Учени успяха да възстановят генома на вълнест носорог, използвайки ДНК, извлечена от неразградено месо, намерено в стомаха на вълче от вида сив вълк, живяло преди около 14 400 години в североизточен Сибир, съобщава Ройтерс, цитирайки изследване, публикувано в научното списание Genome Biology and Evolution.
Вълчето, на възраст едва няколко седмици, е изяло месо от вълнест носорог малко преди да загине в суровите условия в края на последната ледникова епоха. Останките му бяха открити в пермафрост (постоянно замръзнала почва) в близост до село Тумат, Якутия, Русия.
За първи път изследователи успяха да извлекат ДНК и да възстановят генома на изчезнал вид от стомашно съдържимо, а не от кости или зъби. Получените данни предоставят нова информация за съдбата на вълнестия носорог – едър тревопасен бозайник, приспособен към студен климат, който някога е бил широко разпространен в Северна Европа и Азия. Учени сравниха генома на този екземпляр с геномите на два други вълнести носорога от същия вид, живели преди около 18 000 и 49 000 години, за да проследят генетичните промени във времето. Анализът показва, че видът е останал генетично стабилен до края на ледниковата епоха, преди да претърпи рязък спад в числеността си.
Вероятната причина за изчезването му е климатичното затопляне, което довело до изчезването на степно-тундровата среда, характерна за студения климат и необходима за оцеляването на вида.
Възстановеният геном не показва признаци на близкородствено кръстосване, което обикновено се наблюдава при дълготрайно намаляващи популации. Други изследвания сочат, че вълнестият носорог изчезва преди около 14 000 години – само няколкостотин години след съществуването на изследвания индивид.
"С това изследване показваме, че е възможно да се възстанови висококачествен геном от лошо съхранен биологичен материал, датиращ от ключов период в еволюционната история на даден вид", заяви за Ройтерс еволюционният генетик Солвейг Гудьонсдотир, научен ръководител на проучването.
Според съавтора Лове Дален от Центъра по палеогенетика към Стокхолмския университет и Шведския природонаучен музей, липсата на промени в генетичното разнообразие показва, че видът е изчезнал сравнително бързо.
Вълнестият носорог (Coelodonta antiquitatis) се появява според фосилните находки преди около 600 000 години. Той е сред многото едри бозайници, изчезнали в края на последната ледникова епоха, заедно с вълнестите мамути, саблезъбите котки, мастодонтите и гигантските наземни ленивци. Видът е достигал височина до около два метра, имал е гъста и дълга козина, два рога, голяма гърбица, масивно телосложение и сравнително къси крака. Основната му храна са били треви и ниска растителност, характерни за студени и сухи условия. Вълнестият носорог е бил значително по-едър от най-близкия си съвременен роднина – суматранския носорог.
Изследователите отбелязват, че хората са присъствали в региона около 15 000 години преди изчезването на вида, без това да доведе до спад в популацията му. Това прави климатичното затопляне по-вероятна причина за изчезването, въпреки че човешкият лов не може да се изключи като ограничен фактор.
Естествено мумифицираните останки на две женски вълчета от вида сив вълк, на възраст между седем и девет седмици, бяха открити през 2010-те години край Тумат в изключително добро състояние. Анализът на стомашното им съдържимо показва, че те все още се хранят с майчино мляко, което предполага, че месото от носорог вероятно е било донесено от майката или други членове на глутницата.
