Земята има нова луна – или поне „квазилуна“, разкрива ново проучване. Квазилуната е космическа скала, която обикаля около Земята, но е гравитационно свързана със Слънцето. Космическият обект, наречен 2023 FW13, е открит от експерти, използвайки телескопа Pan-STARRS на върха на вулкана Халеакала в Хавай, и е една от малкото известни квазилуни.
Експертите смятат, че древният космически спътник е бил в близост до Земята от 100 г. пр. Хр. и ще продължи да обикаля около нашата планета поне още 1,500 години, до 3700 г. сл. Хр.
За щастие, нито 2023 FW13, нито подобна квазилуна, наречена 469219 Kamoʻoalewa, се смята, че представляват опасност за хората на Земята.
Какво представляват квазилуните?
2023 FW13 е подкатегория близки до Земята астероиди, които обикалят около слънцето, но остават близо до Земята. Квазилуните следват елиптични орбити около Слънцето, които са много подобни на земните. Те често изглеждат така, сякаш обикалят около Земята, като Луната, но всъщност остават гравитационно свързани към Слънцето, а не към Земята.
2023 FW13 обикаля доста извън „сферата на Хил“ на нашата планета, разстоянието около планетарното тяло, където собствената му гравитация е доминиращата сила, привличаща спътниците.
Сферата на Хил на Земята има радиус от 1,5 милиона км, докато радиусът на 2023 FW13 от Земята е доста по-голям – около 3 милиона км.
„Размерът на примката – около 0,18 астрономическа единица в радиус – е толкова голям, че Земята по същество не играе никаква роля в нейното движение“, обясни Алън Харис, старши научен сътрудник в Института за космически науки в Боулдър, Колорадо, пред Sky & Telescope. Въпреки че размерът на 2023 FW13 не е потвърден, специалистът по астероиди Ричард Бинзел изчислява, че е около 10 до 15 метра в диаметър. Това е само малка част от диаметъра на Луната, който е 3,475 км.
Завъртането в орбита на 2023 FW13 около Слънцето отнема почти същото време като Земята – 365,42 дни (1,0005 земни години). Докато прави кръг около Земята по време на своето орбитално пътуване, тази орбита е толкова удължена, че достига половината път до Марс и до Венера.
Що се отнася до това
защо 2023 FW13 не беше забелязан по-рано,
д-р Емили Брънсдън, астрофизик от университета в Йорк, обясни, че малки астероиди като този са „много трудни за забелязване“.
„Те не произвеждат собствена светлина и не отразяват особено слънчевата светлина“, каза д-р Брънсдън, която не е участвала в изследването. „Това ги прави много скрити, въпреки че са много близо.“
Тя обясни още, че официалните дефиниции за това какво е луна и какво е квазилуна могат да бъдат „размити“. Земята има няколко известни космически спътника, много от които са квазисателити, въпреки че, както демонстрира 2023 FW13, вероятно още много повече могат да бъдат открити.
Квазисателитите са склонни да следват „стабилен“ път около Земята за повече от няколко десетилетия, преди в крайна сметка да напуснат орбитата на планетата.
Друг известен квазисателит, известен като 469219 Kamoʻoalewa или 2016 HO3, също беше открит от PanSTARRS през април 2016 г. 469219 Kamoʻoalewa, който е с диаметър до 100 метра, ще бъде в тази орбита само около 300 години в бъдеще, изчисли Рену Малхотра, експерт от университета в Аризона. Малхотра е автор на скорошно проучване, според което 469219 Kamoʻoalewa може да е древен фрагмент от нашата луна.
Анализът на светлината, отразена от космическата скала, предполага, че тя е изградена от същия материал като минералите в лунните скали от мисиите на НАСА „Аполо“.
Самият този отломък е известен като метеороид. Повечето са толкова малки, че изгарят в атмосферата.
