На дванадесетият ден от руското нашествие украинският президент Зеленски за първи пот от началото на войната изнесе поредната си вдъхновяваща реч от своя кабинет в Киев. Поради опасения, че може ще бъде цел на атака от страна на руски атентатори, президентът рядко се показваше досега на открито, предимно с някои членове на украинското правителство. Зеленски стана особено популярен по цял свят с въздействащите си речи и последната не прави изключение. Той подчерта за пореден път, но отново много вдъхновяващо, непоколебимата решимост на украинския народ и неговите лидери да доведат борбата срещу "злото" до успешен край. Той заклейми бруталността на нападателите и нарече бойрбата на украинците срещу агресора Отечествена война: "Понеделник. Вечер. Знаете ли, ние казвахме: понеделник е тежък ден. В страната има война. Така че всеки ден е понеделник.
И сега сме свикнали, че всеки ден и всяка вечер са такива. Днес е 12-ти. 12-та вечер от нашата борба. Нашата защита. Всички сме на бойното поле, всички работим. Всеки е там, където трябва да бъде. Аз съм в Киев. Моят екип е с мен. Териториалната отбрана е на терен. Военнослужещите са на позиции. Нашите герои! Лекари, спасители, превозвачи, дипломати, журналисти... Всеки. Всички сме във война. Всички ние допринасяме за нашата победа, която определено ще бъде постигната. Със силата на оръжието и нашата армия. Със силата на думите и нашата дипломация. Със силата на духа, която имат първият, вторият и всеки от нас. Погледнете страната ни днес. Чаплинка, Мелитопол, Токмак, Новотроицко и Херсон. Старобилск. Навсякъде хората се защитават, въпреки че нямат оръжие. Но това са нашите хора и затова имат оръжие. Те имат смелост. достойнство. И оттам способността да излезеш и да кажеш: тук съм, мое е и няма да го дам. Моят град. Моята общност. Моята Украйна.
Всеки украински мъж и жена, които протестираха срещу нашествениците вчера, днес и ще протестират утре, са герои. Заедно с вас викаме срещу нашествениците. Стоим по площадите и улиците с вас. Ние не се страхуваме с вас, когато нашествениците откриват огън и се опитват да прогонят всички. ВИЕ не отстъпвате. НИЕ не отстъпваме. А този, който повтаряше: „Ние сме един народ“ – със сигурност не е очаквал толкова мощна реакция. В южната част на страната ни се разгърна такова национално движение, толкова мощна проява на украинство, каквато никога не сме виждали по улиците и площадите там. А за Русия е като кошмар. Забравиха, че не се страхуваме от вагони и бухалки. Не се страхуваме от танкове и картечници. Когато основното е на наша страна, истината. Както е сега. Мариупол и Харков, Чернигов и Суми. Одеса и Киев. Николаев. Житомир и Коростен. Овруч. И много други градове. Знаем, че омразата, която врагът донесе в нашите градове с обстрели и бомбардировки, няма да остане там. От него няма да има и следа. Омразата не е за нас. Следователно няма да има и следа от врага. Ще възстановим всичко. Ние ще направим нашите градове, разрушени от нашественика, по-добри от всеки град в Русия. Енерходар. Чернобил. И други места, където варварите просто не разбират КАКВО искат да завземат. КАКВО искат да контролират. Вашата работа, вашата упорита работа върху критични обекти е истински подвиг. И ние го виждаме. Ние сме искрено благодарни за това. Украинската армия държи позиции. Много добре! Нанася изключително болезнени загуби на противника. Защитава. Контраатакува. Ако е необходимо - може да си отмъсти. Задължително. За всяко зло. За всяка ракета и бомба. За всеки унищожен граждански обект.
Днес в Макарив, Киевска област, стреляха по хлебозавода. За какво? Старата фабрика за хляб! Замислете се – да стреляте по хлебозавода. Какъв трябва да си, за да направиш това? Или да разруши друга църква - в Житомирска област. Църквата "Рождество на Пресвета Богородица" построена през 1862г. Това НЕ са хора. Имаше споразумение за хуманитарни коридори. Проработи ли? Вместо това работеха руски танкове. Руски "Град" (вид артилерийски системи - бел. ред.). Руски мини. Дори са минирали пътя, по който е договорено да превозват храна и лекарства за хора и деца в Мариупол. Унищожават дори автобуси, които трябва да извозват хора. Но... В същото време те отварят малък коридор към окупираната територия. За няколко десетки души. Не толкова на Русия, колкото на пропагандистите. Директно към техните телевизионни камери. Все едно те са тези, които спасяват. Просто цинизъм. Просто пропаганда. Нищо повече. Няма хуманитарен смисъл. Третият кръг от преговори в Беларус се проведе днес. Бих искал да кажа - третият и последен. Но ние сме реалисти. Така че ще говорим. Ще настояваме за преговори, докато не намерим начин да кажем на народа си: така ще постигнем мир.
Точно за мир. Трябва да осъзнаем, че всеки ден на борба, всеки ден на съпротива създава по-добри условия за нас. Силна позиция, която гарантира нашето бъдеще. В мир. След тази война. Освен загиналите хора и разрушените градове, войната унищожи стремежите, които някога са изглеждали много важни, но сега... Вие дори не ги споменавате. Преди почти три години, веднага след като се проведоха изборите, влязохме в тази сграда, в този офис и веднага започнахме да планираме нашето преместване. Мечтаех да се преместя от Банкова. Заедно с правителството и парламента. Да разтоварим центъра на Киев и изобщо – да се преместим в модерен, прозрачен офис – както подобава на прогресивна демократична европейска държава. Сега ще кажа едно: оставам тук. Оставам в Киев. На ул. Банкова. Не се крия. И не се страхувам от никого. Колкото е нужно, за да спечелим тази наша Отечествена война."
