Върховният съд: „Имаш ли документи?” - ОК в Аризона

сн.: АП

Ако живеете или тръгвате към Аризона - носете си зелената карта, визата или американския паспорт. В решение, което може да засегне ежедневието на милиони имигранти в САЩ - със или без документи, Върховният съд отхвърли три провизии в суровия закон срещу нелегалните на Аризона, но задържа може би най-спорния текст. В понеделник съдиите определиха, че властите в щата имат право да искат документи за имиграционен статут от всеки, който е спрян по подозрение за каквото и да било престъпление - неправилно пресичане на уличното платно, DUI, неспиране на знак STOP или каквото и да било друго провинение.

Републиканският губернатор на Аризона Джен Брюър обяви решението за победа и се закани: „Всички погледи са насочени към нас, готови сме." Това, което съдиите обаче написаха в решението си, е, че властите в този щат трябва много внимателно да прилагат въпросния текст, за да не създадат предпоставки за расово профилиране или пък да попречат на федералното правителство и техните агенции да си вършат работа по отношение на имиграционните дела. „Съдите във Върховния съд де факто казаха - да, имате право да питате за имиграционния статут, но въпросът е какво ще се случи след това, ако някой е нелегален", казва българският адвокат София Знаймер, която практикува в Чикаго. „Има два аспекта тук - ако властите в Аризона питат всеки спрян за имиграционния му статут, е ОК. Но ако подбират само такива, които изглеждат като латиноси или чужденци, тогава това отваря вратата за нови дела срещу закона и властите в щата за расово профилиране." Противниците на нормативния акт, известен като S.B.1070, вече се заканиха, че ще подадат такива искове именно заради това опасение.

Всъщност сегашното дело срещу S.B.1070 беше заведено от администрацията на Барак Обама с мотива, че имиграционната политика и закони са прерогатив на федералното правителство и щатските власти нямат право да приемат свои закони в тази област. Върховните съдии донякъде се съгласиха с тази теория, но написаха, че щатите имат право да приемат мерки, с които да подпомагат федералните власти в тази насока. Те обаче

отмениха три много спорни текста от аризонския закон

 Два текста превръщаха в криминално престъпление хората без легален статут да търсят работа и присъствие в щата без имиграционни документи.  „Федералният закон определя, че това са граждански, а не криминални престъпления. Ето защо съдиите прецениха, че щатът няма право да обявява това за криминално престъпление - тази роля е за федералните власти", коментира адвокат Знаймер.

Третият текст, който съдиите определиха като противоконституционен, дава правота на полицията да арестува всеки, който е спрян за друго престъпление, по подозрение, че може да е в страната нелегално, без да имат заповед за това.

Най-спорният текст обаче остава. Противниците му го наричат „Имаш ли документи" ("Show me your papers"). Минути след решението най-свирепият аризонски шериф Джо Арпарио се закани, че ще прилага закона с цялата му строгост и няма да се подаде на натиска на федералното правителство и активистите. Много от неговите колеги в щата обаче изказаха притеснение, че хем са заплашени от дела, ако не прилагат закона, хем нямат достатъчно ресурс да го правят. Всъщност въпросът сега е как точно ще се прилага тази част от S.B.1070 „Имаш ли документи?" и какво става след това.

„В момента според секция 287(g) от Имиграционен закон на САЩ (INA) федералните имат правото чрез договор да предоставят правото на щатските власти да действат от тяхно име по прилагането на този закон, т.е. по задържането на хората без документи", обяснява адвокат София Знаймер. Веднага след решението на Върховния съд обаче Барак Обама обяви, че ще отнеме от щата това право. „Така де факто шерифът ще може да иска документите за статут на спрените и арестуваните, но какво става след това? Звънят на имиграционните власти да ги приберат и те какво им казват - ок, пуснете ги", коментира Знаймер. Още преди година имиграционните обявиха, че се фокусират върху депортирането на хора с криминални присъди, а не на тези, чието основно провинение, че са в САЩ нелегално. „Тук има и още един момент - аризонските власти ще засипят имиграционните с обаждания за проверка на статута и това ще затрудни изпълнението на техните задължения в тази област. Това само по себе си е причина за ново дело според начина, по който е написано сегашното решение на съдиите",  обяснява Знаймер.  „Тук обаче властите в Аризона могат да се възползват от един момент - да задържат хората, докато имиграционните им съобщят какъв е статутът. Не е ясно за колко време ще бъде това задържане, особено ако ICE бъде затрупан с такива искания за проверка на статут и отново дава повод за нови дела за нарушаване на конституционните права на хората."

