Page 46

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

BG LINKED

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

13 - 19 ноември 2019

Джоуи Ариди - най-щастливият

затворник, осъден на смърт

аричат го най-щастливия за-

творник със смъртна присъ-

да в САЩ, но всъщност исто-

рията му е тъжна и пълна с

несправедливости.

Джоуи Ариди е роден през 1915 годи-

на в Пуебло, Колорадо, и още в първите

години на живота си показва, че ще е раз-

личен. Престоят му в училище е изпъл-

нен с върховни трудности, а учебният

материал просто не стига до него. Когато

вече е тийнейджър, родителите му го из-

пращат в болница за душевно болни, къ-

дето заживява заедно с останалите паци-

енти. IQ-то му е само 46.

Джоуи често не разбирал защо остана-

лите младежи го малтретират всеки ден и

в даден момент решил да се присъедини

към малка група, която поне го защитава.

А един ден тази група просто избягала

от дома. Заедно с тях и Джоуи. Той се ка-

чил на влака, за да попътува с тях, надя-

вайки се да стигне до дома си в Пуебло,

Колорадо. Младежът просто искал да се

върне обратно вкъщи, но дори не подо-

зирал, че прави

най-голямата грешка

в живота си

Същата седмица в градчето е извър-

шено жестоко убийство над 15-годишно

момиче в собствения й дом. Тя е напад-

ната от неизвестен извършител, който

след изнасилването решава да я убие за-

едно с нейната 12-годишна сестра Барба-

ра. По-малкото момиче все пак оцелява,

а целият град е настръхнал в издирване-

то на убиеца.

Джо дори не подозирал в какви про-

блеми го чакат. Компанията му от луд-

ницата го изоставила и решила да пъту-

ва още, докато той трябвало да се скрие

другаде от възпитателите в дома, от кой-

то избягал. Успял да се скрие за известно

време в Шейн, Уайоминг. Полицията оба-

че го открива и задържа. Шериф Карол

води разпита и вярва, че непознатият е

виновен за извършеното убийство. След

няколко часа в разпити Джо признава, че

е извършил убийството. Едно позвъня-

ване до родния му град изненадва мно-

го местния шериф Артър Гати, който вече

има заподозрян за убийството. Според

него убиецът е Франк Дрейн, който ос-

вен всичко е бил уволнен от бащата на

жертвата. В неговите джобове са открити

вещи от дома, както и още редица други

уличаващи вината доказателства. Вместо

да задържат Франк, властите предпочи-

тат да обърнат внимание на Джоуи, който

освен всичко си признал, че е

извършил убийствата

и на хора

които са все още живи. 4-ма психиатри се

занимават с мъжа и доказват, че неговото

ментално състояние е като на 6-годиш-

но дете. Франк отначало заявява, че не е

виждал подсъдимия, но след това преце-

нява, че е по-добре да набеди него и да

се измъкне от убийството.

Малката Барбара дори разпознала

Франк, но никога нямала правото да раз-

познава Джо. Освен това психолозите

гарантирали, че този човек не може да

прави разлика между добро и лошо, сле-

дователно няма шанс да извърши тако-

ва престъпление, и освен това дори не

знае какво точно представлява сексуал-

ният акт.

Все пак, мнозина настоявали, че имен-

но той е виновен. Защо?

Шериф Карол получил 1000 долара за

залавянето, освен това разказал показа-

нията му, защото никой дори не си на-

правил труда да ги пише. Д-р Бенджамин

Джеферсън заявява, че това е повече от

лудост, особено след като е ясно на всич-

ки, че той би признал всичко, включител-

но и кражба на цигари, макар и никога

да не е извършвал подобно престъпле-

ние. По време на разпитите става ясно,

че той не познава семейството на жерт-

вата, не знае кой е настоящият президент

на САЩ (Франк Рузвелт) и още много дру-

ги. Въпреки това показанията на шерифа

и 1000-та долара в джоба му го мотиви-

рат да обвини лудия и да му издейства

смъртна присъда.

Изпратен в затвора, Джо поне се за-

бавлява с влакчета, които комендантът

му дава. Мнозина в кухнята забелязват с

какво старание полира лъжиците, за да

може да прави смешни физионoмии в от-

ражението им. Пазачите дори го нарича-

ли „най-щастливия затворник със смърт-

на присъда”. Един ден журналистите го

попитали дали иска да се върне обратно

в лудницата и той отказал, защото там

всички били лоши с него и го биели. През

1937 година адвокатите продължавали

да обжалват смъртната му присъда и в

цели 9 случая успели да избегнат куршу-

ма, докато не се стигнало до фаталния 10-

и. Комендантът често повтарял, че това е

невъзможно, неговият затворник дори

не подозирал, че ще умре. Престоят му

бил изключително мирен и спокоен, Джо

просто играел

с влакчетата си

тихо в ъгъла и не пречел на никого.

Последната вечеря е била елементар-

на - сладолед. По време на последното

причастие попът предложил да задържи

малко играчките на затворника, а в замя-

на му обещал, че ще получи арфа, с която

може да свири колкото поиска. По пътя

към газовата камера Джо казва: „Вече ис-

кам да свиря на арфата, която падрето ми

обеща, че ще получа.”.

Екзекуцията е изпълнена през 1939 го-

дина, Джо умира на 23 години, а комен-

дант Бест плаче по време на изпълне-

нието. През 1995-а се появява и книгата,

която разказва за тази абсурдна неспра-

ведливост. Написана е от Робърт Пър-

ск, който заявява, че никога през целия

си живот не е виждал толкова жесто-

ка грешка в правораздаването, колкото

тази.

Едва през 2011 г., 72 години след смър-

тта на Джо, губернатор Бил Ритър помил-

ва посмъртно Джо Ариди. „Помилване-

то на г-н Ариди няма да го върне или да

поправи тази невероятна трагедия в ис-

торията на Колорадо. В интерес на пра-

восъдието и чистата етичност, трябва да

направим всичко възможно, за да възста-

новим доброто му име.”

Историята му е смятана за една от най-жестоките

грешки на правораздаването в САЩ