Анализ от Лора Дж. Нелсън и Пол Киърнан
Идеята изглеждаше проста - еднократен данък върху богатството на милиардерите в Калифорния, който да компенсира очертаващите се съкращения в програмата „Медикейд“. Вместо това предложението задълбочи разделенията сред демократите и създаде необичайни съюзи между противници и поддръжници на мярката.
Споровете около инициативата включват конфликт между синдикати, опасяващи се, че собствените им приоритети ще пострадат, технологични милиардери, вложили стотици милиони долари в кампанията срещу данъка, както и обвинения в изнудване и тормоз срещу неговия основен инициатор.
През последната година ожесточената битка привлече вниманието в Калифорния и показа колко трудно е прилагането на отдавна подкрепяна от левицата идея - облагането на огромното богатство на милиардерите, дори в един от най-силно подкрепящите демократите американски щати. Това е една от най-скъпоструващите кампании около референдум в историята на Калифорния.
На 3 ноември избирателите ще решат дали да одобрят първия в САЩ данък върху богатството, насочен конкретно към милиардерите. Последните независими проучвания показват, че поддръжниците на мярката имат лек превес пред противниците, но значителен дял от избирателите все още не са решили как ще гласуват. Подкрепата сред демократите е значително по-силна, въпреки съпротивата на много от техните лидери.
„Това вече е пълна бъркотия, независимо какъв ще бъде резултатът“, заяви Кейти Портър, бивша прогресивна конгресменка от окръг Ориндж, която се противопоставя на данъка.
Синдикатът на здравните работници Service Employees International Union-United Healthcare Workers започна да обсъжда идеята миналата година, след като президентът Доналд Тръмп подписа закона One Big Beautiful Bill Act. Той предвижда съкращаване на федералните разходи за здравеопазване с над 1 трилион долара в рамките на десетилетие, предимно за сметка на „Медикейд“. Програмата осигурява здравно покритие на американците с ниски доходи и обхваща повече от една трета от жителите на Калифорния, което я превръща във важен източник на финансиране за здравната система на щата.
Президентът на синдиката Дейв Ригън заяви, че сред няколко варианта, подложени на проучване, най-голяма подкрепа е получила най-простата идея - данък върху богатството на милиардерите, като приходите бъдат предназначени за здравеопазването.
Еднократният данък от 5% ще се прилага върху нетните активи на жителите на Калифорния, чието състояние възлиза на поне 1 милиард долара към края на 2026 г. За разлика от данъка върху доходите или недвижимите имоти, той ще обхваща активи като акции, търгувани на борсата, облигации, дялове в частни компании, интелектуална собственост и произведения на изкуството. Човек с активи на стойност 10 милиарда долара ще трябва да плати 500 милиона долара.
Данъкът ще важи за хората, които са били жители на Калифорния на 1 януари 2026 г., което ще затрудни милиардерите да избегнат облагането, като се преместят в друг щат. Ако инициативата бъде одобрена, нейното обратно действие и други разпоредби се очаква да бъдат оспорени в съда.
Поддръжниците на мярката изчисляват, че тя ще донесе около 100 милиарда долара от 200 до 300 милиардери в Калифорния. Те твърдят, че приходите са необходими, за да се предотврати затварянето на болници, загубата на здравно покритие за милиони жители и рязкото поскъпване на застраховките.
Предложението предизвика мобилизация сред технологичните лидери и милиардерите. Начело на съпротивата застана съоснователят на „Гугъл“ Сергей Брин. Той и други представители на технологичния сектор финансират две алтернативни инициативи, които могат да обезсилят данъка, включително една, която би забранила изцяло на Калифорния да облага богатството.
Трите инициативи са привлекли общо над 300 милиона долара под формата на предизборни дарения, като около 90% от сумата е насочена срещу данъка върху богатството.
Жителите на Калифорния са подложени на масирана рекламна кампания, в която преобладават критиките към предложението. Телевизионни реклами показват лекари с бели престилки, които предупреждават, че данъкът ще принуди болниците и клиниките да съкратят дейността си. Други представят държавни чиновници в прасенце касичка във формата на троянски кон или обикновени граждани, които предупреждават, че политиците могат да разширят облагането и към останалите хора.
