Хъркането не е просто банален недостатък, предизвикващ усмивка сред околните, а изключително сериозен здравословен проблем. По време на сън, навлизайки във фазата на дълбокия сън, мускулите на небцето, езика и гърлото се отпускат, стеснявайки по този начин пътя на вдишания въздух. Колкото по-стеснен е пътят на въздушния поток, толкова по-силно е хъркането. Една от най-честите причини за хъркането е удебеляването и понижения тонус на меките повърхности на небцето. Когато небцето се отпусне по време на сън и особено когато е и по-дълго от нормалното, то се превръща в подобие на "плющящо знаме". Ниският мускулен тонус, често съпроводен с лежане по гръб, способства за отпускане и на долната челюст, съответно и на корена на езика към мекото небце, което от своя страна провисва на пътя на струята на вдишания въздух. При прекомерно силно отпускане то започва да вибрира и се получава акустичният феномен, наречен хъркане. Ето и основните причини за хъркането, свързани основно с анатомични особености, характерни основно за мъжа:
- изкривена носна преграда;
- вродена стеноза на носовите пътища и/или глътката;
- полипи в носа;
- удължена и удебелена увула;
- малка, разположена назад, долна челюст;
- увеличени сливици;
- наднормено тегло;
- прекалено дебел език.
