7 - 13 април 2021 г.

30

се бият, ако трябва, за да жертвоприне-

сат на своето божество на възмездие-

то. Възмездието изобщо срещу полити-

ката в България, която провали живота 

на тези хора и ги запрати в чужбина (не 

е случайно, че поддръжниците на ИТН 

са обсебени от идеята за мажоритарна 

избирателна система - приемат я като 

единствен начин да пресекат изборни-

те машинации на статуквото и да „очис-

тят“ системата).

Тези хора не искат да живеят зад гра-

ница. Те искат да си бъдат у дома. Фео-

далната държава ги смля и изплю и те 

сега се завръщат - по единствения на-

чин, който разпознават като автенти-

чен. С очите си видях, че това, че могат 

да гласуват за Слави Трифонов, ги на-

прави щастливи. Защото им даде за миг 

поне усещането, което всеки гражданин 

иска - усещането за сила. За убеденост, 

че може нещо да промени с гласа си.

И това е тяхно право.

Както беше право на хората, които в 

екстаз гласуваха за царя, а после за Бо-

рисов – пак и пак, и пак. Както е мое 

право да чувствам, че променям нещо, 

че наистина увеличавам шансовете ни 

да се докопаме до работеща държав-

ност, като гласувам за „Демократична 

България“. И за хора като мен съм чу-

вала да казват, че имаме култ към ли-

чността, та няма лесно за никого в на-

шия мътен гьол.

В края на краищата, каквото посееш, 

това ще пожънеш. Затова би било до-

бре да почнем да сеем нещо в тези урни 

- вчера беше само началото на дългото 

разораване на една отдавна занемаре-

на нива.

Нивата на политическия живот у нас. 

Защото Слави Трифонов може и да спе-

чели този път, понеже не е политик, но 

този бонус е еднократен. Оттук нататък 

той е политик, колкото е и Христо Ива-

нов. Ще видим дали си дава сметка за 

това.

Инак, българите ще гласуват с отча-

яна страст за всеки следващ отмъсти-

тел, докато държавата продължава да 

е техен враг и на битово, и на морално 

ниво. (Борисов изгря със същата аура - 

на каратист, тръшкащ лошите мафиоти. 

Шоуто на Слави помогна много за из-

граждането на този негов имидж.)

Кой има акъла, опита и образование-

то да поправи счупената държава е въ-

прос, на който отговаряме различно, за-

щото разпознаваме себе си в различни 

кандидати. В битката на разпознавания, 

която представляват изборите у нас (и, 

да, тук включвам нас в пустата чужбина, 

колкото и да ви докривее), победители-

те днес са ясни.

И не, не е само Слави Трифонов.

Гледайте си резултатите, не ги изопа-

чавайте, за да уйдисате на предразсъ-

дъците и страховете си, препасвайте 

коланите за вдигане на тежко и давай-

те да къртим, чистим и извозваме. Ще е 

голям зор, но това, по дяволите, е поло-

жението.

МАРИЯ 

СПИРОВА

Божеството 

на възмездието

 блог

Понеже адреналинът ми не спада в 

прилични темпове и не мога да заспя, 

макар че след 30 часа на крак може би 

това би било най-мъдро, реших да ви 

споделя кратки впечатления от избор-

ната вакханалия, която преживяхме.

Да, ИТН помете вота в чужбина, хеле 

пък във Великобритания. Ако има изне-

надани, не мога да им помогна. Да се ог-

ледат, където са, и ще видят, че не са на 

екзотичен остров, залят от цунамито на 

„простолюдието“ и „чалгарите“ зад гра-

ница. Слави Трифонов е идол навсякъ-

де - според ЦИК в момента партията му 

е втора сила изобщо на изборите. Изоб-

що. На изборите. Та, успокойте топката 

с българите в чужбина, да не си меша-

ме шапките.

За тези от нас, които наблюдаваха ди-

намиката на изборната активност във 

Великобритания с години, стана ясно, 

че Слави Трифонов ще успее отвъд най-

смелите си предвиждания в политиката 

- неговият референдум изкара пред ур-

ните на Острова хора, които по принцип 

не гласуват. Сега стана същото, в увели-

чен обем. А каквото става в диаспората 

във Великобритания, това става и вътре 

в България - пъпната връв е здрава.

Ако се чудите защо така стана, може-

те да мислите за носталгичен патриоти-

зъм или за нуждата на емигрантите да 

се завърнат в безгрижното си минало 

в Родината. Но можете и да мислите за 

нещо друго - че в България политиката 

е мъртва.

Няма и как да не е. Когато от десет-

ки години политика в България правят 

БСП, ДПС и ГЕРБ, то понятието се из-

празва от всякакво принципно, морал-

но или дори утилитарно за мнозинство-

то съдържание. Гражданите се оттеглят 

от общественото пространство в идео-

логии, които обещават спасение от ця-

лата тази разкапана, трупна гнилоч.

Идеологии на очистването и възмез-

дието. Месиански култове.

Електорално богомилство, ако щете.

И за да си стоя в паничката, няма да 

спекулирам как и защо хората в Бълга-

рия гласуваха за ИТН. Но мога да кажа, 

че на опашката в Оксфорд и по сцени-

те, които видях от Лондон, ние не виж-

дахме хора, които гласуват от казио-

нен интерес към политиката. Виждахме 

хора, готови да чакат по пет часа и да