На 5 януари отбелязваме Попова Коледа - ден преди Богоявление - Йордановден. Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. мръсни дни, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. Ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която свещеникът ръси, годината ще е плодородна. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новороденият Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене. През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Ако вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем. Наричан още Водокръщи, този ден е първият от поредица водни обреди, които поначало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост и трапезата е с постни ястия Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците - дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Трапезата на Попова Коледа е постна - боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.