В момента България използва за питейни и промишлени нужди основно вода, образувана от валежи и изпарения, 75 процента от водните ѝ ресурси се падат на транзитната река Дунав и не могат да бъдат използвани и, макар за момента да няма опасност от воден дефицит, страната ни трябва да предприеме мерки за намаляване на потреблението на вода чрез затворени цикли на използване на вода в предприятията, ефективно напояване и водоснабдяване на жилищните сгради чрез системи за улавяне на дъжда.
Това са изводите от анализ на проучване на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов за състоянието на българските водни ресурси, представено пред журналисти във вторник. Това стана в рамките на събитие “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”, организирано от научнопопулярната платформа Климатека,
Като проблем те очертаха огромните загуби на вода при преноса ѝ - около 55-60% изтича от водопроводите, а на места загубите стигат и 70 процента. Нередовното почистване на речните корита и изсечените гори също създават проблеми.
Какви води имаме?
Площта на водните обекти в България е 201 040 ха, или 1.81% от територията на страната. България разполага със значително количество пресноводни ресурси – 99.7 млрд. м3 годишно, но тази стойност е донякъде заблуждаваща, тъй като 75% от тези ресурси се дават от р. Дунав, а дунавските води първо имат транзитен характер, и второ не са пълноценен ресурс, понеже трудно могат да се използват за питейни цели. Съответно България разчита почти изцяло на оставащите 25% пресноводни ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение, сочи анализът.
Какво влияе на ресурсите?
Естествените резервоари на прясна вода, като реките, езерата и площите, покрити с лед и сняг (криосфера), както и почвата запасяват големи количества вода и могат да намалят ефекта от неравномерните валежи. За съжаление, използваемата вода в реките и езерата намалява поради климатичните промени и замърсяването. От друга страна, обемът на криосферата бързо намалява поради по-малката снежна покривка и интензивното топене на планинските ледници.
Особености на повърхнината в страната са, че у нас главният вододел минава през средата на страната, а българските реки са къси. Освен това долните течения на реките от Беломорския басейн са извън България, а страната ни е длъжна да гарантира на съседите вода в презграничните реки. И последно спрямо България Черно море се намира в срещуположна посока на преобладаващите ветрове, съответно няма съществено значение за валежите.
Достатъчно вода има в Южна и Западна България, риск от воден дефицит има в Югоизточна, Източна и Северна България.
Специалната роля на горите във водния цикъл
Д-р Валентин Симеонов разказва, че горите увеличават количеството на водни пари чрез евапотранспирация – процес, при който водата преминава от течно в газообразно състояние и преминава в атмосферата. Горите спомагат образуването на облаци и валежи чрез отделяне на био-аерозо, но освен това те преразпределят дъждовния поток и спомагат за увеличаване на запасите от подпочвена вода и улавят водата от мъгли и ниски облаци.
Глобалното затопляне
Един градус повишение на средните температури на въздуха означава 7% повече водна пара в атмосферата. При увеличение на изпарението, затоплянето зарежда атмосферата с повече енергия. Тази енергия се отделя в атмосферата при кондензацията на водната пара и става двигател на всички атмосферни процеси. Именно тези процеси имат влиянието върху засилването на екстремните климатични явления, като нараства и интензивността на валежите, гръмотевичните бури и ветровете, вследствие на затоплянето. Много по-голяма част от годишните валежи сега падат като екстремни, вместо да се разпределят по-равномерно през годината. Това увеличава риска и от внезапни наводнения. Сезонните модели на валежите стават все по-непостоянни, което засяга селското стопанство, продоволствената сигурност и поминъка на милиони хора.
Освен това високата температура на водата в Средиземно и Черно море през втората половина на лятото, съчетана със започващото намаляване на температурите над сушата, води до активно образуване на циклони, които дестабилизират времето и са съпроводени с проливни дъждове, наводнения и бурно вълнение, отбелязват още авторите на анализа.
Глобалното затопляне ускорява кръговрата на водата. Освен това то увеличава количеството на валежите и променя разпределението им по сезони и по интензивност. А пък по-голямото количество водни пари е причината за повече и по-интензивни валежи с тенденция за увеличаване дела на екстремните валежи. Друг фактор за увеличаване броя на екстремните валежи и наводненията е наличието на по-ниските концентрации на аерозоли (фини частици), които помагат за образуване на облаци, а намалението им е свързано с деиндустриализацията и намаленото замърсяване нa въздуха.
Спад на запасите заради климатичните промени
По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, в резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места.
Всичко това може да доведе до редица икономически и социални последствия, смятат учените.
Част от тях са недостиг на питейна вода за битови нужди, недостиг на вода за селското стопанство и намалена продукция и загуби, недостиг на вода за индустриални нужди и загуби в туристическата индустрия. Друг аспект е рискът от намалено количество на охлаждаща вода, което може да доведе до рискове за енергийната сигурност, като намаляване на производството на електроенергия от хидроелектрическите централи и опасност от спиране работата на ядрените централи. И не на последно място може да доведе до здравни рискове за населението, като например повишен риск от епидемии.
Ръст на потреблението на вода
У нас човек използва около сто литра вода дневно, като от 99 л средно през 2018 г. е повишил консумацията на 103 л през 2022 г. За момента няма стрес върху възобновяеми пресни водни ресурси, но в същото време 1.1 процента от населението е било на воден режим през 2018 г. като най-засегнати са били в област Габрово – 28.2%, в Търговище – 13.1%, и в Сливен – 7.8 процента от населението.
Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, занапред може да се наблюдава недостиг на вода в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори, смятат изследователите.
По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, вследствие на климатичните промени, прогнозите са водните ресурси да намаляват във времето и да бъдат все по-неравномерно разпределени по сезони и години, което може да доведе до риск от възникване на водни дефицити в някои части на страната.
