29 септември - 5 октомври 2021 г.

30

СВЕТОСЛАВ 

ИВАНОВ

 блог

И резултатът е... 0:3

С хладнокръвие и мъжество, толкова прилягащо на во-

енната му униформа, опитният мъж обясняваше спокойно 

в поредната си публична изявa, че разбира съмненията на 

хората.

Той беше представител на онази група мъже в бяла уни-

форма, на които всички в Португалия толкова много се въз-

хищаваха от векове насам. Гордите мореплаватели, наслед-

ниците на Вашку да Гама, наречен „адмирал на моретата на 

Арабия, Персия,

Индия и целият Изток изпитват особено уважение към 

военноморските си сили. Защото се гордеят с историята си 

да са сред първите, които проправят картографски пътища 

между континентите, кулминиращо в колонизирането на 

Бразилия през 1500 година.

Освен християнството те завинаги оставят и езика си в 

тази толкова голяма и важна страна.

Затова португалското правителство постъпи повече от 

умно - през февруари убеди бившият главнокомандващ на 

националния флот да поеме един много рисков пост - коор-

динатор по ваксинацията на населението. Автоматично ви-

цеадмирал Енрике Гоувея и Мелу се превърна в най-извест-

ната личност в страната, който събираше в себе си много 

доверие, но и много критики и съмнения.

Защото хората се съмняват, независимо дали са в Порту-

галия или в България. И колкото повече COVID-19 обърква 

живота ни и се превръща в политика, толкова повече прагът 

на търпимост към символите на властта спада. Едни хора се 

страхуват, други не вярват, трети се съмняват, четвърти от-

ричат и прочее.

Ако не се регулира правилно, подобна криза разединява 

още повече обществата, които имат историческата склон-

ност да се разединяват, и обединява онези, които са свикна-

ли да се обединяват.

Така се случи и в Португалия - с над 80% ваксинирано на-

селение и под 1000 случая на ден, страната вече мисли за 

живота след COVID-19. Как става това? По думите на Енри-

ке Гоувея и Мелу: „Ние, португалците, имаме чувство за общ-

ност, когато сме атакувани, и действаме заедно“. Но тук има 

и нещо друго. Доверието, което обществото има в здравната 

си система. Доверие, което е било градено в продължение 

на много години. Здравеопазването в Португалия е абсолют-

но безплатно за деца и младежи до 18-годишна възраст и за 

хората над 65 години. Те влизат безплатно дори и в частните 

болници. Абсолютно безплатно е и наблюдението и ражда-

нето за всяка жена. Там дори не са чували за избор на екип 

и прочее.

Според ООН, като цяло португалската здравна система е 

12-тата най-добра в света от 190 държави с най-добър баланс 

между финансиране и ефективност. Може би затова средна-

та продължителност на живота е най-високата в Европа - 82 

години. Тоест, в този случай имаме два фактора, които водят 

обществото в една посока - доверие в здравната система и 

доверие в армията и флота като източник на национална 

гордост. Когато тези два фактора действат в комбинация, се 

получава желаният резултат - 2:0 в борбата срещу COVID-19 

с пас на Еузебио и волето на Кристиано Роналдо...

Да пренесем сега този поглед към България. От месеци 

тук дори и разумните аргументи се блъскат в емоциите на 

обществото, потънало в недоверие към властите, здравна-

та система и армията. И така, резултатът категорично е 0:3 

на наш терен в полза на COVID. Класика. Българска класика. 

Три фактора, които, действайки в комбинация, ни обричат на 

разединение по тема, която освен дискусионна е и доста ва-

жна за бъдещето ни. Защото смъртността тук вече е в пъти 

по-голяма от тази в Европа, а с Португалия вече дори не мо-

жем да се сравняваме. Авторитетите бяха политизирани, ня-

кои се самополитизираха, други бяха вкарани в коловозите 

на политическите игри. Но като че ли те всички рухнаха, за-

щото да си авторитет в България не е лесно.

Тук или силно обичаме, или силно мразим, като тези, кои-

то обичаме и мразим често сменят местата си и от обичани 

стават мразени и обратно. Но ключът е в недоверието към 

символите на властта, с което пречупваме и погледът си към 

света, сякаш и световните дела се решават на дребно, като в 

„наше село“.

Това обаче не е така. Хората имат еднакви страхове, но 

различно разбиране и усещане за общност и колективна от-

говорност. Затова и резултатите в мач уж с ясни правила в 

момента са много различни в различните страни. Помисле-

те върху това.