Китайският външен министър е съобщил пред ЕС, че победа на Украйна срещу Русия няма да е изгодна за Пекин. Това съобщават източници от ЕС. Признанието е забележително и показва нарастващата смелост на Пекин, пише кореспондентът на Радио Свободна Европа в Брюксел Рикард Йозвяк.
Публично Китай се представя като неутрална страна във войната на Русия срещу Украйна. Той твърди, че зачита териториалната цялост на Украйна, като същевременно подчертава необходимостта да се отчитат и руските опасения за сигурността.
Но зад кулисите нещата изглежда се променят.
Според служители на Европейския съюз, пожелали анонимност пред Радио Свободна Европа, китайският външен министър Ван И е заявил миналата седмица на ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас, че Пекин не може да приеме поражението на Русия във войната, тъй като това би дало възможност на САЩ да се съсредоточат върху Китай.
Това е забележително признание. То беше съобщено за първи път от South China Morning Post и се е случило по време на четиричасовата дискусия между Ван и Калас в Брюксел. На нея двамата обсъдиха редица теми: от търговските практики като например държавните субсидии за електрически превозни средства, до Тайван, ситуацията в Близкия изток и, разбира се, войната в Украйна.
По време на тези разговори Брюксел обвини Китай, че е на страната на Москва, и отбеляза, че нахлуването в суверенна държава е в противоречие с международното право.
Пекин от своя страна е изразил възражения срещу твърденията на ЕС, че Русия използва китайски продукти и други компоненти във военните си усилия. В същото време китайските представители са изразили опасенията си както от потенциални западни санкции срещу китайските финансови институции, така и от евентуална победа на Украйна в конфликта.
Китайската подкрепа за Русия
Признаците за недоволство на Брюксел от Китай заради войната всъщност се трупат вече дълго време.
През май в класифициран доклад на ЕС беше посочено, че Китай, включително Хонконг, е отговорен за „приблизително“ 80% от заобикалянето на санкциите срещу Русия.
ЕС също така започна да атакува китайски компании, които смята за отговорни за „подкопаването на териториалната цялост и суверенитет на Украйна“.
В последния си пакет от санкции, например, блокът иска да наложи замразяване на активите и забрана за издаване на визи на един китайски бизнесмен заради многократно прехвърляне на стоки, произведени в ЕС, към Русия. Това се е случвало, докато тези стоки са били обект на ограничения за износ от ЕС.
Под прицел са и две китайски компании заради продажбата на превозни средства с висока проходимост (ATV), инфрачервени детектори и други оптични компоненти на руските въоръжени сили за употреба в Украйна.
Стратегическото партньорство с Русия
Друг знак за нарастващата загриженост в Брюксел по отношение на Пекин дойде от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който наскоро каза, че Китай и Русия представляват нарастваща заплаха за трансатлантическия алианс.
Рюте заяви пред репортери по време на посещение в Берлин, че вярва, че Русия и Китай биха координирали атаки срещу Тайван и Европа, за да държат Запада зает в няколко части на света по едно и също време.
„Си Дзинпин, президентът на Китай, преди да атакува Тайван, първо ще се обади в Москва, за да помоли [руския президент Владимир] Путин да ни държи заети в тази част на Европа“, каза Рюте.
Китай и Русия сключиха така нареченото „стратегическо партньорство без граници“ малко преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. През май миналата година Си и Путин казаха, че са подписали допълнителни документи за задълбочаване на сътрудничеството.
Партньорството не включва официален военен съюз или конкретен ангажимент за взаимна отбрана, но предполага широко военно сътрудничество и стратегическо съгласуване, което да защитава интересите за сигурност на двете страни.
Въпреки това Пекин публично остава склонен да се дистанцира от действията на Русия.
След европейското посещение на Ван И, говорител на китайското министерството на външните работи повтори, че „позицията на Китай по украинската криза е обективна и последователна, а именно преговори, прекратяване на огъня и мир. Продължителната украинска криза не служи на ничии интереси“.
Анализаторите обаче са фокусирани върху други наскоро изречени думи от официални лица от Пекин.
В интервю за канала на Радио Свободна Европа Current Time руската политоложка Наталия Шевшкова отбеляза, че коментарите на Ван след неотдавнашното му европейско турне са знак, че Пекин е „станал по-смел“ в реториката си до степен, че „това вече не е източна дипломация, а по-скоро откровено, почти грубо поведение“.
„Китай разбира, че ако на Путин сега му бъде позволено да запази Крим, ако западната общност е готова да преговаря и да остави някои територии на Путин, тогава ръцете на Китай също са развързани“, отбелязва Шевшкова.
