Великден или Възкресение Христово е един от най-светлите и почитани в световен план религиозни празници. Събирането около великденската трапеза на роднини, близки и приятели е сред най-обичаните празнични моменти за всяко семейство. За съжаление в днешното време под заплахата да се заразим със смъртоносния коронавирус, трябва да си останем вкъщи с хората, с които живеем, но въпреки това да се постараем да отбележим този светъл празник. Козунакът и боядисаните яйца задължително присъстват на трапезата, защото червените яйца символизират кръвта на Исус, а козунакът – неговото тяло. И тази година Великден в САЩ и в България ще се празнува по различно време, но вярата във Възкресението ще е еднакво силна и отдвете страни на Океана. В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството.

Първото се оцветява винаги в червено

от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота. Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено

символ на кръвта на Христос

Оттогава навлязъл обичаят на Великден хората да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. През 1678 г. за първи път се споменава Великденският заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Обаче

присъствието на заека не е случайно

в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания. Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Първата българска честитка за Великден е от 1899 г.

Първата българска великденска картичка датира от 1899 г. и е по-скоро честитка с великденски сюжет, като първоначално се предпочитали най-вече немските картички. Вариантите били два – или да се поръча тираж на немски производител, който вместо на немски отпечатвал на български поздравителния текст, или български производител сам преценявал къде на чужда картичка може да допълни български текст.