В една от рекламите във „Фейсбук“, финансирана от бизнес организация, се казва: „Днес принуждават милиардерите да опишат всичко, което притежават. Утре това може да сте ВИЕ“.
Преобръщане на традиционните съюзи
Инициативата пренареди традиционните политически съюзи. Едно от основните опасения е, че тя може да накара заможни хора да напуснат щата, което в дългосрочен план би довело до сериозен спад на данъчните приходи.
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм се противопоставя на мярката с аргумента, че тя може да подкопае конкурентоспособността на щата. Вместо това той подкрепя въвеждането на национален данък върху богатството. Нюсъм, който е водещата фигура на демократите в Калифорния, приключва последния си мандат като губернатор и обсъжда възможността да се кандидатира за президент през 2028 г. Кандидатът на демократите за негов наследник, Ксавие Бесера, също е против инициативата.
Въпреки това Демократическата партия в щата подкрепи предложението при решаващо гласуване през август. Сред привържениците му са някои представители на прогресивното крило, включително конгресменът демократ Ро Кана, представляващ Силициевата долина, и независимият сенатор Бърни Сандърс от Върмонт, който проведе митинги в Лос Анджелис и Сан Франциско в подкрепа на плана.
Много от свръхбогатите се опасяваха, че инициативата ще бъде приета без затруднения. „Кой не би искал да обложи милиардерите с данъци?“, заяви технологичният инвеститор Дейвид Фридбърг в популярния подкаст от Силициевата долина „All In“.
В чат в приложението „Сигнал“ технологични лидери от Силициевата долина обсъждаха дали да напуснат Калифорния или да се борят срещу данъка. Някои семейни инвестиционни офиси побързаха да наемат политически консултанти. Данъчните служби на щата проверяват щателно телефонни записи, членства в клубове и други документи, за да установят дали заможните данъкоплатци, които твърдят, че са се преместили, действително са напуснали Калифорния.
Брин купи къща от страната на Невада край езерото Тахо. Компанията на съоснователя на „Пейпал“ Питър Тийл откри офис в Маями. Технологичният съветник на Белия дом Дейвид Сакс заяви, че се е преместил в Остин, въпреки че коледната му картичка за 2025 г. включваше художествена илюстрация на трамвай от Сан Франциско и името на имението му в престижния квартал Billionaire‘s Row.
Според документ, подаден миналата седмица до регулаторните органи, Марк Зукърбърг също е обмислял да напусне щата. Бордът на „Мета“ обаче договорил условия за разделяне на акциите, които да помогнат за покриването на евентуалната му данъчна сметка и да го задържат в Калифорния.
Криптомилиардерът Крис Ларсен обаче заяви през март пред участниците в политическо събитие в Маунтин Вю, на което присъстваха журналисти от „Уолстрийт джърнъл“, че напускането на Калифорния би било капитулация, а не проява на смелост.
„Какво стана с онзи израз: „Тези цветове не бягат“?“, попита Ларсен. Той добави, че технологичните елити са се отдръпнали от политиката в Калифорния и са проявили „прекалено голяма слабост“.
Разцепление сред синдикатите
Напрежението между Нюсъм и синдикатите нарасна, въпреки че те до голяма степен го подкрепяха през почти осемте му години на поста.
На събитие на „Ню Йорк таймс“ в началото на декември губернаторът заяви, че няма причина да се изпада в паника заради инициативата, тъй като „огромното мнозинство от работниците и почти всички, които познавам“, са против нея.
Лорена Гонсалес, председател на Калифорнийската федерация на профсъюзите, обединяваща различни синдикални организации и подкрепила впоследствие данъка, се обадила на началника на кабинета на Нюсъм.
„При цялото ми уважение към Гавин, той не говори от името на синдикатите“, заяви тя, цитирайки думите си към него.
Ригън разказа, че преди Коледа Нюсъм го поканил в кабинета си в Сакраменто. Двамата се съгласили, че федералните съкращения в „Медикейд“ могат да струват на Калифорния до 25 милиарда долара годишно.
„Нямам решение, Дейв“, казал му Нюсъм според разказа на синдикалния лидер.