Сегашната ситуация всъщност предполага още поредица от съдебни дела преди този закон въобще да може да бъде прилаган. До този момент щатът Аризона е похарчил 3 милиона долара, за да защитават закона във всички съдилища, където е атакуван.

Какво означава това за българите в САЩ?

В дебата около S.B.1070 се посочва, че той предполага расово профилиране основно на латиносите в щата. Но всъщност подозренията на властите винаги ще попадат на хора, които изглеждат или звучат като чужденци заради външния си вид и акцента. „ За българите това е по-скоро добре, защото сме бели, европейци, но все пак с акцент, и е възможно да има такива, които да бъдат питани за документите им", коментира адвокат Знаймер.

Това, че Върховният съд остави спорния текст, в който полицаите може да питат всеки за имиграционния му статут, отваря вратите и пред други щати да приемат такива закони. Делата пък срещу приети такива нормативни актове вероятно ще бъдат прекратени или съдиите ще са принудени да оставят подобните текстове в тях, съобразявайки се с решението на Върховния съд. Такива закони има вече в Джорджия, Алабама, Флорида, Индиана и др. Това ще засегне милиони имигранти независимо от техния статут именно заради опасенията за расово профилиране, коментират експерти. „Ето в Алабама наскоро

арестуваха шеф на завода на „Мерцедес"

 в щата - германец, който не си носил паспорта с визата в себе си. Вашият вестник писа за това", припомня адвокат Знаймер.  Седмица след това пък властите в Алабама сътвориха подобен скандал, само че с японец, директор във фабриката на „Хонда" там.

Освен легална битката около този закон е и политическа. В годината на президентските избори решението на Върховния съд има решаващо

влияние върху битката за Белия дом

Веднага след решението президентът Барак Обама обяви решението на съдиите за победа за неговата администрация. „Нито един американец не трябва да живее в страх от подозрение само заради начина, по който изглеждат", коментира държавният глава. Той се ползва с огромна преднина пред вероятния кандидат на републиканците Мит Ромни сред латино гласоподавателите. 65% от тях обявяват подкрепата си за Обама срещу едва 25% за Ромни. Той пък се забави 6 часа с първия си коментар по решението на съда за имиграционния закон. Във времето на 24-часов новинарски цикъл това е цяла вечност. Проблемът на Ромни е, че трябва хем да привлече повече от латино гласовете, хем да не загуби крайнодесните републикански избиратели, които са противници на имиграционната реформа. Според данните на Pew Hispanic Center в САЩ има над 21 милиона латино избиратели. Преди 8 години Джордж Буш спечели изборите за втори мандат с 44% подкрепа между тези гласоподаватели. Преди 4 години Джон Макейн загуби с около 31% подкрепа. Ето защо кампанията на Ромни има тежката задача да събере поне още 10% привърженици към сегашните 25, за да имат някакъв шанс.

Решенията на Върховния съд обикновено са крайни и поставят някакви финални точки по правното решение на  даден проблем (или поне за много дълго време напред). Този път обаче едва ли това ще е така. Начинът, по който е написано решението, им дава възможност за нови съдебни атаки, а противниците на свирепия аризонски закон имат и още една много силна опция - именно расовото профилиране, което въобще не беше предмет на сегашното дело. Привържениците на цялостната имиграционна реформа се надяват, че всички тези щатски закони и делата срещу тях ще принудят най-после Вашингтон да се размърда в тази посока. Но, разбира се, не преди изборите през ноември. Дотогава - който оцелее в това правно меле от нови разпоредби, решения и контрарешения...