Във вторник и четвъртък миналата седмица Украйна преживя най-трагичния ден в съвременната си история. В Киев се проля много кръв - 82 загинали. Досега Украйна оставаше единствена от републиките от бившия СССР, където преходът към независимостта през 1991 г. премина безкръвно. В четвъртък към полунощ Върховната Рада прие постановление, с което се демилитаризира централната част на столицата. Това трябва да означава, че повече кръв няма да се пролива както от страна на протестиращите, така и от страна на правоохранителните органи. Решаването на украинския проблем се прехвърли от улицата към политическото поле. Това обаче бе само ден преди да падне президентът Виктор Янукович. След неговото бягство от Киев вече е ясно, че с насилието е свършено.

Срещу какво въстанаха украинците? Срещу властта, олицетворявана от Донецкия клан. Началото си този клан води от 90-те - смътните години, когато в Донецк всеки ден имаше по едно поръчково убийство, а всяка седмица - една гангстерска война. На тази почва в Донбас - регион с голям икономически потенциал, който дава около 20% от БВП на Украйна, избуява една групировка, която с времето се еманципира и откъсва ,,опашката на гущера". Най-напред тя обсебва местната власт, начело на която застава Виктор Янукович като губернатор. После навлиза в политиката, като създава няколко партии, от които после се формира сегашната управлявала допреди броени дни Партия на регионите.

През 2004 г. Янукович като премиер не успя да стане президент - Оранжевата революция му попречи. Но през 2010 г. той все пак се домогва до президентския пост, като само с 3,5% изпреварва Юлия Тимошенко. Янукович печели в резултат на много голяма мобилизация (къде с купуване на гласове, къде със заплахи) на електората си - рускоезичната Югоизточна Украйна, на фона на разочарованието на народа от бездарното управление на Виктор Юшченко и непрекъснатите му конфликти с премиерката Юлия Тимошенко - той ту я уволняваше, ту връщаше на поста. Ту не си говореха, ту се отсърдваха.

Вместо да управлява внимателно - все пак става президент не с абсолютно мнозинство, Янукович първо насилва конституцията, като чрез Конституционния съд връща страната към президентската република. Второ, в условията на пълна непрозрачност се договаря с Москва и предава военноморската база в Севастопол за 25 г. (през 2017 г. руският флот трябваше да напусне Крим). Трето, започва да преследва политическите си опоненти - Тимошенко е осъдена на 7 г. затвор, а вътрешният министър в нейното правителство Юрий Луценко - на 4. Четвърто, в Киев се настаняват много представители на Донецкия клан - като генералния прокурор Виктор Пшонка, председателя на Конституционния съд, министри, а от 60 заместник-министри почти 50 са от Донецк или региона.

Янукович натрапи на киевчани и своя градоначалник. Във Върховната Рада към него преминават много депутати от партията на Тимошенко - къде под заплаха, къде с пари (говори се за суми от 3 до 5 млн. долара). Образователното министерство се поема от откровен украинофоб, от учебниците се премахва разделът за голодомора (отнел по волята на Сталин живота на 7 млн. украински селяни през 1932-1933 г.). Просто темата за голодомора като геноцид не се възприема от Кремъл.

Цялата тази антиукраинска и нагла политика не можеше да не предизвика протест - най-напред вътрешен, а по-късно, както се вижда, и граждански. Киев, Западна и Централна Украйна, където Партията на регионите има много слабо присъствие, въстана. Гневът на хората се отприщи след внезапния отказ на Янукович през ноември м.г. от евроинтеграцията - при положение че през цялата 2013 г. държавната пропагандна машина активно рекламираше асоциираното членство на Украйна в ЕС. Освен това режимът на Янукович след редица търговски войни, организирани от Кремъл, взе завой към Митническия съюз с Русия, Беларус и Казахстан.

За 4 г. от управлението си Виктор Янукович доведе страната до финансов фалит. Правителството му взе толкова заеми, колкото не е имало за целия период на независимост на страната. Валутните резерви от $35 млрд. през 2010 г. са намалели до 17 млрд. ,,Нафтогаз" продължава да е неспособен да плаща за руския природен газ. Днес $1 струва 9 украински гривни при 8 само преди 2-3 месеца. Промишленото производството спадна с 5%.

Цялото това обедняване на страната стана на фона на замогването на олигарсите и хората от обкръжението на Янукович - т.нар. Семейство. Синовете и приятелите на синовете му станаха милионери. Тази диспропорция между забогатяването на групата на приближени към властта хора и изнемогването на средния и малкия бизнес от данъчния рекет също е сериозно основание за гняв. Между другото Майданът, който продължава 3 месеца, се финансира тъкмо от малки и средни бизнесмени, а не от Сорос или олигарси, както се твърди.

В историята си Украйна никога не е имала самодържец. Своя лидер запорожците например са избирали и отстранявали с гласуване. Едноличната власт (цар, господар и вожд) е характерна за Русия, но не е присъща на украинския манталитет. Затова узурпирането от Янукович на цялата власт в страната разбалансира крехкото равновесие между властите, установено между 2005 и 2010 г. В тази ситуация на Москва е по-лесно да притисне един човек с две ефективни присъди на младини, с неясни връзки през 90-те и съмнително забогатял, отколкото може да го направи едно парламентарно мнозинство.

Вярно е, че Украйна е разделена - в рускоезичните райони не е имало кой знае какви размирици в сравнение със Западна и Централна Украйна. Но като че ли украинците са единни в едно: Янукович и неговият режим трябва да си ходят. И ето че президентът и лидерите на опозицията подписаха споразумение за предсрочни президентски избори, формиране на коалиционно правителство и конституционни реформи. А веднага след това Янукович и главният му прокурор избягаха. Къде - никой не знае. Но ако новите власти решат отново да изпаднат в междуличностни борби, както след революцията през 2004 година, недоволството на хората може да избухне с още по-голяма мощ. Майданът не може да бъде излъган, нито гневът му - потушен.

Мнозина политици от управляващото мнозинство побързаха да напуснат ,,потъващия кораб" на Янукович и се отрекоха от него, а някои и от Партията на регионите, защото неминуемо следва търсене на отговорност и присъди. Елементарен инстинкт за самосъхранение. Фактор бяха и санкциите на ЕС, срещу които се противопоставиха управляващите в София. Подобен тип санкции срещу елитите на Иран могат и да не бъдат толкова ефективни, но срещу политици и олигарси от Русия, Украйна и други бивши страни на СССР работят безупречно - особено в частта реална перспектива от присъда на Запад, забрана за пътуване и блокиране на активи. Не случайно мнозина се втурнаха да се спасяват от създадения хаос на Запад, където могат да разчитат на закон, ред и защита на права. Това касае и олигарсите, които се отказаха от Янукович. Което пък го лиши от подкрепа дори и в Източна Украйна. Типичната трагедия на корумпиран авторитарен лидер - в края остава сам и предаден от своите.

Васил Жукивски, гл. редактор на в. ,,Украински вести"