колаж: “Science World”
Минотавърът, огнедишащият дракон, върколакът със заразната си захапка... всичко това е плод на фантазията ни. Със сигурност чудовищата от историите край лагерния огън и холивудските филми на ужасите не се базират на реални факти. Обратното би било немислимо. С това вярване мнозина спят спокойно нощем, но за всеобща изненада то е... погрешно.
И макар че истински върколак, който да предава проклятието си на всеки ухапан, никога не е съществувал, по този начин предците ни са обяснявали някои непознати за тях неща. Преди много време вълците, включително и болните, са кръстосвали свободно из Европа. Много хора се сблъскват с тях и болката не била само резултат от разкъсаната плът. Едно ухапване от такъв звяр разпространява заразата и в рамките на няколко месеца жертвата губи всичко човешко - ръмжи и съска и дори се опитва да хапе тези около него. Днес познанията ни по епидемиология ни позволяват да видим в тази ужасяваща трансформация симптомите на вируса на бяса. Но в миналото това е било проклятието на върколака.
Не се заблуждавайте, чудовищата са измислени създания, но историите за тях не са се появили просто ей така, от нищото. Най-лошите ни кошмари имат своите корени, дълбоко впити в реалността. Обикновено се дължат на ужасяващ феномен, на който древните хора са ставали свидетели, но не са могли да обяснят. И така, въоръжени с днешните научни познания, ще хвърлим светлина върху тези страховити зверове.
Зомби кръстосват Карибите
На остров Хаити често можете да чуете легенди за мъртъвци, излезли от гробовете си, но на тях се гледа като на мит. Докато не се появява една забележителна история. През май 1962 г. в американска болница в Хаити постъпва човек с треска, силни болки в тялото и кръв в устата. Състоянието му се влошава и няколко часа по-късно е обявен за мъртъв. Лекарите забелязват, че кръвното му налягане е много ниско, има хипотермия, дихателна недостатъчност и множество проблеми с храносмилателната система. Сестра му идентифицира трупа и подготвя погребението.
През 1981 г. жената среща в селото си мъж, който се представя с детския прякор на мъртвия й брат. Тя е шокирана. Това име е известно само на нея и на още няколко членове на семейството. Мъжът казва, че е бил превърнат в зомби и накаран да работи в плантация до смъртта на господаря му. Историята става медийна сензация и д-р Ламарк Дуйон, директор на психиатричния институт в Порт-о-Пренс, решава да провери дали историята със зомбито може да е истинска.
Подробни психиатрични тестове доказват, че мъжът действително е брат й. Дуйон стига до заключението, че в митологията за зомбитата има частица истина - нещо трябва да е накарало човека да изглежда мъртъв. Затова той се свързва с Едмънд Уейд Дейвис, етноботаник в Харвард, с молба да разследва какво всъщност правят тези „господари на зомбита". След като провежда множество интервюта с такива хора, Дейвис открива, че те забъркват сложни отрови от местни съставки. Жертвите им ги приемат чрез вдишване или през кожата си и това ги довежда до ръба на смъртта. Ако се приеме през устата, отровата е смъртоносна, но тогава човекът е безполезен за „господаря".
Тези бедни души се погребват живи, а по-късно се изравят. Интервюираните разказват на Дейвис как трябвало да бият „зомбито", за да го избавят от стария му дух, да го завържат за разпятие, да го хранят с паста от халюционогенни краставици и да го кръстят с ново име. Дейвис разбира, че след всичко това психиката на жертвите е толкова силно увредена, че те биха правили всичко, което им се нареди. И макар да не са точно немъртви, на практика са много близо до това състояние.
Служителите на погребално бюро в колумбийския град Кали преживяват силен шок, когато мъртвата 45-годишна жена, която подготвят за погребение, изведнъж започва да диша. Ноелия Серна постъпва в болница след преживян сърдечен удар и е обявена за мъртва. След като се съживява в погребалното бюро, отново е приета в болница.
Това чудо от 2010 г. е пример за т.нар. синдром на Лазар - кръвообращението на пациента се възвръща известно време след последните неуспешни опити за реанимиране. Но и това е далеч от ходещите трупове, като каквито си представяме зомбитата - тези хора са си живи.
От 1982 г. насам са известни поне 25 подобни случая, но причините за тях са все още неясни. Едно от предположенията обяснява явлението с това, че изминава известно време, преди инжектираният на пациента адреналин да достигне до сърцето му. В публикация в списание „Анастезия и аналгезия", описваща случай на синдром на Лазар, лекари от Питсбърг отбелязват, че това прави „проблематична" преценката за времето, което трябва да мине, преди органите на починалия да могат да бъдат използвани за трансплантации.
