Максим Генчев
Моника Диков
Бях гледала няколко пъти филма „Дякон Левски" и когато го обсъждах с други хора на изкуството, всеки един от тях ми поднасяше различни впечатления от него. Това ме амбицира да се срещна с Максим Генчев - режисъора на най-мащабната и значима лента, заснета през последните години в България. Бях чувала какво ли не за него, затова взех непоклатимото решение да го видя лично.
Задъхана влязох в изискано заведение „на пъпа" на София. Той бе облечен в стар английски стил, сякаш репетираше за предстоящата канадска премиера на „Дякон Левски". Огледах се безпомощно. Моят дрескод бе неуместен за изисканата обстановка. На помощ ми дойде сентенцията: „Важното е да се разходиш из Париж, па макар и със скъсани кецове!" Мислено бях режисирала тази среща няколко пъти, но както винаги се получава, тя не протече по моя план.
Максим заговори с обработен актъорски глас. Старата школа. Класика! Изнесен, ясен, силен глас без говорен дефект. Излъчваше увереност и рутина. Заговорихме за Левски и... потече река. Левски го бе обсебил. Въображението му бе толкова голямо, че той можеше да те пренесе другаде, надалече, в други епохи.
Създаването на филма има изключително интересна съдба. Подобно на Левски режисъорът Максим Генчев решава да въвлече в снимачния процес всички онези българи, които имат интерес към сюжета. Чрез медиите информира пространно всеки един ход, всеки един снимачен ден на филма. Споделя всякакви подробности, касаещи снимките, и така прави съпричастни обикновените българи към създаването на лентата. Споделя с тях всяка трудност по време на снимките, преживява с тях радостите и следва техните съвети. Така заснемането на „Дякон Левски" става всенародна кауза. С помощта на дарения от българи филмът набира скорост, но дори и тогава, когато се намира официален спонсор в лицето на Златина Филипова, не се прекъсва живата връзка между екипа на Максим с обикновените българи. Така филмът се ражда пред очите на всички.
Почеркът на Максим Генчев наистина е различен в изграждането на сложния образ на Левски. Избягвайки да ни го представи в стандартните филмови шаблони за героизъм и патриотризъм, той е създал по-близък до нас образ, разчупвайки стереотипите и остарелите филмови представи. Дякон Левски тук е различен, защото го виждаме с неговите любови, ругатни и човешки състояния. Най-голямото постижение на филма е, че Левски е извън рамките на канона, на историческата стерилност.
Филмът е изпъстрен с прекрасните багри на българската носия. На бавен каданс, в съзвучието на кавала и извисени църковни песнопения, се извива огромно българско хоро, заснето от птичи поглед. По криви пътеки и трънливи местности Левски броди през българския Балкан. Преминава от град на град, от село на село и нищо не може да го сломи. Няма да го сломи и бесилото! В този филм обаче няма да видите Левски увиснал на бесилото! Ще видите големия християнски кръст, който хвърля сянка върху лицето му.
Портретът на Левски е окачен навсякъде - в училища, музеи, кметства, задгранични посолства и читалища. Бизнес кабинети, фабрики и детски градини се кичат с него. От политически клубове, дискотеки, жп гари и частни домове ни гледат очите на Дякона. Различни институции и спортни клубове крещят, че Левски е тяхното знаме. Мнозина го отминават мълчаливо. Други се взират в портрета на Левски с празен поглед и после бързо отместват очи. Вдъхвайки живот и сила на този портрет, Максим ни поднася филм, който трябва да видите с очите си и да го почувствате със сърцето си, за да не забравяте никога Левски.
Канадското турне на филма започва на 19 февруари в Монреал и продължава на 20 февруари в Торонто. След това „Дякон Левски" ще пресече границата, за да бъде прожектиран на 21 февруари в Чикаго (предвидени са две прожекции), на 28 февруари във Вашингтон и на 2 март в Лас Вегас. Междувременно онези, които имат достъп до Канал 3, могат да видят на 18 и 19 февруари пълната версия на лентата от 21 часа (BG).
