Надя Петрова
След като суровоядството, веганството, та дори и палеохраненето започват полека да отшумяват, защото са твърде крайни и неподходящи за спазване за дълъг период от време, на тяхно място през 2017 г. виждаме да се появяват по-балансираните им събратя. Нека видим и кои са те.
Първобитен е новото 20 в здравословните среди и е тук, за да замести палеохраненето. Приликите между двата режима са, че и двата обръщат сериозно внимание на произхода на храната, като акценти са пасищното месо и яйца, както и био, биодинамично отглеждане на древни култури зеленчуци. А разликите са в храните, които присъстват в менюто. И докато палеохраненето разчиташе основно на месо и зеленчуци, то при primal храненето е позволено всичко - включително зърнени, бобови, млечни и т.н. Единственото изискване към тях е да са доколкото е възможно от древни култури и приготвени по древен метод (например хляб от лимец с квас вместо пшеница с мая, кафяв/пълнозърнест ориз и т.н.) и да са отгледани по колкото се може по-натурален начин. Звучи доста по-лесноизпълнимо за всекидневно хранене.
Правилото 80-20 или казано по друг начин - режим на хранене, който се базира на тезата, че „перфекционизмът е скучен". Затова и правилото при нея е просто - ако приемем, че през 80% от времето се храниш по определен начин, то в останалите 20% му отпускаш края и ядеш каквото си поискаш! Единственият проблем с правилото 80-20 според експертите е, че хората често не знаят къде да дръпнат чертата и колко точно е 20%. Дали тези 20% са приложими всеки ден, като си хапнеш парче торта, или пък се броят калории, или пък е валидно за 20% от храненията в рамките на седмицата?
Разбира се, различните специалисти си го тълкуват по различен начин, но аз за себе си съм приела, че 20% са брой хранения в рамките на седмицата. Това означава, че от общо 21 хранения в седмицата (3 пъти на ден по 7 дни) имам 3-4, в които му отпускам края. Това може да е 1 цял ден например, в който ям каквото ми падне за закуска, обяд и вечеря. Сред почитателите на правилото 80-20 (освен мен ;) са още Жизел Бюндхен, Миранда Кер, Оливия Мун, Джилиан Майкълс, Кейт Босуърт и много други...
Средиземноморската диета пък е единствената титулована от различни експерти, вкл. тези в Харвард, като истински здравословна и помагаща ни да постигнем дълголетие. При нея обаче все пак има някои противоречия кои точно храни попадат в менюто за всеки ден и кои се хапват по-рядко. Средиземноморската диета поставя ударението върху храните, бедни на мазнини, с малко холестерол и с много фибри. Намаляването в приема на мазнини е един от най-лесните начини да се приемат по-малко калории, защото мазнините са над два пъти по-калорични от въглехидратите и протеините. Нещо повече - храните, съдържащи много крехки протеини и фибри (например бобовите и житните култури), по-бързо премахват глада и създават продължително усещане за ситост при по-малко приети калории. Ядките, рибата и зехтинът осигуряват мононенаситени мазнини, които също засищат бързо, като не повишават нивото на холестерола (т.е. обратното на ефекта от наситените мазнини). В зависимост от конкретните ограничения в приема на калории като резултат в отслабването може да се очаква намаляване на теглото с най-много 1 кг седмично.