Минотавър, който разкъсва жертвите си на парчета
На пръв поглед минотавърът изглежда абсурден. Същество, което е наполовина човек и наполовина бик? Идеята е колкото нелепа, толкова и биологически невъзможна. Обаче летописи от III в. пр. н. е. показват, че страховете зад мита са напълно истински.
И докато описанията за външността на минотавъра са съмнителни, то за рева му казвали, че бил толкова ужасен, че можел да се чуе на километри от лабиринта, където бил затворен. Рев, идващ от подземен лабиринт... дали легендите за минотавъра не са свързани със земетресенията?
Крит е сеизмична зона, но такива са и много други места по света, а те си нямат митове за минотаври. Въпреки това проучване на международен екип от учени показва, че Крит е бил разтърсван от изключително силни земетресения. Учените анализират въглеродните изотопи на вкаменени морски организми по крайбрежието на острова, за да установят кога са умрели. С помощта на тези анализи те откриват нещо смайващо. Множество животни са загинали по едно и също време, през 365 г. сл. н. е.
Когато екипът проверява по-задълбочено, става ясно, че животните са измрели, защото са се озовали на сушата, когато Крит буквално е бил избутан на почти 10 метра над морското ниво. Десетметрово издигане, породено от едно-единствено земетресение - това наистина звучи като кошмар. Но 365 г. е далеч след зараждането на мита за минотавъра. Само че подобна сеизмична активност не е била едно изолирано събитие.
През 2008 г. международен екип описва скални отломки по гръцкото крайбрежие с фосили на черупчести организми по тях. Тези скали са били изхвърлени от вълна цунами, предизвикана от земетресение, и животните по тях бързо изсъхват. Въглеродният анализ позволява на учените да определят кога е ударило цунамито. Както се очаква, част от скалния материал е от 365 г. сл. н. е., но множество отломки са били изхвърлени от морето хилядолетия по-рано, когато се е зараждал митът за минотавъра.
Левиатан и дракони
Левиатанът е огромно ужасяващо морско чудовище с „редица щитове, здраво свързани един с друг" на гърба, а от ноздрите му излиза пушек. Звярът от страниците на Библията звучи страховито. Но елементите от природата, създали образа на левиатана от Средиземно море, са лесни за откриване. Животно с щитове на гърба звучи живописно, но е трудно за човек с познания по биология да не се насочи към влечугите - и по-точно към големите и твърди люспи на крокодилите, обитаващи р. Нил. Пушекът от ноздрите трябва да е дошъл от хора, наблюдавали как китовете издухват вода през дихателните си отвори, а тук може да се добави и частта с изскачането над водата - това е типично за китовете поведение.
Драконите от средновековните легенди нямат много физически описания. Внимание е обърнато повече на огнения им дъх. Разказите на летописеца Джефри от Монмаут, живял през XII в., показват, че зад легендите може да има и истина.
В една от историите му древен британски крал - Вортигерн, отстъпвал към хълмистия Уелс след нападение на саксонците. Заповядал да се построи крепост край Сноудония, но всеки път, когато хората му започвали да строят стените, те се срутвали. Вортигерн потърсил помощта на съветниците си. Те му казали, че трябва да пролее кръвта на дете, което не е родено от съюза между мъж и жена. Кралят ги изпратил да потърсят такова дете и когато пристигнали в Кармартън, те срещнали две спорещи момчета. Едното дете обидило другото с думите „копеле без баща". Право в целта. Съветниците грабнали детето и избягали. Когато се срещнало с Вортигерн, момчето му казало, че драконите под земята са отговорни за срутващите се стени. Кралят наредил на хората си да разкопаят земята и там открили огнения дъх на дракона.
Хората смятат, че летописецът си е измислил тази история. Точно тук се намесва науката. В Уелс има много места, където в подземни джобове се натрупва коксов газ. Хората, които са копаели там, може с удар на инструментите си по камък да са произвели искра, а тя да е предизвикала експлозия. Днес сме запознати с това явление, но в миналото взривовете със зловонен огън са били свързвани със смъртоносния дъх на дракона.
Някои от най-ранните дракони в митологията идват от асирийска легенда, според която те удушавали жертвите си. Проучване от 2011 г. показва, че през последните 100 години повече от 9% от хората от филипинските племена на ловци събирачи са били изядени от питони.