Ригън обаче твърди, че губернаторът поискал от него да оттегли инициативата и че двамата не са се срещали оттогава. По-късно синдикатът на здравните работници предложил данък от 2% вместо първоначалните 5%, но Нюсъм отхвърлил и този вариант.
„Гавин иска да събере пари за президентската си кампания“, заяви Ригън, намеквайки, че губернаторът се стреми да запази подкрепата на заможните си дарители. Представител на Нюсъм не отговори на запитванията за коментар.
През юни, преди събитие на стартъп инкубатора Y Combinator, Нюсъм заявил пред малка група, че планира да мобилизира организации, близки до демократите, срещу данъка, да изолира синдиката на здравните работници и да го притисне да оттегли инициативата. Това разказват хора, присъствали на разговора.
Двете добре финансирани инициативи срещу данъка увеличили разходите на синдиката за събирането на подписи. В Калифорния събирачите на подписи за петиции получават заплащане за всеки подпис, а противниците на данъка предлагали високи ставки, принуждавайки синдиката да ги следва. Това изчерпало средствата му за кампанията. Въпреки това организацията събрала необходимите 875 000 подписа, за да включи предложението в бюлетината за ноември.
Някои от най-сериозните разногласия преди гласуването обаче възникнали между самите синдикати.
Учителските организации възразили, че 90% от приходите от данъка ще бъдат насочени към специален фонд за здравеопазване, вместо към общия бюджет на щата. Няколко големи синдиката изразили и опасения, че инициативата може да застраши отделно предложение за постоянно запазване на данъка върху доходите на хората с високи доходи, предназначен за финансиране на образованието. Тази мярка е подкрепяна от Калифорнийската асоциация на учителите.
Джули Ван Уинкъл, високопоставен представител на синдиката United Teachers Los Angeles, обаче повела организацията към разрив с централната асоциация и миналия месец тя гласувала в подкрепа на данъка. Ван Уинкъл успяла да привлече и подкрепата на Калифорнийската федерация на учителите, по-малка синдикална организация на щатско равнище.
„Не искам учениците ми да останат без здравно осигуряване“, заяви Ван Уинкъл. „Почувствах, че това е моя отговорност.“
Организацията Planned Parenthood Affiliates of California заяви, че данъкът не представлява дългосрочно решение за финансирането. Дъстин Коркоран, главен изпълнителен директор на Калифорнийската медицинска асоциация, представляваща 50 000 лекари, каза, че някои здравни организации обсъждат по-трайни решения на проблема с финансирането на „Медикейд“, включително възможна инициатива за гласуване през 2028 г.
Коркоран определи данъка като „една от най-зле написаните инициативи за гласуване, които някога съм чел“. Той разкритикува еднократния му характер и липсата на достатъчно гаранции за начина, по който ще бъдат изразходвани средствата.
Докато Съветът на строителните работници в Сан Диего подкрепи данъка, щатският строителен синдикат застана на страната на милиардерите. Организацията се опасява, че мярката може да прогони хората с високи доходи, да намали данъчните постъпления и впоследствие да доведе до съкращаване на големи проекти, осигуряващи работа на нейните членове.
В началото на октомври железари и монтажници на тръбопроводи, облечени с дънки и работни обувки, се събраха на митинг срещу данъка при температура от около 38°C. Те носеха плакати с надписи „Защитете работните ни места“.
Роланд Гутиерес от местния синдикат Sprinkler Fitters Local 709 заяви, че се опасява от възможността законодателите да разширят данъка извън кръга на милиардерите. Според него така обикновените работници също могат да се окажат обложени за активите си, включително спестяванията за пенсия.
„Ние сме едно голямо семейство, но невинаги сме на едно мнение“, каза Гутиерес за разцеплението между строителните синдикати и организацията на здравните работници. „Такива неща се случват.“
Съдебни дела и взаимни обвинения
Според федерален съдебен иск, подаден миналия месец, Ригън се опитал да привлече на своя страна Калифорнийската асоциация за първична медицинска помощ, която представлява стотици здравни клиники.
