СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

13 - 19 ноември 2019

10 - 11

ган, той отговаря, че неговият терминал 

е просто един от многото. Във Варна на-

истина има различни проекти, на които 

се търси финансиране (бел. ред. - прис-

танището на Тодор Батков например) 

или са в ход, но те не се спрягат като пе-

челещи от държавното драгиране.

Един ще ги товари

Съмненията не са безпочвени. Докато 

големите държавни планове за приста-

нище Варна от години стоят на трупчета, 

а редица частни проекти се спъват в бю-

рокрация, проектът на Ахмед Доган при 

ТЕЦ „Варна“ се разви светкавично.

След като в началото на август 2018 г. 

бившият транспортен министър и шеф 

на пристанище Варна Данаил Папазов 

прехвърли на Доган централата (30% 

дял в дружеството запазиха децата на 

Папазов, а той стана изпълнителен ди-

ректор), държавните институции бързо 

се активизираха. Планът за управление 

на отпадъците от новото пристанище е 

одобрен на 31 август 2018 г. Под доку-

мента без забележки са се подписали 

директорите на Изпълнителната аген-

ция „Морска администрация“ Живко 

Петров и Ангел Забуртов от „Приста-

нищна инфраструктура”. През януари 

2019 г. пък министрите на транспорта 

и на регионалното развитие Росен Же-

лязков и Петя Аврамова са издали съв-

местна заповед, с която са разрешили 

изработването на генерален план на 

пристанището чрез обединяване на ня-

колко нови имота около него. Партньор 

на Доган в експлоатацията на новия 

порт ще бъде държавата в лицето на 

„Пристанищна инфраструктура“, което 

е собственик на кейовата стена, но до-

броволно е разрешила на ТЕЦ „Варна“ 

да я ползва.

Инвестиционно предложение за но-

вото пристанище на Доган включва 

удължаване на кея, обособяване на 

нови корабни места и увеличаване на 

дълбочината до 12.50 м. Идеята е прис-

танището да обработва генерални това-

ри, контейнери, течни товари и насипни 

товари (зърно). Прогнозният товаропо-

ток се очаква да достигне до 8 млн. тона 

на година. За сравнение, сега „Прис-

танище Варна“ обработва по около 10 

млн. тона товари, от което приходите 

му са над 70 млн. лева. Данаил Папазов 

обяви, че след изграждането на новата 

контейнерна инфраструктура приста-

нището ще обработва около 200 хил. т 

контейнери годишно, или колкото е ка-

пацитетът на всички български приста-

нища в момента.

Плановете на Доган за бъдещия 

порт включват изграждането на път-

на връзка от републикански път Варна 

– Белослав – Девня до северозапад-

ния портал на пристанището. За целта е 

предвиден и мост – надлез над жп ли-

нията Варна – София. Общинският съвет 

в Белослав вече е дал предварително 

писмено съгласие за утвърждаване на 

трасе за проектиране на обекта. Пред-

вижда се и създаване на жп връзка, по 

която да се транспортират контейнери 

по направленията София и Русе.

Държавата на дъното

Междувременно държавните терми-

нали все повече губят смисъла на свое-

то съществуване. На пристанище „Варна 

Изток“ основно се използват две кораб-

ни места за разтоварването на зърно, 

като карго функцията все повече ще на-

малява и скоро и обработката на зърне-

ните товари „ще влезе в езерото“, казаха 

от „Пристанищна инфраструктура“.

Другият държавен терминал - „Варна 

Запад“, намиращ се в дъното на езеро-

то, от първоначално замислен за 100 

корабни места се е развил само до 17 

(17-то място е за разтоварване на кон-

тейнери). Основният товарооборот там 

се прави от заводите „Агрополихим“, 

„Солвей Соди“ и „Девня цимент”. А това-

рите със сярна киселина на „Аурубис“ 

вече се изместиха на пристанището на 

Домусчиев в Бургас.

Недостатъчното газене пък не позво-

лява на товародатели като „Агрополи-

хим“ например да използват по-големи 

кораби - 50-60 хил. тонни, като в момен-

та са възможни 30 хил. тонни. Разгово-

рите по темата с недостатъчната дъл-

бочина в акваторията на пристанище 

Варна са от години, но са безрезултатни.

2 метра надолу

Основните опасения сега са откъде 

ще започне да се драгира, т.е. от „Варна 

Запад“ през Белославското езеро и Ка-

нал 2 към морето, или първи в списъка 

ще е водният път до терминала на До-

ган. И ще стигнат ли средствата. В края 

на септември министърът на транспор-

та Росен Желязков заяви в интервю за 

вестник „Черно море“, че за удълбоча-

ването на акваторията на варненското 

пристанище са нужни 400 млн. лв.

Разстоянието от пристанище „Варна 

Изток“ до „Варна Запад“ е около 26 км. 

Обичайната ширина на фарватера е 150 

метра, а дълбаенето ще е средно 2 ме-

тра надолу. Това прави 7 800 000 куб. 

метра. Предишна поръчка на „Приста-

нищна инфраструктура“ показва сред-

на цена от 23 лв. на кубик, което съвпа-

да грубо с оценки на бранша, че цената 

за подобна услуга е между 10 и 12 евро. 

При цена от 23 лв. това прави 180 млн. 

лв.

Цената за удълбочаването обаче за-

виси в голяма степен от това къде ще 

бъде разрешено да се изхвърлят зем-

ните маси, които са изкопани от дъното. 

Двете проучвани възможности са или 

те да отидат в някой от старите утайни-

ци около Девня, или на 12 мили навътре 

в морето (22 км). Друга финансова не-

яснота създават и скали, намиращи се 

след пристанището на Доган, чието раз-

рушаване може значително да оскъпи 

проекта.

Отвъд парите обаче остава въпро-

сът каква е истинската аргументация на 

държавата за проекта и иска ли да даде 

равнопоставеност на всички, или ще 

облагодетелства някой определен. По 

думите на Забуртов до няколко месеца 

може да има проект, като все още не е 

дефинирано откъде ще започне драги-

рането. Тоест, всичко остава възможно, 

като до момента държавата е демон-

стрирала последователност в две ос-

новни направления - затлачена полити-

ка по отношение на държавните активи 

и разчистване на всякакви подводни 

камъни за избраници.

Каналът между Варненското и Белославското езера