13 - 19 ноември 2019

30

МИХАИЛ 

ВЕШИМ

Когато 

се наливаха 

основите

 блог

Трийсет години от 10 ноември 1989… Самия ден го помня 

много добре – от сутринта зачакахме… Знаехме, че нещо ще се 

случи. И то се случи – в 6 вечерта радиото съобщи, че на пленум 

Тодор Живков е подал оставка и тя е била приета.

Същата вечер имахме уговорена среща в Клуба на журнали-

стите с колеги от моя курс от Факултета по журналистика – по 

случай годишнина от завършването. В клуба на ул. „Граф Игна-

тиев“ на видно място имаше голяма снимка на Тодор Живков с 

големина на фототапет – той говори пред репортери, а към него 

са насочени микрофони… Когато някой от посетителите прека-

леше с виното и с градуса на изказванията, мълчаливо му посоч-

ваха микрофоните от тапета и бунтовното слово стихваше – хо-

рата имаха страх от „слушалки“. От онова време е и шеговитият 

стих на Радой Ралин: „Под всеки балкон - микрофон“. Микрофони 

в клуба имаше не само на снимката, твърдяха, че там и стените, 

и масите, даже и столовете имат „уши“… За келнерите също се 

говореше, че са ходещи и сервиращи „микрофони“ – изпълняват 

поръчките с изострен слух.

Тогава, в самата ноемврийска вечер на 10-и, си спомням, че 

когато сервитьорът дойде, му поръчах на висок глас: „Порция 

кюфтета, каничка лопушанско и да падне тапетът от стената – 

както днес падна от власт!“. Сервитьорът се направи, че не ме 

чува, и бързо изчезна, а пък приятелите на масата се спогледаха 

и предупредиха с пръст на устните: „Шшт! Забрави ли,че и стени-

те тук слухтят?“…

Снимката тапет на Тодор Живков с репортери и микрофони 

вися в клуба на журналистите няколко месеца след 10 ноември, 

докато някой от ръководството събра кураж да я свали.

Една снимка бе трудно да се свали тогава, а какво остава за 

цял главен редактор. Начело на „Стършел“ през 1989 г. бе поетът 

Орлин Орлинов, небезизвестният автор на „Ода за СССР“. Днес 

никой не я помни, но по онова време учениците наизустяваха 

цитати за „русия Ванка, който ще влезе в танка“, и за Андрюша, 

който „ще яхне катюша“ – солдати от „Ода“-та, готови да смачкат 

империализма. Едно шеговито двустишие от неизвестен автор 

описваше О. Орлинов напълно и изцяло: „Полковник, гражда-

нин, поет – с инициали на клозет“… Поетът с нулеви инициали 

не беше фейлетонист или сатирик, начело на „Стършел“ бе спус-

нат от ЦК – самият бе член на ЦК. А на пленума от 10 ноември 

единствено той не бе разбрал, че ще свалят Тодор Живков, и 

малко преди оставката бе дръпнал похвално слово за Генерал-

ния… Присъстващите в залата се подсмихвали и си намигали, 

докато го слушат: „Тоя не знае ли какво следва по следващата 

точка от дневния ред…“.

Още в първите дни след 10-и ние, по-младите „стършели“, на-

мекнахме на главния си редактор, че е редно да последва остав-

ката на своя любим другар Т. Ж. А той ни намекна, че е по-лес-

но нас да уволни, отколкото той да напусне: „Мен партията ме е 

сложила тук, само тя може да ме махне!“… Но не смееше да ни 

уволни – нали ще ни направи герои, мъченици на демокрацията, 

вместо това ни поучаваше по живковски: „Момчета, бурята бър-

зо ще отмине и ще си продължим постарому“. Ама бурята навън 

не отминаваше, а бушуваше по-силно – всеки ден митинги, шест-

вия, демонстрации. Бурно стана и в редакцията, вече не говорех-

ме с намеци, а в прав текст: „Абе ти няма ли да си ходиш!“. Вместо 

да си тръгне с достойнство, поетът О.О. се скри, взе си отпуск и 

мина в нелегалност. (След 10 ноември партийците се изпокриха, 

както преди 9 септември 1944-а.) Тогава в карето на вестника на-

писахме: главен редактор Орлин Орлинов (в отпуск)…

О.О. няколко месеца се кри и отлагаше оставката си, чакаше 

събитията да утихнат. Капитулира чак когато и в ЦК се отказа-

ха от него. Тръгна си безславно от редакцията, изпратен с дю-

дюкания.

Така мъчително ставаха нещата – зор бе да свалиш една сним-

ка от стената или един главен редактор, на когото не му е там 

мястото… А колко трудно бе да махнеш петолъчката от Партий-

ния дом, да извадиш Мумията от Мавзолея или досиетата от ар-

хива на ДС…

Трудно се наливаха основите, демократичните. За сметка на 

киселините, стомашни.