29 септември - 5 октомври 2021 г.

25

BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

1939г. – буквално седмици преди по-
теглянето на корабите към Антаркти-
ка. Това означава, че сложната машина 
трябвало да потегли, без да е минала 
дори един километър тестове в тежки 
условия и без да се е сблъскала с дори 
една снежинка.

Решават да използват 1600-те киломе-

тра от Чикаго до Бостън, където чакат 
корабите, за да направят тестове на по-
ведението на круизъра по обществени 
пътища. И тук проблемите започват да 
излизат наяве. Само след няколко дни 
круизърът закъсва в канавка край пътя, 
защото губи сцепление поради дъжда. 
Екипът не успява да го изкара от калта 
в продължение на три дни, което е дос-
та нелеп инцидент за машина, създаде-
на да преодолее няколко хиляди кило-
метра в най-сложните метеорологични 
и пътни условия на планетата.

Новият проблем - 

скоростта

При първия тест екипът осъзнава и 

друг проблем. Вместо обещаната макси-
мална скорост от близо 50 км/ч, антар-

ктическият круизър се движи с почти 
пешеходно темпо. Причината е, че всеки 
от четирите електромотора в главини-
те има по едва 75 к.с. При обща маса от 
37 тона, това прави жалките 8 к.с./тон за 
всъдеход, който ще трябва да се справя 
с планините на Белия континент. Когато 
най-накрая машината стига в Бостън три 
седмици след потеглянето си от Чикаго 

(междувременно прякорът „пингвина“ 
е заменен с „костенурката“), предизвик-
ва най-голямото задръстване в Щатите – 
близо 70 хил. коли го чакат да се изнесе 
от пътя.

Тези предупредителни сигнали не мо-

гат да спрат вече задвижилия се проект, 
още повече, че пресата и общественост-
та са много развълнувани и сигурни в 
успеха.

И така корабите потеглят от Бостън 

на15 ноември 1939 г. Когато пристига 
в Антарктида през януари 1940-а, бър-
зо става ясно, че разработената през 
лятото в Америка машина няма ника-
къв шанс в бруталните снегове и тем-
ператури по пътя си към Южния полюс. 
Мощността е твърде малка за сериозен 
офроуд, но най-големият проблем са гу-
мите – разработени да поемат неравно-
стите и да са практически неразрушими, 
в същото време те са толкова гладки, че 
са напълно неподходящи за сняг.

Обреченият 

опит

Екипът няма особено голям избор 

от решения на място. Опитват да сло-

жат вериги, освен това сдвояват гу-

мите, като използват резервните, но 

в крайна сметка установяват, че раз-

пределението на масите обрича все-

ки опит за решаване на проблема на 

провал. По емпиричен път достигат 

до заключението, че най-добро сце-

пление круизърът има, когато се дви-

жи на заден ход. Така той успява да 

измине близо 150 км на заден ход, 

като обикаля около базата и в райо-

на. Само че движението на заден ход 

е пълно безумие, ако смяташ да пъ-

туваш до Южния полюс - на стотици 

километри. Освен това на заден ход 

и без това ниската максимална ско-

рост е допълнително ограничена. В 

крайна сметка се предават и парки-

рат круизъра, за да служи единствено 

като стационарна лаборатория.

Той и до днес си седи изоставен в 

Антарктида. Веднъж е изкопан изпод 

седем метра сняг през 1958 г., но от-

тогава никой не е напълно сигурен 

къде е машината и под колко метра 

сняг, тъй като антарктическият лед 

е в постоянно движение. Според ня-

кои машината отдавна е погребана на 

морското дъно, докато други смятат, 

че тя все още може да бъде намерена, 

стига някой да реши, че си струва да я 

търси под тонове сняг.