Продължение от миналия брой

Въпреки че точната причина за кончината на Франклин и мистериозната съдба на експедицията не е разкрита, има различни теории и констатации за нея. Според повечето хора през 1846 година „Еребус" и „Ужас" са имали добри условия за плаване, а времето е било меко за местата, където са се намирали. С такова добро време екипажът дори не е трябвало да слиза на сушата освен при буря, при което е имало възможност да пренощуват на така наречения остров на Бийчи. Ако са зимували там, то лагерът бързо е бил изоставен, защото единствената потенциална следа от експедицията на острова са останки от лагер и пирамида, камъни и близо 700 консерви, пълни с чакъл, и три гроба.

След тази първа зима експедицията би трябвало да се отправи на юг, но е хваната в капана на внезапно застудяване и лед. Времето така и не се стопляло, ледът не отслабвал хватката си. Най-вероятно корабите се превърнали в затвори за екипажа. Ако разказите на хората, преминали през същите райони по това време, са верни, студът не си отишъл близо година и половина и хората на борда започнали да измират от болести, глад и студ в своите килии кораби. Франклин е умрял на борда на един от двата кораба, това би трябвало да е сигурно предвид потенциалната дата на смъртта през 1847 година. В крайна сметка след година и половина опити да освободят корабите си оцелелите хора от екипажа ги напускат около края на април 1848 година. Потенциалните жертви за тази година и половина затворничество са били около 24, ако се съди по по-нататъшните следи от експедицията. Останали около 105, мъжете са поели през студа, морето и леда към суша. След това съдбата им е мъглява и почти неизвестна. Няма писмени доказателства за това какво се е случило с тях след това. Според някои хора не всички са напуснали ледените ковчези, някога представляващи „Еребус" и „Ужас". Ако наистина е така, тези останали в корабите моряци са умрели един след друг поради лудост, глад, болести, студ или наченки на канибализъм. Най-вероятно другите са умрели един след друг в ледената пустиня, полудели от студ и глад, превърнали се в канибали, ако се съди по разказите на ескимосите.

Все пак окончателната съдба на експедицията на Франклин така и не е доразкрита и остава една от големите мистерии на ХIХ век. Има различни теории за съдбата на частта от екипажа, излязла сред леда и студа. Най-простото предположение е смърт от глад, но неотворените консерви подсказват, че докато излязат извън корабите, повечето от мъжете вече са били умопобъркани и са вземали маловажни неща, но не и ножове или отварачки, с които да отварят консервите с храна. Също така, веднъж стигнали до земя, са могли да търгуват с местните жители, главно ескимоси, отворени за търговия с бели. Защо мъжете не са продали лъжиците и другите безполезни неща за храна и помощ?

Нещастниците от експедицията са умирали един след друг, победени от студа, глада, болестите, сред които пневмония и скорбут, и убивани от другарите си, най-вероятно заради канибализъм. Членовете на екипажа били готови да престъпят всяка граница и да извършат всеки грях, за да оцелеят. Тревожното било бързото им измиране. Все пак арктически експедиции преди време били оцелявали в подобни условия доста дълго време.

Според някои съдбата им била тясно свързана с консервите. Може би те са могли да ги отворят, но не са могли да ги ядат заради високото съдържание на олово в храната вътре. По това време на века често консервите били правени на евтино, със стари метали, споени с вредни материали със съдържание на олово. Поглъщането на храна с високи количества олово в нея води до прилошаване, халюцинации, болки в стомаха и губене на ориентация. Това може да е обяснението защо, дори да са имали ножове (имало е и някакви деформирани метални предмети сред останките от експедицията на сушата, може да са били ножове или отварачки), членовете на екипажа не са хапвали от консервите, но са стигали дотам да изяждат собствените си другари. Може би всичко е свързано: екипажът е ял от консервите с олово по време на затвора в корабите и моряците са се побъркали. Това е обяснение защо са вземали маловажни неща като книги и копринени кърпички, но не са вземали други жизненоважни предмети. Това е и обяснението защо не са търгували с ескимосите - просто умовете им вече са били увредени от оловото.

Друга теория отново включва смърт от глад и консерви с олово. Само дето според поддържащите тази хипотеза заради глад и болести моряците, на ръба на смъртта, са нападнали местните ескимоси и са повели отчаяна битка с тях за храна и за живот. Това би обяснило обезглавените скелети на членове на екипажа (черепите на снимката). Въпреки тази теория обаче има много недовършени и необяснени събития и условия около тази експедиция. Според друга хипотеза екипажът е бил нападнат от нещо - от демон или от чудовищно създание, което е убивало членовете, удушавало ги е и ги е измъчвало (тази теория  е претворена в романа „Ужас" на Дан Симънс, който разказва за експедицията на Франклин), но тя е отхвърляна от учените, макар че криптозоолозите я приемат.

Колкото до самите кораби: останките и някои следи от тях са намерени през ХIХ век и днес най-вероятно каквото е останало от „Еребус" и „Ужас", е скрито във водите на Северния ледовит океан завинаги. През годините са правени търсения, но безуспешни - корабите окончателно са погребани под кал и скали, разядени от  ръжда и бактерии. Според канадското правителство при експедиция през 2008 година са открити останки от кораб край бреговете на далечната провинция Нанавут, но така и не се разбира дали останките са на „Еребус", „Ужас" или от някой друг потънал кораб.

Една от най-странните черти на експедицията на Франклин е пълната липса на писмени документи по време на затворничеството на вледенените кораби и след това. Дневници, капитански книги, дори някаква бележка с всекидневни записки по нея - няма нищо такова освен различните думи, издълбани по консервите в пирамидата на острова на Бийчи месеци преди вледеняването на двата кораба.

Други загадки също изпъкват. Защо са носели маловажни неща като чехли, ароматизиран сапун и копринени кърпички? Какво се е случило с мъжете, чиито трупове не са открити и до днес - докъде са стигнали и как са умрели? Защо има обезглавени скелети и купчина от черепи, нахвърляна на няколко скали сред снеговете? Дали някак някои членове на екипажа са се спасили от ледения кошмар, преминавайки границите на табуто, за да оцелеят? Имало ли е документи на корабите и къде са изчезнали те? Отговорите на всички тези въпроси остават изгубени в ледената тундра заедно с останките от екипажа. От края на трагичната епопея на Франклин са минали вече цели 170 години.