Джийн Хилиърд от Минесота е открита от приятеля си Уоли Нелсън замръзнала в снега около 7 часа вечерта на 21 декември 1980 година. Той се опитва да я свести, но не успява. 19-годишното момиче не дава признаци на живот, вдървена е като мъртвец и повиканите на място лекари потвърждават, че тя буквално е замръзнала. Това, което следва после, противоречи на всякаква човешка логика, макар и медицината да се опитва да намери обяснение. При всички положения историята на Джийн Хилиърд бързо обикаля страната и се превръща в синоним на човек с голям късмет. Когато през мразовития декември Уоли Нелсън отваря вратата към дома си, се натъква на тялото на Джийни, лежащо в снега на около 15 метра от прага. На връщане от среща с приятели колата на 19-годишното момиче поднася и попада в малък ров. Ето защо тя решава да потърси помощта на Уили. Температурата на въздуха по това време е

минус 30 градуса по Целзий

Облечена е единствено в зимно палто, ръкавици и каубойски ботуши, когато се подхлъзва, пада и губи съзнание. В продължение на 6 часа тялото й е изложено на студа. Джийн бързо замръзва. „Хванах я за яката и я издърпах на верандата – разказва Нелсън години по-късно в интервю за общественото радио на Минесота. – Мислех, че е мъртва. Беше замръзнала и по-скована дори и от дъска“, цитира го и сп. „Обекти“. Без намесата на Нелсън Хилиърд вероятно щеше да се превърне в една от хилядите жертви на хипотермия, чиято смърт се регистрира всяка година. Вместо това обаче за живота й се разказва като за невероятна история, която се превръща в медицинско чудо. Нейният случай наистина е почти без прецедент, тъй като хипотермията й е била екстремна. Температурата на тялото й е била едва 27 градуса по Целзий – цели 10 градуса под нормата за здрав човек. Тя очевидно е била замръзнала. Нейното лице е било бледо, очите – неподвижни, а кожата – прекалено твърда, че да бъде пробита от хиподермична игла. „Тялото беше студено, напълно твърдо, досущ като

дълбоко замразено парче месо

казва Джордж Сатър, един от лекарите, които я виждат малко след като е открита. Въпреки вида й на мъртвец, приятелят на Джийни забелязва нещо необичайно - няколко балончета, излизащи от носа й. Това дава основание на лекарите да започнат да се борят за живота й. Само за няколко часа тялото й е затоплено с подгряващи възглавници, а до обяд Джийни вече може и да говори. Единствените й оплаквания са спазми на пръстите. Според нейното семейство и приятели тя оцелява благодарение на техните молитви. Какво обаче казва биологията по въпроса? Историите на хора, преживели смразяващи температури, са необичайни, но не са рядкост. Медицинските специалисти, занимаващи се със студения климат, често казват, че „никой не е мъртъв, докато не се затопли и не умре.“ Фактът, че не е задължително екстремната хипотермия да е равнозначна на смърт, се превръща в основата на множество терапии. При контролирани условия намаляването на телесната температура може да забави метаболизма и да намали нуждата от кислород. В медицински условия (или в редки случаи на други места) едно охладено тяло може да спре целия процес по умиране – при това достатъчно дълго, че бавният пулс (поне за известно време) да не е проблем. За разлика от повечето материали, водата заема много по-голям обем, когато е в твърдо, отколкото в течно състояние. Това разширение се отразява зле на телесните тъкани, изложени на студ, тъй като тяхното течно съдържание може да се подуе до такава степен, че да разкъса обвивката. Дори няколко ледени кристала, образувани на неправилното място, могат

да пробият клетъчните мембрани

като игли, да оцвети кожата в бяло-синкав цвят и да предизвика състояние на измръзване. Някои животни са еволюирали по такъв начин, че да могат да се справят с подобни опасности. Дълбоководната чернопера ледена риба например образува гликопротеини, които изпълняват ролята на естествен антифриз. Жабата от вида Lithobates sylvaticus превръща съдържанието на своите клетки в сироп, като наводнява тялото си с глюкоза. В резултат на това успява да преживее замразяване и дехидратация. Когато се намира извън клетките, водата е свободна да замръзне и да обвие тъканите в лед. Как Хилиърд оцелява? Трудно е да кажем. Дали химията в тялото й е по-специфична? Или тайната се крие в състава на тъканите й? Може би. По-важното в случая е какво точно значи „замръзнала“. Макар и температурата на тялото й да пада до цели 27 градуса, тя все пак не достига стойности под нулата. Освен това усещането за „твърдост“, описвано от хората, които я докосват, е често срещан симптом на острата хипотермия - мускулите се втърдяват до такава степен, че наподобяват труповото вкочаняване. Вероятно не е изненадващо и това, че тялото й било студено и бяло и че дори очите й изглеждали стъклени и „твърди“. Човешкият организъм ще затвори всички канали до кръвоносните съдове под кожата, за да поддържа функцията на органите – при това до такава степен, че кожата ще стане бледа и студена на допир. Така или иначе, може само да се спекулира. Едно е сигурно - след инцидента Хилиърд не страда от някакви здравословни проблеми. Омъжва се, има деца и дори се развежда. И най-важното - никога повече не шофира по заледени пътища през нощта.