След като законодателите се върнаха на работа тази седмица, кризата в Сирия е единствената дискутирана тема. Въпросът дали ще има нова система, чрез която близо 11 милиона души без документи ще могат да преминат в легален статут, е като че ли на заден план. И това, изглежда, ще остане така до края на 2013 г.
Освен дали САЩ да атакува Сирия, Конгресът съвсем скоро ще трябва да гласува федералния бюджет за следващата фискална година, която започва на 1 октомври. Проблемът с външния дълг на страната, който скоро отново ще удари тавана, също се очертава приоритет.
През юни т.г. сенаторите приеха тяхна версия на имиграционната реформа. В Камарата на представителите изглежда, че дебатът ще започне след няколко месеца. Според експерти дори е съвсем възможно това да стане и догодина, когато ще има избори за Конгреса. Това може да убие изцяло реформата. „Зависи как Обама се справи с бюджета и дефицита", каза Ана Мансини, която е адвокат и професор по имиграционно право в колежа Чикаго-Кент. „Това ще окаже влияние дали имиграционната реформа има шанс или не. Всичко е свързано." Мансини каза, че е скептична, че републиканците, които дефакто държат картите в свои ръце, ще позволят да има вот. „Защото така правят техните привърженици щастливи, като не гласуват реформата, а и не прибавят повече гласоподаватели към демократите. И правят Обама да изглежда зле, понеже не може да се справи с нищо през втория си мандат."
Неправителствени организации, които се борят за нова имиграционна система, не се отказват въпреки мрачните прогнози. „Не мисля, че трябва да им позволяваме да ни разсеят от постигането на целта ни - да имаме имиграционна реформа", заяви Кристин Боармен, президент на профсъюза на международните работници. Според нея конгресмените нямат никакви причини да отлагат дебатите за това как да узаконят статута на близо 11 милиона без документи. „Те си търсят извинение и затова се крият зад всеки проблем, независимо дали е бюджетът, Сирия или каквато и да е друга тема."
През миналата седмица профсъюзът изпрати над 600,000 петиции до офиса на лидера на републиканците в Камарата на представителите Джон Бейнър. Той е човекът, който стои между дебатите за реформата и нейното гласуване. „Причината да му пратим петициите е да разбере как американци, които МОГАТ да гласуват, мислят за имиграционната реформа. Мисля, че той разбира."
Петиции са изпратени и до републиканеца от Илинойс Даниел Липински, който е второ поколение имигрант. Родителите му са от Полша, но Липински е против реформа. „Той, изглежда, е забравил като цяло за имигрантите, защото... как е дошъл?" - каза Боармен.
Всеки признава, че Америка е страна на имигранти, но въпреки това се оказва, че Вашингтон не бърза да ги задържи. На това мнение е и Мансини. „Наистина е така. Ще е много трудно да мине в Конгреса сега, което е жалко." Тя каза, че единствената надежда за дебати остава бизнесът. Във вторник 110 компании подписаха и изпратиха писмо до лидерите в Камарата на представителите Бейнър и демократа Нанси Пелоси. В писмото те настояват двете камари на Конгреса да си съдействат, за да може Барак Обама да подпише имиграционна реформа още тази година. „Няма да се откажем. Трябва да се борим" - добави Боармен.
В опит да върнат фокуса върху реформата привържениците на законопроекта организират шествия на 5 октомври. В над 40 града в цяла Америка хората ще излязат на улиците с цел да покажат на Вашингтон и най-вече на републиканците, че въпреки Сирия и други належащи проблеми те не са забравили за близо 11 милиона души, които са тук без документи и искат промяна за тях.
Статистиката показва, че имиграционна реформа трябва да има, ако републиканците искат да имат шанс на следващите президентски избори през 2016 г. Според политолози те не бързат с обсъждането на законопроекта и не си го поставят като приоритет, защото проучванията показват, че в по-далечното бъдеще имиграционната реформа ще помогне на демократите. Причината - имигрантите, техни близки и роднини и особено по-младите клонят повече към тях. Така се получава, че вместо да печелят гласоподаватели на своя страна, републиканците помагат на конкурентите си - демократите - да привлекат хора на тяхна страна за избори, които ще се проведат след години.
