29 септември - 5 октомври 2021 г.
24
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Т
ова е разказ за една от най-ин-
тересните машини, създава-
ни някога. За съжаление обаче
историята на антарктическия
снежен круизър не завършва с
щастлив край.
Всичко започва в края на 30-те години,
когато САЩ се готвят да изпратят поред-
на мисия в опит да бъде достигнат Юж-
ният полюс, като се мине през непроуче-
ни дотогава територии, пише dizzyriders.
bg.
Преди това полюсът е достигнат само
два пъти – през 1911 от норвежеца Руал
Амундсен и неговия екип, както и от бри-
танеца Робърт Скот в началото на 1912 г.
Скот и хората му загиват
на връщане
от полюса. За разлика от предишните
опити обаче, американците се готвят
да достигнат полюса не пеша, с кучеш-
ки впрягове или на ски, а с гигантски
17-метров камион, в който е разположе-
на топла и уютна научна лаборатория.
Чудовището тежи 37 тона, широко е 6
метра и разполага дори със собствен са-
молет на покрива.
Това е доста по-различен подход от
този на Амундсен и Скот, които разчитат
на кучешки впрягове и си правят лагери
с провизии по пътя. Експедицията е офи-
циално подкрепена от американската
държава и президента Рузвелт, като цел-
та е не само достигане до полюса, но и
изграждането на
две американски
бази в Антарктида
Екипът включва 125 души, които прис-
тигат с два кораба, носещи със себе си
два малки танка, два трактора и три са-
молета. Но да се върнем към епичния
круизър, станал по-късно известен като
„пингвина“.
Създаден от нулата за едва няколко
месеца, той трябва да се справи с темпе-
ратури, падащи под -80 градуса по Цел-
зий, с ветрове, надхвърлящи 250 км/ч, и
с пълната липса на пътища на Белия кон-
тинент.
Арктическият круизър е проектиран
от Илинойския технически институт в
Чикаго. За бруталните условия в Антар-
ктида, където пътища няма, инженерите
го оборудват с гигантски гуми с диаме-
тър 3 метра (120 инча). За местата, къ-
дето дори те не могат да се справят, е
монтирано хидравлично окачване, кое-
то позволява на машината да се плъзга
като шейна, за да прескача зейналите в
леда ями с широчина до 4,5 метра. За да
може да пътува
без необходимост
от презареждане
в продължение на месеци, гигантът е
оборудван с футуристично за време-
то си дизелово-електрическо хибридно
задвижване. Вместо да задвижват круи-
зъра директно, дизеловите мотори само
осигуряват енергия за електромотори
във всяко от колелата. Тази технология е
избрана, за да се избегнат сложни вало-
ве и скоростни кутии, ремонтът на кои-
то би бил много труден при температу-
ри под -60 градуса по Целзий. Средният
разход на гориво е от порядъка на 118
л/100 км, като резервоарите побират
9500 литра нафта, достатъчна за около
8000 км. На борда има и около 3800 ли-
тра керосин за самолета.
Дизеловите двигатели са два 6-цилин-
дрови, редови, атмосферни, с работен
обем 11 литра всеки. Мощността им е
150 к.с. при 1800 об/мин.
Охлаждащата система е така проекти-
рана, че да осигурява топлина в интери-
ора, а при нужда да загрява и пневма-
тичната система на колелата. Всъщност
това е
едно от нещата,
които работят безотказно
и учените на борда съобщават, че в инте-
риора е топло и приятно, дори при екс-
тремни външни температури. На борда
има място за гориво и провизии за цяла
година. Благодарение на самолета на
покрива, ще бъдат възможни аеросним-
ки на района, което допълнително тряб-
ва да улесни научната мисия.
На хартия всичко това звучи страхот-
но, но какво се случва на практика?
Круизърът е готов на 24 октомври
Чудовище, тежащо 37 тона: Опитът
на Чикаго да стигне Южния полюс
БОЯН ДИМИТРОВ
X
Топла лаборатория, спалня и дори
самолет на покрива. Успява ли машината
на учените от Ветровития град?