Чрез посредник Ригън предложил да оттегли отделна инициатива, която би определяла как клиниките да разходват бюджетите си, ако асоциацията се откаже от противопоставянето си на данъка върху богатството и използва средствата си за кампанията в подкрепа на неговия синдикат. Това се посочва в иска, подаден от асоциацията и няколко здравни клиники срещу Ригън и организацията му.
„Това е изнудване“, заяви в интервю изпълнителният директор на асоциацията Франсиско Силва. По това време организацията била събрала около 30 милиона долара за кампанията срещу данъка и продължила да се противопоставя на инициативата.
Говорител на синдиката на здравните работници определи обвиненията на асоциацията като „категорично неверни“.
Ригън и синдикатът му са в конфликт и със щатската координационна структура на собствената си организация - SEIU California. В нея членуват 17 синдиката, представляващи над един милион работници, включително 120 000 членове на организацията на Ригън.
Миналата година изпълнителният комитет на SEIU California се съгласил да работи с други синдикати за приемането на подкрепяната от учителските организации мярка за данък върху доходите, предназначен за финансиране на образованието. През август и октомври 2025 г. комитетът гласувал два пъти против търсенето на нови приходи чрез инициатива за гласуване през 2026 г., разказват запознати със случая.
Ригън обаче не се отказал. Последвалите му опити да убеди колегите си да подкрепят данъка върху богатството довели до обвинения в тормоз и заплахи с изнудване. В резултат били проведени две разследвания от външни адвокатски кантори. Докладите, приключени това лято, били прегледани от „Уолстрийт джърнъл“.
В единия от тях тогавашният президент на SEIU California Дейвид Уерта заявил, че Ригън е заплашил да предизвика разследване от Министерството на труда на САЩ за предполагаеми проблеми в управлението на организацията, ако изпълнителният комитет не подкрепи данъка. Ригън заявил пред разследващите, че думите му не са били заплаха. В доклада обаче се посочва, че обвинението на Уерта е било потвърдено.
Кортни Пю, бивш изпълнителен директор на SEIU California, разказала пред разследващите, че по време на спор през 2009 г. Ригън изритал вратата на кабинета ѝ, притиснал я до библиотека и крещял в лицето ѝ. Според докладите неин колега си спомнил, че е чул кавга и риданията на Пю.
На пресконференция Ригън отрече обвинението. Той заяви още, че то започнало да се разпространява след коледно парти през 2025 г. в резиденцията на губернатора, на което присъствали някои синдикални лидери. Ригън не бил поканен и, по думите му, бил доволен от това. Той намекна, че обвинението цели да отклони вниманието от дебата за данъка върху богатството.
Ригън заяви, че политиците и синдикалните лидери, които се противопоставят на мярката, участват във „вътрешни договорки за размяна на услуги“ с губернатора и заможни дарители.
Пю вече работи като политически консултант в кампанията срещу данъка. В изявление тя определи реакцията на Ригън като обидна за хората, на които той е отправял заплахи. Пю заяви, че е участвала в разследването „с надеждата никой друг да не трябва да понася подобно отношение от него“.
Вторият доклад разглеждал жалба от Джес Бартолоу, ръководител на лобисткия екип на SEIU California. Тя разказала на разследващите за конфликт с Ригън през март, свързан с начина, по който изпълнява работата си. Според жалбата спорът приключил, след като той ѝ извикал: „Майната ти“.
Ригън заяви, че Бартолоу го е заговорила и двамата са провели кратък, „честен и откровен разговор“.
Според един от запознатите със случая след жалбата на Бартолоу на Ригън е било забранено да посещава офисите на SEIU California. Той обаче може да участва в заседанията на организацията чрез видеоконферентната платформа Zoom.
Ригън и други ръководители на неговия синдикат подали собствена жалба срещу SEIU California до централното ръководство на международния синдикат SEIU, обвинявайки щатската структура в опит за уронване на репутацията им. Синдикатът на Ригън заяви, че обвиненията срещу него са били събрани и разпространени от адвокат на SEIU California, който има конфликт с него от повече от десетилетие по въпроси, свързани с финансите и управлението.
През юли изпълнителният комитет на SEIU California гласувал с 11 срещу 4 гласа организацията да заеме неутрална позиция по отношение на данъка върху богатството. / БГНЕС
