Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист. Израснал е в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Дрянкова.
Христо Ботев е може би най-тачената и обичана личност от историята ни след Васил Левски. Битието му е пъстро и изпълнено с противоречиви събития от раждането до самата му смърт. Отишъл си едва на 28 години, той продължава да владее умовете и сърцата на поколения българи.
Днес, навръх рождението му, ви представяме интересни факта за Христо Ботев. Някои от тях са ви добре известни. Други са подложени на пълно съмнение и може никога да не бъдат доказани със сигурност. За трети вероятно никога не сте чували или чели.
Още от малки знаем, че Христо Ботев е роден в Калофер, вероятно в една от стаите на старото училище, намирало се в храма “Св. Богородица” в центъра на града. Това сочи и самият Ботев в негов документ от 1868 г. В заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище той пише: „Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност – българин, роден в град Калофер, окръг Карлово, област Пловдивска, желая да усвоя медицинското изкуство…”.
Според една легенда обаче в Осен преподавал даскал Ботьо Петков и тук се родил първият му син Христо. Поради липса на църква, той бил кръстен в храма в съседното село Девене. Но точно тази страница от регистъра била откъсната и единственото доказателство е останало в публицистиката на Ботев. В своя очерк “Примери от турско правосъдие” от 1871 година той пише:
“Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Враца…”, “моето родно село Осен, до Враца, срещнах попа и питам, как е, бе, попе, кво стана с кравите”.
Има и доста твърдения, че Карлово е роден град както на бащата на Христо, така и на именития му син. Роднина на поета разказвал, че след Освобождението братът на Христо Ботев отишъл в карловската община и поискал да купят къщата на баща му, за да си построи друга в София. Те отказали. Тогава той отвърнал: “Ще ви потрябва, защото ако не я купите, ще казвам, че брат ми е от Калофер.” Те отново отказали и обещанието било спазено. Според същия човек и бащата на Ботев посочил Карлово като негово родно място, когато писал препоръчително писмо до гимназията в Одеса.
Малко са сведенията за детството на Ботев и ученическите му години – те са предимно спомени на негови съвременници, които описват Ботев като умно, разумно дете, невписващо се в спокойния градец. Поетът е бил тартор на детска тайфа в Калофер, като е водел приятелите си да се къпят в Тунджа. Ботев не е имал само високи оценки, за което е бил мъмрен от баща си – даскал Ботьо Петков.
Пламенно родолюбие, култът към знанието и любовта към Русия, която създава в дома си даскал Ботьо, съчетани с над 300 народни песни, които знае жена му, формират светоусещането на неговите деца. Туберкулозата рано отнася Ботьо Петков в гроба и през 1869 г. принуждава жена му да работи по богатите калоферски къщи като слугиня, за да изхранва многобройната си челяд.
Поетическото наследство на Ботев включва 20 стихотворения. 16 от тях са отпечатани в единствената стихосбирка, излязла приживе на поета – през 1875 г. Тя е съвместен сборник на Ботев и Стамболов и носи заглавието “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.
Христо Ботев се смята за най-блестящия български възрожденски публицист. Пише множество политически коментари и статии, като “Народът вчера, днес и утре” и “Източният въпрос лежи на плещите на българския народ”. Художествената му публицистика обединява фейлетоните, единствения му разказ “Това ви чака!”, както хумористичните му пословици, гатанки и печатни грешки.
Ботев е и сред блестящите преводачи на Българското Възраждане. Превежда чужди съчинения, засягащи произхода на славяните и прабългарите. Превежда учебници по математика за начално училище и множество класически руски драми.
Есента на 1868 г. Съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола.
Косвено свидетелство за взаимното влияние между тези силни характери намираме и в тефтерчето на Левски, в което седем страници са заети от Ботевото стихотворение “На прощаване”. Ботев преживява тежко обесването на Левски.
Някои източници обаче твърдят, че двамата никога не са се познавали, а това било красива история, съчинена от Захари Стоянов. Двамата са били с твърде голяма разлика във възрастта, за да се срещнат.
Христо Ботев бил привлекателен мъж. Висок, с черни очи, буйна тъмна коса и властно излъчване. Историци и изследователи на живота му още спорят коя е била първата любов на поета. За негово първо либе се спрягат три хубавици – две сестри от Карлово и една учителка от Калофер.
Големият поет се влюбва истински едва на 27 години. Голямата му любов е Венета Стоянова Везирева. Когато среща Венета, поетът живее в мизерия в покрайнините на Букурещ. Той има големи дългове заради купената от него печатница. Докато я изплаща, живее в бедняшка стая. Венета пък живее при вуйчо си, владиката Панарет Рашев. От първия си брак с търновеца Дончо Петров тя има син – Димитър.
Двамата сключват само граждански брак, скрепен с думата на Ботев – според него тя тежи повече от църковния обред. Така богаташката дъщеря заживява с революционера, без да получат благословия от Бога и владиката.
Въпреки трудностите Венета е щастлива и влюбена в Христо. Дъщеря му се ражда на 12 април 1876 г. в Букурещ. Иванка е на един месец, когато се разделя завинаги с баща си.
През май 1876 г. Ботев напуска Букурещ и се отправя за Гюргево. Оттам на се качва на парахода “Радецки”, за да поведе четата си към България. Поетът не казва на съпругата си къде отива. Преди да тръгне, й обяснява, че заминава за два-три дни до Браила и Галац. Няколко пъти повтаря “сбогом”, но се връща, за да целуне Иванка.
През 1906 г. лекарска грешка убива Иванка. Загубата е жестока, защото щерката на Ботев очаква дете. Покрусената Венета поръчва два гроба в Търново. В единия полагат Иванка заедно с неродения внук на Христо Ботев. Другия Венета оставя за себе си. Ботевата съпруга умира от мозъчен кръвоизлив на 27 февруари 1919 г. Преди да издъхне, предава прощалното писмо от “Радецки” на сина си Димитър.
Колкото спорове има за месторождението на Ботев, двойно повече има за мястото на неговата смърт и начина, по който се е стигнало до нея.
Версията, която всички знаем, е, че той бил пронизан в челото от вражески куршум на 2 юни. След ожесточена битка с османците, свирачът им дал сигнал за прекъсване на боя. Същото сторил и нашият свирач. Ботев решил да провери дали е безопасно и се отделил напред. В това време се чул изстрел и той паднал убит. Някои твърдят, че е бил ударен в сърцето.
Но това не са единствените версии. Според едни е убит от някой от четниците си заради кавги между тях. Други казват, че е убит заради грабеж. Някои дори твърдят, че се е самоубил. По-смели разказват, че убийството му е инсценирано, защото тялото му така и не е намерено. Свидетели на гибелта е имало, но версиите им се разминавали. Може би са криели голяма тайна, за която всички ние можем само да гадаем. Така и не се е намерила сила, която да разкрие истината и да разбули всички мистерии.
След Освобождението Христо Ботев потъва в забрава. На 2 юни 1886 година, по инициатива на пловдивския учител Георги Бенев, във Враца и Пловдив се организира голямо честване на годишнината от героичната смърт на пламенния патриот. Осуетява се и намерението на тамошното правителство да обяви 2 юни за ден на султана.
Официално 2 юни се чества едва от 1901 г., от деня на 25-годишнината от гибелта на поета. На тържеството на връх Вола били поканени и всички живи Ботеви четници.
На 2 юни, точно в 12:00, в продължение на 2 минути животът в цяла България спира. Всички прекланяме глави, забравяме за ежедневието си и благодарим на героите си. Благодарим за саможертвата, за отдадеността, за безграничния им подвиг и за това, че ни има като народ.
