СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

13 - 19 ноември 2019

18 - 19

да пускаме монети на няколко секунди, 

за да не прекъсне, но успях да се чуя с 

майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че май-

ка му ще може да дойде от Америка да 

го вземе. Минават няколко дни и

престоят на отбора в 

Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя 

през сълзи му съобщава, че не може да 

дойде, защото още не е станала граж-

данка, но е говорила с американско-

то посолство в Белгия. Помолила ги да 

дойдат те да го вземат. Оттам й казали, 

че не може така. Трябвало Димитър да 

отиде при тях. Димитър обаче се стра-

хувал, че съотборниците му и треньо-

рите му ще му попречат да избяга. Спо-

ред него те са разбрали, че той има 

такива мисли в главата, макар и да не го 

е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. 

Димитър нямал план какво ще прави. 

Целият отбор отива на гарата в Брюк-

сел. Трябвало да чакат няколко часа 

до идването на влака. Треньорите им 

ги пуснали да пазаруват из магазините. 

Дали им и паспортите. Димитър също 

отишъл да разглежда магазините. Отна-

чало той се придържал към групата на 

няколко свои съотборници. В един мо-

мент другите момчета се улисали и Ди-

митър решил, че моментът е сега или 

никога. Откъснал се от групата и се от-

правил на бегом към гарата. Пресрещ-

нали го две други момчета от тима. „Ей, 

ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Ис-

кам с вас да обикалям“, казва Димитър и 

тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза 

и излиза по магазините, макар че изоб-

що не му било до това. Страхувал се да 

се изплъзне и на тези момчета, и то вед-

нага. Успял обаче пак

да намери удобен момент 

и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема 

багажа. Оглежда се непрекъснато ня-

кой да не го види или преследва. Успява 

да се качи на такси и казва на шофьора 

„Еmbassy America“ или нещо подобно. 

За негово щастие човекът потеглил и го 

откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е 

събота и че посолството няма да рабо-

ти. Пристигнал пред него, но сградата 

била тъмна. Била оградена и от желяз-

на ограда и охранявана от двама войни-

ка с автоматични карабинери. Димитър 

понечил да отиде до входа, за да звън-

не на звънеца. Пресрещнали го охрани-

телите. Димитър обяснява, доколкото 

може, за какво е дошъл. За негова из-

ненада, в сградата светва крушка и след 

малко от нея излиза един войник. Сега 

вече знам, че това беше морски пехоти-

нец“, казва Димитър. Войникът го пуска 

вътре. Димитър казва думите, които е 

нужно, за да получи помощ и убежище. 

„Сълзите ми потекоха от щастие и об-

лекчение, че сега ще мога да бъда сво-

боден човек“, споделя Димитър. От по-

солството му обясняват, че майка му ги 

е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Ди-

митър си е мислил, че ще му дадат на-

право паспорт. Казват му, че трябва 

първо да вземе паспорт от Белгия. Пра-

щат го да спи в хостел за събота и неде-

ля. Дават му адреса на листче и му каз-

ват, че ще го оставят максимално близо 

до хостела, но оттам трябва да отиде 

сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получа-

ва легло в стая с 20 души. През деня по 

принцип трябвало да напусне според 

правилата на хостела, но той не смеел 

изобщо да излезе от фоайето и чакал 

до вечерта в неделя, когато отново му 

дали легло. Дори не ял нищо и бил мно-

го гладен.

В понеделник служителка на амери-

канското посолство идва при Дими-

тър в хостела

и го води в 

бежански лагер 

в Брюксел

Там го проверяват, дават му 

документи и го настаняват в 

сграда, която е била казарма. 

Заедно с 10 души. „Пак помислиха за 

мен, сложиха ме заедно с момчета от 

Косово, с които да мога да си говоря. 

Имахме право да излизаме от лагера 

през деня и аз опитвах да си намеря ра-

бота по ресторантите, но без успех. Хо-

дих и до американското посолство от 

време на време да проверявам. Оттам 

щяха да ми дадат направо зелена кар-

та, не само виза, и аз чаках“, обяснява 

българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че 

ще трябва да чака още, защото амери-

канците са дали много документи на 

хора от Китай заради кръвопролити-

ята на площад „Тянанмън“. Помагат му 

обаче да отиде в Антверпен и да рабо-

ти в пекарна като общ работник. Оста-

ва там до септември. Спестява пари и 

си купува самолетен билет. „Беше емо-

ционално събиране в Америка. Бяхме 

щастливи”. 

Първото, което Димитър прави, е да 

се запише в двугодишен колеж. После 

учи в Калифорнийския университет в 

Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, 

където и специализира в една от най-

престижните болници. 

Връща се в Сан Диего през 2005 г. и 

става част от екипа на болница „Sharp 

Grossmont“. През 2014-та се отделя със 

собствена практика, а след това прави 

и своята клиника. Казва, че е удоволст-

вие да работи и на двете места. Той е 

трето поколение доктор. Дядо му по 

бащина линия и баща му също са лека-

ри. Свободното си време прекарва със 

съпругата си и двете си деца. Продъл-

жава да играе хокей като хоби.

И не се чувства предател на Родина-

та, на България, а просто искал да бъде 

свободен човек. 

Д-р Щерев с екипа в клиниката си по сърдечна хирургия

Д-р Щерев 

(трети 

отпред, 

отляво 

надясно) със 

сегашния си 

хокеен отбор

Д-р Щерев по време 

на ваканция със 

семейството си