации. Космическата станция „Вояджър“ лети към далечни галактики в търсенето на разумни цивилизации, като на борда й са записани различни мелодии и гласове, представящи човечеството. Редом с Бетовен е и песента за Дельо хайдутин на Валя Балканска. Това е не само признание за песента на Валя, това е признание за България, избрана да легитимира човечеството пред непознати светове.