сн. „Марица“

До няколко дни стартират архелогическите разкопки на древната тракийска обсерватория край Старо Железаре. Проучването на българския Стоунхендж се готви от години. В основата на инициативата освен археолози е и фондация „Да спасим българския Стоунхендж". От няколко години тя набира средства и подпомага проекти  за подобряване на инфраструктурата и развитието на тракийския култов обект край Старо Железаре.

В началото на юли очакваме археолога Иван Христов. Той ще продължи проучвателската работа, която през 2000 година започна д-р Георги Китов, заяви кметът на Старо Железаре Илия Тонов. Доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на  Националния исторически музей, от години проучва и тракийската резиденция на върх Кози грамади над Старосел.

Древната тракийска обсерватория край Старо Железаре се състои от 24 високи камъка, разположени в кръг в местност на неколкостотин метра от селото. Съоръжението е  служело за наблюдение на движението на Слънцето и небесните тела и за съставяне на земеделски календар на хората от племето одриси, които обитавали тези земи. Край кромлеха те са извършвали  ритуали, посветени на култа към Слънцето и осигуряващи плодородие на земите.

Проучването край Старо Железаре тръгват след поредната благоворителна инициатива на фондация „Да спасим българския Стоунхендж". Концерт в Хисаря преди броени дни събра неголяма сума, която също се влага за каузата. Тази пролет успяхме да ремонтираме пътя до тракийската обсерватория, обяснява кметът на Старо Жлезаре. Отсечката от 300 метра бе подравнена и насипана с чакъл, а по-рано доброволци от селото работеха по отводняването на терена при проливни дъждове.

Фондацията разработи и амбициозен проект за превръщането на  древната обсерватория край Старо Железаре в атракцион. Стъклен похлупак ще покрива кромлеха, а около него ще се развие туристическа инфраструктура. Възстановки на древни ритуали и информационни табла ще позволят на туристите да се върнат назад във времето и да се запознаят с живота на древните одриси.

Междувременно на уникална находка в Източните Родопи се натъкна екип от археолози под ръководството на младия учен Любен Лещаков и под наблюдението на проф. Николай Овчаров. Край кърджалийското село Бенковски бе открито едно от най-богатите погребения от тракийската епоха. В оформена в скалите ниша бе намерен гроб на тракийска принцеса с над 60 украшения от сребро и бронз - фибули, диадема, обеци.

При ритуала са положени цели 11 сребърни пръстена, на които има изображения на антични богове. Цялото погребение се датира във втората половина на IV в. пр. Хр. Част от предметите, включително сребърна тетрадрахма от 380-360 г. пр. н. е., са изработени в големия елински град Маронея на Бяло море, а други са дело на тракийски майстори от Одриското царство.

Много интересен е ритуалът на разчленение на трупа, който отговаря на теорията на орфическата религия, според която тялото на Орфей е разкъсано и парчетата са хвърлени във водите на Марица.

Според проф. Овчаров това е поредното голямо откритие в Източните Родопи. Явно тук е имало и храм, чиито основи се намират в близост до новия некропол. Като позиция новооткритият комплекс е сходен със светилището на Татул, открито от Овчаров. Новата находка е пореден щрих към цивилизацията на скалните хора с главен център в Перперикон, заявява Овчаров.