Вечерта на 14 юли президентът на САЩ направи своето "наистина голямо изявление" с искането на мир в Украйна. За да го постигне, той даде на Русия 50 дни. Думите на Доналд Тръмп предизвикаха смесени чувства в Украйна.
От една страна, Тръмп очевидно промени реториката си към ръководителя на Кремъл Владимир Путин: тя стана много по-твърда.
От друга страна, Тръмп на практика даде на Путин почти още два месеца за провеждане на военни операции, а Украйна прогнозира, че руската армия ще се опита да се възползва максимално от това време, пише Медиапул. Това означава вероятна ескалация на войната до деня „Х“ - 2 септември (тогава, според наблюдателите, ще изтекат 50-те дни).
Според ултиматума на Доналд Тръмп, на Русия ще бъдат наложени сурови вторични санкции, ако не сключи споразумение за мир в Украйна в рамките на 50 дни.
Ръководителят на Белия дом също така отбеляза, че подобно споразумение вече се е проваляло няколко пъти именно заради действията на Кремъл. Но сега американският президент дава 100% гаранции, че ще „сложи край на тази война“.
Експертите обаче се съмняват в това.
Ситуацията на бойното поле
Отлагането на ултиматума изненада мнозина, и не само в Украйна.
Представителят на ЕС по външните работи Кая Калас заяви, че 50 дни са „много дълго време“, когато всички виждат, че „Русия убива цивилни всеки ден“.
В този контекст веднага се припомня информацията, разпространена от американското издание Axios, че Путин е казал на Тръмп в началото на юли за намерението си да окупира напълно четири украински области (Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка) за 60 дни, тоест до началото на септември.
Към средата на юли тази задача изглежда далеч от завършена.
Въпреки че руската армия засили офанзивата си на изток тази пролет и превзе плацдарм в Сумска област, цялостното настъпление на руските войски на бойното поле не изглежда впечатляващо.
Нито един от четирите частично окупирани региона не е под пълен руски контрол. Това обаче не попречи на Москва да обяви превземането на100% от територията на Луганска област вече два пъти. Руските власти за първи път обявиха „пълното освобождение на ЛНР“ в началото на юли 2022 г. Три години бойни действия по-късно те трябваше да направят ново изявление. На 1 юли тази година ръководителят на сепаратисткото образувание Леонид Пасечник отново обяви, че територията на региона е "100% освободена“.
Украинският аналитичен проект DeepState показва на своята онлайн карта, че тези твърдения не са верни: малък участък земя в Луганска област близо до селата Новоегоровка и Надежда остава под контрола на украинските въоръжени сили.
Украинските въоръжени сили контролират много по-големи територии в Донецка, Запорожка и Херсонска област. В последните две те контролират около 30% от територията, в Донецка област - около 25%.
Освен това, за да превземат Херсон, руските войски ще трябва да преодолеят голяма водна преграда - река Днепър, а за да окупират Запорожие, което в момента е на 30-40 км от фронтовата линия, ще трябва да преодолеят редица отбранителни укрепления около града.
Ситуацията в Донецка област е много по-сложна. Към средата на юли руските военни успяха да постигнат значителен напредък близо до два ключови града - Покровск и Константиновка. Те са ефективно полуобкръжени.
Засега руската армия се опитва да ги заобиколи и да поеме контрол над логистичните маршрути на украинските въоръжени сили. Те вече са под артилерийски огън и обстрел с дронове.
На юг от тези градове руските военни почти са изтласкали украинците отвъд административните граници на Донбас близо до село Велика Новосилка и се опитват да навлязат в съседната Днепропетровска област.
Ако Русия продължи настъплението си в Донбас със същото темпо както през юни и началото на юли, вероятно ще може да достигне административната граница на Донецка област южно от Покровск.
Самото окупиране на Покровск и Константиновка е възможно, ако движението на руската армия по фланговете на тези градове не може да бъде спряно. Без логистика украинските военни няма да могат да задържат гарнизоните в тези отбранителни възли дълго време.
Пълното превземане на региона, по-специално на голямата агломерация Славянск-Краматорск и градовете Лиман и Северск, обаче все още изглежда малко вероятно без ново мащабно руско настъпление.
Време е за финалното настъпление
Има косвени признаци, че Русия подготвя подобно масивно настъпление на фронта в близко бъдеще с използването на бронирана техника, заяви пред Би Би Си украинският военен анализатор Михаил Жирохов.
Според него през последните месеци руските военни почти не са използвали бронирана техника, атакувайки позициите на украинските въоръжени сили с пехота или на мотоциклети и бъгита.
"Тук въпросът може да е, че те ги натрупват, за да пробият фронта... Имам впечатлението, че руснаците са събрали 100-120 хиляди души и определен брой танкове за това“, казва експертът.
Според него неочакван брониран удар, паралелно с диверсионна допълнителна атака на друг участък от фронта, би могъл да даде шанс на Кремъл да пробие отбранителните линии на украинските въоръжени сили.
Русия трябва да извърши тази операция преди началото на есента, когато времето в южната и източната част на Украйна може да се влоши и да започнат дъждове и мъгли.
Тази атака може да бъде финалният акорд на "голямата офанзива" на Русия, която започна през октомври 2023 г. близо до Авдеевка и продължава с кратки прекъсвания и до днес.
"Ако има отрицателен резултат [от офанзивата], те ще бъдат принудени да прибегнат до мащабна мобилизация“, обобщава Жирохов. Според него основната задача на украинския Генерален щаб сега е да не пропусне момента на тази вражеска атака и да я овладее.
Западните анализатори също не виждат признаци, че Путин търси мир в Украйна. Пенсионираният австралийски генерал и военен наблюдател Мик Райън посочва, че руските власти не предприемат реални стъпки към мирно уреждане.
"Путин не е показал желание да се оттегли от максималистичните си военни цели от началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Целите му са останали непроменени оттогава", пише той в блога си.
"Би било крайно необичайно Путин да промени курса сега. Дори когато нещата изглеждаха доста мрачни за руснаците след провала на първоначалната им офанзива срещу Киев през 2022 г., Путин продължи. Вероятно ще направи същото и сега", смята Райън.
Той се съмнява, че вторичните санкции, които Тръмп заплашва да наложи, ще могат наистина да осакатят военната машина на Кремъл. По-специално поради значителната подкрепа по отношение на боеприпаси и войски от Северна Корея, която е свикнала да живее под строги санкции.
Експертът смята, че заплахите на американския президент ще имат реален ефект, ако бъдат подкрепени от практически действия. "Приказките са евтини. Само действията имат значение", казва Райън.
Дори след като направи остри изявления за Путин, Тръмп все още е уверен, че Русия има предимство на бойното поле, пише американското издание Politico.
"Гледната точка на президента е, че Русия е на път към победата, въпросът е само колко време ще отнеме това", каза висш служител на Белия дом пред репортери. "Русия има голяма икономика, има голяма армия, има повече от достатъчно хора, за да ги хвърли в месомелачката, и просто не ѝ пука. И макар че напредват бавно, все пак напредват. Президентът просто иска да спре убийствата."
